Протокол № 443 от 15.09.2021, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 443 гр. Перник , 14.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500453 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Жалбоподателката Х.Х., редовно призована се явява лично и с адв. М.Е. и адв.

С.Р. от ПАК.

Жалбоподателят Е.Е., редовно призован се явява лично и с адв. Н.К. от САК.

За ДСП Перник се явява – социален работник Л.С..

Явяват се свидетелите Н. Х., В.Б., В.Х., С.Ц. и Г.Г..

Не се явява вещото лице М..

Адв.Е. - да се даде ход на делото.

Адв. Р. – да се даде ход на делото.

Адв. К. – да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът предложи на страните спогодба, но такава не се постигна.

В този момент в залата се явява в.л. М..

Съдът докладва две писма от МВР-ОД на МВР Перник І-во РУ.

Адв.Е. – мисля, че тези две писма и приложенията към тях мисля, че са относими и допустими и следва да бъдат приети.

Адв. Р. – да се приемат.

1

Адв. К. – да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и прилага две писма от МВР-ОД на МВР Перник, І-во РУ от 26.08.2021 г. и от 10.09.2021 г.

Адв. К. – поддържам искането за привременни мерки, направено във въззивната жалба.

Адв.Е. – оспорваме искането за промяна на привременни мерки, такова искане многократно е направено, и считаме че не са се променили обстоятелствата, за да доведат до промяна на предходното определение, което е и действащо към настоящия момент. Доверителката ми винаги е съдействала за изпълнение на режима и не е прекъсвала връзката на децата си с бащата. По отношение на малолетното дете в случай, че съдът вземе отношение за промяна на привременни мерки, то считаме че не е удачно да е с преспиване при бащата, още повече, че нашите твърдения са, че бащата полага нощен труд, който седмично обхваща повече от половината дни и през това време децата остават за моменти или без значим възрастен, който да се грижи за тях, или пък грижите се полагат от трети лица.

Адв.К. – държа да поясним, че режима, който е възприет за малката А. и нейния баща, най-вероятно се дължи на техническа грешка в определението на РС. Няма логика, нито житейска, нито каквато и да е било дъщерята да не може да остане да спи при бащата, който се грижи за нея, който тя обича и е привързана към него. Абсурдно е да се твърди, че на детето му било рано да остава в домът, в който е брат му и бащата му. По време на нощните дежурства неговата майка, която категорично е значим възрастен се грижи за тях, те са привързани към нея, познават я , обичат я и няма пречка детето да остане да преспива при родния си баща.

Изхождайки от събраните по делото доказателства както и от ниската възраст на детето

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Следните привременни мерки до приключване на производството по делото по реда на чл.323, ал.1 ГПК:

Бащата ЕВТ. АЛ. ЕВТ. с ЕГН: ********** има правото да вижда и взема детето А. Е. А. с ЕГН: ********** с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00 ч. до неделя 17.00 ч.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдът сне самоличността на вещото лице както следва:

ЕЛ. М. М. – на 50 години, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.

Съдът предупреди вещото лице за отговорността по чл.291 НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по знание и съвест. В.л. – изготвила съм заключение, което поддържам.

Вещото лице на въпроси на адв. Е. – аз имам дълг практика като вещо лице и по брачни дела и освен всички специалности, които имам, имам завършена две годишна следдипломна квалификация за домашно насилие в семейството и за рисково и 2 девиантно поведение. Това е точно за вещи лица и за подобен тип дела. Специално сме обучавани, програмата е много смесена, участие вземат съдии, адвокати, вещи лица, психолози и е насочена към такъв тип работа. Описала съм динамиката в отношенията и отново ще кажа, че емоционалните регулации са актуални дори и след раздялата в личностен план и между двамата родители, които съм описала. Направила съм личностови профили и на двамата родители, даже съм подчертала, че по една или друга причина те са със сходни личностови профили и целият резултат от раздялата е, че те не се разбират и имат различни потребности и виждания за живота. Това, че адвоката на ищцата казва, че има завишена скала на параноя, това са личностови черти и качества, които са компонент на всяка една съставна част на всяка една личност.

