Решение № 76 от 05.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Б., 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Елена Костова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600298 по описа за 2022 година Производството по делото е инициирано с жалба от защитника на подсъдимия срещу Присъда № 60028/10.03.2022Г. по НОХД № 521/2020г. по описа на ГДРС, с която съдът е признал подсъдимия К. К. Ч., с ЕГН-**********, род. на *** г. в гр. Г. Д., ***: с. Д., обл. Б., ул. „В.“ №11, настоящ адрес: с. Д., обл. Б., ул. О., № 13, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2020 год. около 22:40 часа в с. Г., обл. Б., на път „1119 км.78+7“ е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „О.”, модел „А.”, с табели с регистрационен № Е ***, след употреба на наркотични вещества амфетамин, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), с Протокол за Съдебнохимическа /токсикологична/ експертиза изх. № И-8403/08.10.2020 г. на Военномедицинска академия – София, поради което и на основание чл.343б ал.3 от НК във вр. с чл.55 ал.1,т.1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание «лишаване от свобода» за срок от 8 месеца, при първоначален общ режим за изтърпяване и глоба в размер на 1200лв. Със същата присъда на основание чл.

1

68, ал. 1 НК, съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието "лишаване от свобода" за срок от 1 година, наложено му с присъда по н.о.х.д № 2915/ 2016 година по описа на СPC, влязла в законна сила на 15.03.2019 година, при първоначален общ режим за изтърпяване, както и на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от правото да управлява МПС, за срок от 16 месеца, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото и е приспаднал времето, през е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС. В тежест на подсъдимия били присъдени разноските по делото.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и несправедливост на постановената присъда, по съображения свързани с липсата на доказателства за съставомерност в действията на подсъдимия.

Твърди се липсата на умисъл, поради наличие на наркотично вещество в организма му, но не в резултат от осъзната употреба, а поради поставяне, в изпита от подсъдимия, без алкохолна напитка и без негово знание. Настоява се въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която оправдае подсъдимия или алтернативно върне делото за разглеждане от нов състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения довели до накърняване правото на защита на подсъдимия и изразяващи се в преклудиране на неговите права да участва активно в процеса. Твърдят се предубеденост на разглеждащия съд, поради което и нарушения на чл. 29 ал.2 от НПК. Сочат се подробни съображения.

Прокурорът при прениите пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, като правилен, обоснован и законен. Сочи свои съображения.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира жалбата за допустима, а по същество за основателна.

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и с оглед правомощията си по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, въззивният съд излага следните доводи за отмяна на присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними само във фазата, в която са допуснати- съдебната пред първоинстанционния съд.

Тези процесуални нарушения са основание за отмяна на постановената присъда поради абсолютно нарушение на Закона. Възприетият подход се налага от императивната процесуална разпоредба на чл. 335 ал.2 вр. С чл. 348 2 ал. 3 т.2 от НПК, според която въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348 ал.3 от НПК освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. В конкретния случай първоинстанционния съд е нарушил хипотезите на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК, като в мотивите на присъдата не е анализирал доказателствената съвкупност по делото и се е позовал на ненадлежно събрани доказателства, което представлява липса на мотиви и несъответствие със стандартите за обективност, съобразно нормите на чл.14 НПК, респективно и съществено накърняване правата на страните.

Липсата на задълбочен анализ на доказателства и изясняване на противоречията в тях, подмяната им с декларативни твърдения е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като не съответства на императивните изисквания на чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК, според които в диспозитива на присъдата се излага решението на съда по въпросите на чл.301 от НПК, основният от които е има ли извършено виновно престъпно деяние от подсъдимия, а в мотивите правните съображения за това.

Първоинстанционният съд не е обосновал правните си изводи по делото относно възприетото от него виновно осъществено престъпление от страна на подсъдимия въз основа на законосъобразно приети по делото доказателства, което прави и невъзможно за въззивния съд да извърши преценка за законосъобразност на постановения първоинстанционен акт и дали същият е мотивиран и обоснован.

В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил (както постановява чл.14 НПК) обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото и в съдържателно отношение същите не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Прави впечатление, че приетите обстоятелства от районния съд от фактическа страна, по никакъв начин не са обосновани в доказателствено отношение, нито пък са обосновани правните заключения.

