Решение № 4114 от 09.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 9156 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение №

43630 от 19.02.2019г., постановено по гр.д. №

65265/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, са отхвърлени предявените от В.А.К. срещу „М.д.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на Заповед № 599/07.08.2018г., на Изпълнителния директор на „М.д.” ЕАД, искът за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност „главен технолог преработваща промишленост” и искът с правно основание чл. 344, т. 3, вр. с чл.

225, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 9042 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие от незаконното уволнение за периода от 10.08.2018г. – 10.02.2019г., като неоснователни.

С определение № 81298/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 65265/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, СРС е изменил решение № 43630 от 19.02.2019г., постановено по гр.д. №

65265/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, като на основание чл. 248 ГПК е осъдил ищеца да заплати на „М.д.” ЕАД сумата от 480 лв., представляваща направени по делото разноски пред първата инстанция, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.А.К., чрез адв. Г.С. - САК, като счита решението за неправилно и необосновано, като същото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че по делото има приета и неоспорена от страните съдебно

– счетоводна експертиза, съгласно която брутното трудово възнаграждение, което следва да получи работника е в размер на 1627 лв. за един месец. Навежда твърдения, че изводите на първоинстанционният съд, че се дължи сумата за поевтиняване на храна само в случай, че работодателят има такава възможност да я изплати, са неправилни. Сочи, че последното противоречи на отразеното в план – сметката, приложена по делото, според която за цялата 2018г. има отделени 175 000 лв. за това перо. Поддържа се, че съгласно чл. 7 от КТД брутното трудово възнаграждение се определя от основна заплата прослужен клас и други допълнителни възнаграждения, поради което навежда и твърдения, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 331 КТ при освобождаването на ищеца от работа, като му е начислил по- ниско възнаграждение. Сочи, се че за месец юли К. има отработени 20 дни, а за месец август 2018г. - 10 дни, но въпреки това сумите за поевтиняване на храна и карта за транспорт за 60 лв. не са били включени в изплатеното му от работодателя обезщетение. Излагат се и съображения, че в чл.

7 от Правилата за вътрешния ред се посочва, че основаната трудова заплата се определя като основна и ДМС, включено в КТД. Сочи се, че в чл. 15 от ПВР е посочен начина за изчисляване на ДМС за годината, като в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че ДМС се изчислява за реално отработено време. Поддържа се, че в чл. 28 от Правилника за вътрешния ред се посочва, че БТВ се определя от три фактора: основна заплата, клас и допълнително възнаграждение, определено от ВПРЗ. Сочи се, че в чл. 35 от ВПРЗ работодателят може да договори и по-голямо обезщетение при освобождаване от работа на основание чл. 331, ал. 2 КТ, като в конкретния случай е изплатено в много по- малък размер от този. Излагат се съображения, че в чл. 4 от КТД се посочва, че формирането и индексирането на индивидуалните месечни заплати на работниците се формира от ВПРЗ, като е посочено освен това, че съгласно чл. 292, 293, 294 КТ приложената план – сметка е неотменна част от КТД. Поддържа се още, че в приложената план – сметка за 2018г. от самия работодател е посочено, че за поевтиняване на храна се предвиждат 170 000 лв., като в същата освен това е посочена и схема за ДМС за празниците. Моли се решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с която исковите претенции на ищеца да бъдат уважени.

Въззиваемата страна „М.д.” ЕАД, чрез адв.

П.Л. - САК, изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и излага съображения в подкрепа на твърденията си. Оспорва се твърдението на въззивника в депозираната от него въззивна жалба, че ищецът има отработени 20 работни дни за месец юли 2018г. и 10 работни дни за месец август 2018г. Сочи се освен това, че видно от доказателствата по делото /справките за присъствените форми на предприятието/ ищецът има за месец юли 2018г. 14 работни дни, а за месец август има само 4 работни дни., т.е. непълен работен месец. Поддържа се освен това, че непълните работни месеци не предполагат получаването на пари за карта за транспорт, тъй като те се полагат за пълен работен месец, като подобно било положението и с допълнителното материално стимулиране, съгласно вътрешните правила за работна заплата. Излагат се и съображение освен това, че и самият ищец не навежда твърдения, че работодателят му е възлагал пред тези 18 работни дни, през които е бил на работа, допълнителни задачи, за да получава допълнително материално стимулиране.

Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение № 81298/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 65265/2018г., по описа на

Софийски районен съд, ГО, 61 състав, с което е оставено без уважение искането му, съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че постановеното определение от първоинстанционният съд следва да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно. Поддържа се, че в откритото по делото съдебно заседание процесуалния представител на ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради което е били и невъзможно за ищеца да наведе възражение за прекомерност на същото. Сочи се, че направеното на по- късен етап искане за присъждане на разноски е неоснователни и СРС е следвало да го остави без уважение. Моли определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „„М.д.” ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на В.А.К. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

По делото страните не спорят, че между тях е имало сключено безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен технолог преработваща промишленост” и че съгласно разпоредбата на чл. 331 КТ работодателят е предложил по своя инициатива на служителя прекратяване на трудовия договор, считано от 10.08.2018г., като му заплати обезщетение в едномесечен срок от датата на прекратяването на същия в размер на 4 брутни месечни заплати, изчислени въз основа на последното месечно брутно трудово възнаграждение. От представените по делото доказателства се установява, че предложението е получено на 31.07.2018г. от служителя. В предвидения в закона седемдневен срок за отговор е депозирано заявление – съгласие с вх. № 338/06.08.2019г., видно от което К. изразява съгласието си за прекратяване на трудовия му договор с „М.д.” ЕАД, считано от 10.08.2018г., при условията, посочени в предложението на работодателя. Освен това ищецът е декларирал, че условията за прекратяване на трудовите правоотношения напълно го удовлетворяват и е заявил, че взаимоотношенията между тях са изцяло и окончателно уредени и към настоящия момент и за в бъдеще няма да има никакви претенции към „М.д.” ЕАД. Видно от заповед № 599/07.08.2018г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 10.08.2018г. въз основа на приетото предложение от страна на служителя за прекратяване на трудовия договор.

Не се спори по делото и че ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 6028, 00 лв. в едномесечния срок съгласно разпоредбата на чл. 331, ал. 2