Когато са под нормата, те са само съставна част на характера, може към момента на изследването, може в последно време да е притеснена, може в нейните представи да се чувства, че е наблюдавана, но това не психопатологичният аспект в никакъв случай, това е черта от характера и състоянието. Именно за това съм приложила като психодиагностична методика профила, за да се изследват личностите, да преценя скоростта й към агресия. Бащата много говори, неговата защитна реакция е вербална агресия, което също е възможно да я е дразнело в някой момент в отношенията между двамата, но не се стига до психопатологична връзка, психопатологични отношения, както в личностов и диагностичен план. Профилите са в нормата за психична дейност и на двамата. Няма ескалация на агресия, на завишена скала към агресия, някой да избухне до там, че да е склонен към някакъв вид насилие в тежка форма, освен вербална агресия. Бащата е социално адаптивен, има необходимите стратегии да се справя с променливите житейски ситуации, т.е. при някакво житейско събитие, той има психичният ресурс да се справи, да промени нещата, да се адаптира, за да продължи. Тъй като съм изследвала детето К. той по никакъв начин не е показал, че е притеснен от поведението на бащата. От взаимоотношенията с него, съм описала взаимоотношенията с малката му сестра. По никакъв начин не съм забелязала бащата да е по-опасен, неговото вербалното отношение да рефлектира върху децата. Винаги децата при раздяла на родителите развиват конфликт на лоялност към някой от родителите и това, че съществува конфликт на лоялност, не значи, че съществува синдром на отчуждение. В случая детето К. проявява конфликт на лоялност, бих казала и към двамата родители, защото живеейки при бащата той може по всяко време да отиде при баща си. Това е потвърдено и от дамата родители, да отиде при майката, да бъде при нея, да преспи при нея, но в интервюто и пред майката и пред бащата, дори като ги оставих само двамата с майката, въпреки синовните топли чувства, той казва, че се чувства по-спокоен с бащата. Не бих казала, че детето К. се индентифицира с ролята на бащата, по-скоро при него се долавя едно обвинение за раздялата на родителите към майката. На детето му беше обяснено в разговор, детето съвсем зряло разбира, че това са проблеми на възрастните и не винаги трябва да има виновни, но 3 факт е, че детето го преживява. Придържам се към наблюденията, че детето К. проявява собствени разбирания, и ако кажа, че детето е повлияно от разбиранията на бащата ще бъде прекалено мнение. Описала съм това като състояние на тиинейджърска възраст и като вероятност какво може да се случи в тази възраст, тук не съм визирала точно някой от двамата родители, това е описание на възрастта. Става въпрос, че е възможно при един натиск върху детето да се отключи протестно поведение, това съм имала предвид по принцип. От личностните профили на двамата родители не се наблюдава нито един от двамата да е по властен и контролиращ и да иска да е доминиращ. Има неразбирателства между майката и сина от битови неща като кой кога ще дойде, кой кога ще се прибере, което не би достигнало до това, че майката да може да се определи като властна и контролираща, а освен това за едно подрастващо дете трябва да има контрол върху него. Понякога дори децата да споделят с някой от родителите, независимо дали с двамата или с единият, те имат нужда да споделят и с трето лице. В случая детето проведе с мен доста пълноценен разговор и удовлетворяващ за него проведе. По някога се случва при раздяла, това се случва при раздялата, детето К. още не е преживяло раздялата между родителите, на това се дължи неговата самота. Детето не даде такава заявка, както казах, той общува неограничено и с двамата си родители. На стр. 9 от заключението не съм описала дословно целия разговор между детето и майката. Описала съм как протича динамиката на разговора, и когато майката съобщава за преживяно вид насилие в семейството преди раздялата, това са думи на детето, но не съм описала дословно. Това са твърденията на детето и неговата субективна реалност, не мога да отговоря на този въпрос какво значи думата „Никога“. Това предава детето, за това се провеждат разговори с експерти, с единия родител и с всички заедно. За това изследване съм отделила някъде около 4-5 часа.

Имаше време надълго и нашироко да наблюдавам реакциите между всеки един и между всички. В такива взаимоотношения на раздяла и в такива подобни ситуации, от подрастващите деца много наблюдават родителите си и се стремят да изградят собствени наблюдения, собствени впечатления, а дали това е правилно или не, мисля че се формира на един по-ранен етап в семейството. Аз го предавам като това, какво ми е заявено и конкретно преживяването на детето. Не съм задавала въпрос защо детето е следяло чатовете между майка си и леля си. По-скоро съм се интересувала от емоционалните преживявания на детето и от тяхната динамика, нагласите му към родителите и съм се придържала към задачите, поставени към експертизата. Детето преживява, че в минал и настоящ период родителите не установяват разбирателство в отношенията по между си, а се намесват и трети лица от разширеното семейство. Поскоро той изяви неодобрение към това нещо. Макар и разделени родителите, детето иска да общува и с двамата и да чувства стабилност в тях. Аз съм задала въпроса на детето, запознавайки се с документацията по делото, защото съм искала да проследя поведението на детето, по повод поведението му как се е държал с леля си. Аз зададох 4 този въпрос. За да се стигне до формиране на негативна нагласа за бъдеще, в бъдещият психичен модел на детето, трябва да има много по-тежки взаимоотношения в семейството, форми на насилие. Детето показва уважение и обич към малката си сестра, тя също е от женски пол. Освен това се изказва в едни близки и доверителни отношения за бабата от бащина линия, която идва в тях, тя също е от женски пол, а и детето дава заявка като съм го питала какво му се учи, какво му се работи, отговаря:

„Искам да имам приятелка, семейство, но това е далече, първо трябва да уча, да има работа.“ По никакъв начин не съм наблюдавала данни за едно негативно формиране към женския пол. По-скоро беше подразнено от вмешателство на трети лица в семейството, имам предвид лелята. Не мога да кажа дали е вярно или не, защото това не е моя задача, аз предавам субективната реалност и преживяванията на детето, това което е споделило с мен и оттам правя изводите. Описала, че и двамата родители независимо от различните виждания за живота, разполагат с необходимия родителски капацитет по отношение на децата. Тези изкази на бащата, за които съм отбелязала в заключението и съм обърнала внимание и на самия баща при изготвяне на експертизата, аз ги намирам като една декомпенсация на психичния ресурс и от гледна точка на делото, споменавайки израза „аз съм с втория татко”. Обяснила съм в интервюто на бащата, че ако не владее емоциите си, това би се явило като занижаване на родителският капацитет спрямо децата, а при майката, ако не разрешава контакти и преспиване на малкото дете при бащата, също ще занижи нейния. Тези изкази, аз не ги приемам като някакви манипулативни действия от страна на родителите, а като техни слабости да свикнат с новата обстановка като разделени. Ще отговоря с хипотеза, не с конкретен отговор. Домашното насилие разбира се, че срива родителският капацитет, но профила на бащата, до който съм достигнала, не е профила на насилник. Профилът на насилник е с много завишени стойности на скалата за невроза, на скалата за психопатия, на скалата за параноя, на депресивни деменсии, и всичко това по една норма определя един друг личностен профил. Съответно има стойности на лъжа, на валидност, на достоверност на самия тест. Такива в случая не съм забелязала в бащата, всички скали са под нормата и на двамата родители, конкретно в случая при бащата.