Така например в мотивите си съдът е приел посочената в обвинителния акт фактология поради информацията съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели М. и Б., която напълно си кореспондирала взаимно, като е игнорирал доказателствената стойност на другата „група „ свидетели, а именно Х. и обясненията на подсъдимия. По отношение на първите двама свидетели, съдът не е съобразил, че извън показанията на свидетеля М. дадени в проведеното открито съдебно заседания на 25.02.2021г. друга информация 3 не е била събирана по установения в НПК ред, тъй като в показанията си на 18.10.2021г. свидетелят Б. не е предоставил конкретна информация за случая, следователно и показанията му няма как да кореспондират с лаконичните показания на свидетеля М.. Съдът вероятно е коментирал показанията му от досъдебното производство, които е чел, но по неясно процесуално основание, посочвайки нормата на чл. 281 ал.4 т. 4 НПК, която освен че не присъства в текста на НПК, касае различна хипотеза от поисканата от страните. Дори да се приемат за законосъобразно приобщени сочените доказателства, последните не са анализирани в аспектите на предоставената от свидетеля Х. информация в неговите показания пред първостепенния съд. Последните са били игнориране и приети за недостоверни поради заинтересованост, тъй като свидетелят бил приятел с подсъдимия. По случая недвусмислено е установена само познанство с подсъдимия, а дори и несъмнени, приятелските отношения не водят до недостоверни показания сами по себе си. Съдът е трябвало да изследва задълбочено показанията им още повече, че самият подсъдим в досъдебното производство е застъпил фактология смислено съответна на показанията на свидетеля Х. Недостоверността на конкретни показания следва да се установи след задълбочения им анализ, във всички противоречащи си доказателства. В този смисъл са и състоятелни защитните възражения, че в мотивите си съдът не е анализирал в достатъчна степен доказателствата по делото.

Възприемат се от настоящия състав и за резонни възраженията на защитата, свързани с начина на приобщаване на заключенията по химическата експертиза, доколкото за нейното прочитане без провеждането на разпит на вещите лица се изисква съгласието на страните, съобразно нормата на чл. 282 ал.3 от НПК, а такова не е давано от подсъдимия , който е присъствал в проведеното съдебно заседание на чл. 10.02.2022г. Подсъдимият не е давал и каквито и да е обяснения по случая, а според мотивите на съда се коментират неговите изложения в правото на лична защита преди последната му дума.

Цитираните непълноти и незаконосъобразно приемане на доказателства по делото дава основание въззивният съд да приеме, че първостепенният съд е постановил своята осъдителна присъда по писмените документи от досъдебното производство и показанията на свидетеля М., без да обоснове поради какви съображения е игнорирал показанията на свидетеля Х., 4 съпоставяйки ги помежду им. В повече от това, позовал се е на обяснения на подсъдимия, които не са били снети по съответния на НПК ред / вж. чл. 277 НПК/ и на експертни становище, които са прочетени без изричния разпит на експертите, без заявено съгласие на основна страна в производството , а именно подсъдимия.

При анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е изброил само доказателства, за които се твърди, че подкрепят приетите за установени от него правни изводи. В този смисъл игнорирайки доказателствената стойност на други надлежно събрани доказателства без посочени аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно убеждение и допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани по надлежния ред доказателства, както и се е позовал на събрани в нарушение на процесуалния закон доказателства и е достигнал до извод в противоречие с предходните му аргументи.

В този смисъл за настоящата инстанция остава убеждението, че крайният извод за вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение е формално направен, в противоречие с предходно изложените съображения и констатации на съда. В голямата си част аналитичните аргументи на съда са декларативни предположения, тъй като се основават на не събрани по съответния ред доказателства, което е недопустимо от гледна точка на изискването за аргументиране на правните изводи с обективните дадености по делото.

Въззивната инстанция не съзира пропуски по воденото производство свързани с предубеденост на съда, съобразно твърденията на защитника, доколкото такива извън липсващите обяснения/като процесуален пропуск/ не се съдържат в съдебните протоколи, а участието на съдията в друго производство по друго наказателно дело срещу същия подсъдим, като дейност по правораздаването не е основание за отвеждането му, тъй като тази правораздавателна дейност не води до предубеденост и заинтересованост, тя е в рамките на законните правомощия и задължения на съда. Не се доказват и основанията за предубеденост, поради служебни ангажименти на родственици на съдията в институции свързани с разследването, доколкото не са пряко участващи в конкретни процесуални качества в настоящото производство. В 5 този смисъл защитните възражения в тази им част се приемат от съда за неоснователни.

Посочените обстоятелства свързани с анализа на доказателствата обаче се явяват пропуск в мотивната част на присъдата, тъй като създават убеждение за нейната вътрешна противоречивост. В мотивите е допуснато и да не се обсъдят задълбочено и въпросите свързани с определяне на наказанието, като лимитирано е посочена единствено съответната материална правна норма, без да се излагат задълбочени доводи, относно наличието на многобройни или едно единствено изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, поради което и най- лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. И в този смисъл защитните възражения са основателни по същността си.

Не анализирането на всички доказателствени материали и неизлагането на конкретни съображения, защо се отхвърлят едни от тях, така както задължава чл.305, ал.3 от НПК, е съществен пропуск на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано убеждението на съда, че деянието е извършено, което обосновава липса на мотиви, а не обичайната липса на доказателства, която е налична между впрочем и в конкретния случай. Последната може да се отстрани от въззивния съд, но не и проблема с мотивирането, поради което е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху присъдата. То по естеството си не е отстранимо от въззивната инстанция, тъй като е отстранимо само от първоинстанционния съд, където е допуснато, чрез провеждането на ново съдебно производство, което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на същото следва да се поправи констатираното нарушение и да се изготви акт съобразно критериите на чл.305, ал.3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор и на поставените във въззивното производство въпроси, тъй като оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата. Пропускът е съществен тъй като накърнява правата на страните в производството и задължението на въззивния съд да се произнесе по обосноваността на ревизирания акт.