Определение № 107 от 14.01.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. С., 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530104328 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на (фирма), с която по същество е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането на ответната А., да му заплати сумата от 450 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди от мълчаливият отказ по искането му от 06.10.2022 г. да му бъде върната недължимо платената компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в същия размер, заплатена за освобождаването му по реда на чл. 189е, ал. 5 ЗДвП от административно-наказателна отговорност за регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП негово административно нарушение № 8505280124/08.02.2022 г. по чл. 179, ал. 3-3в, във вр. с чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, което, след проверка по жалбата му от 03.05.2022 г., е признато с писмо от 20.09.2022 г. на директора на Н. за неизвършено, а заплатената за освобождаването му от административнонаказателна отговорност компенсаторна такса от 450 лева по чл. 10, ал. 2 ЗП – за подлежаща на връщане при подадено заявление от собственик, вписан ползвател, упълномощен ползвател на превозното средство или от лицето, което я е заплатило, и законна лихва върху същото обезщетение от плащане на тази такса на 29.04.2022 г. до изплащането й, както и разноските по делото (т.

1 от ТП 2/2015 на ВКС и ВАС). Посочената от ищеца друга правна квалификация на иска му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не обвързва съда (Опр.

468-2015-IV г.о. ВКС).

Трайна е практиката на ВАС, че посочената от ищеца компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, има санкционен характер, защото основанието за 1 плащането й е предвидената в закона възможност по чл. 189е, ал. 5 ЗДвП, за освобождаване от административно-наказателна отговорност за административно нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, във вр. с чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, за ползване на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от чл. 10, ал. 1 ЗП такса. Законодателят не е регламентирал изрична процедура за провеждането на това производство, нито е посочил всички елементи на фактическия му състав, което обаче не обуславя извод за липсата на властническо волеизявление, което да породи неблагоприятни за адресата последици. Тъкмо напротив. Задължението за плащането й не може да възникне без едностранно властническо разпореждане на овластен за това орган, защото възлага на нарушителя финансово задължение, респективно отказът (включително и мълчалив по чл. 58, ал. 1 АПК – б.р.), да му бъде възстановена, също представлява едностранно властническо волеизявление на съответния административен орган (посочен в нормата на чл. 55, ал. 2 ЗП – б.р.), с което пряко се засягат права и законни интереси на адресата (така и Опр. № 15773-2020-VII о. ВАС).

Според нормата на чл. 55, ал. 2 ЗП (която макар и да е нова – обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г., има процесуален характер, защото предвижда друг, специален/административен ред за връщането й, който не само се прилага поради това и за заварените правоотношения, каквото е процесното, но и който специален ред се отклонява от общото исково производство по ГПК, по което се разглежда иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и го дерогира – б.р.), в относимата й за случая част, недължимо платени такси и по чл. 10, ал. 2 ЗП, се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на (ответната – б.р.) А..

Ето защо, съдът намери, че с исковата си молба ищецът по същество поддържа, че незаконосъобразният мълчалив отказ на ответната А. да му върне посочената в писмото от 20.09.2022 г. на директора на Н., като недължимо платена от него, компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, въпреки искането му от 06.10.2022 г. за връщането й, му е причинило имуществени вреди в същия й размер от 450 лева. Поради това и искът му е такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за същите причинени му с този незаконосъобразен мълчалив отказ на ответния административен орган да му я върне, със законната лихва за забава в плащането й (т. 1 от ТП 2/2015 на ВКС 2 и ВАС, чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ).

А според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, тези искове по чл. 1, ал. 1 от с.з., се разглеждат по установения в АПК ред (чл. 203 и сл. АПК), а според чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, в относимата му за случая част, на административните съдилища са подведомствени всички такива дела по такива искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, какъвто несъмнено е и предявеният по делото иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, в този смисъл и Р 1210-2019-III о. ВАС). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, дали процесният (мълчалив – б.р.) отказ на ответната А. да се произнесе по искането на ищеца от 06.10.2022 г. за връщане на недължимо платената според писмото от 20.09.2022 г. на директора на Н. компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, е бил отменен преди предявяването на този му иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото това е въпрос не на подсъдността, а на допустимостта му, по която поради това следва да се произнесе компетентният да го разгледа административен съд (чл. 204, ал. 1 АПК и Р 11915-2016-III о. на ВАС).

Ето защо, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). Според нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2015 на ВКС и ВАС, същото е подсъдно на С. административен съд (чл. 118, ал. 2, изр. 1 ГПК). Тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която поради това съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1 ГПК). Поради това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, настоящото дело следва да бъде прекратено пред С. районен съд, и изпратено на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен С. административен съд.

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по настоящото гражданско дело номер 4328 по описа за 2025 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен С. административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба 3 пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. С., 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530104328 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на (фирма), с която по същество е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждането на ответната А., да му заплати сумата от 450 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди от мълчаливият отказ по искането му от 06.10.2022 г. да му бъде върната недължимо платената компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в същия размер, заплатена за освобождаването му по реда на чл. 189е, ал. 5 ЗДвП от административно-наказателна отговорност за регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП негово административно нарушение № 8505280124/08.02.2022 г. по чл. 179, ал. 3-3в, във вр. с чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, което, след проверка по жалбата му от 03.05.2022 г., е признато с писмо от 20.09.2022 г. на директора на Н. за неизвършено, а заплатената за освобождаването му от административнонаказателна отговорност компенсаторна такса от 450 лева по чл. 10, ал. 2 ЗП – за подлежаща на връщане при подадено заявление от собственик, вписан ползвател, упълномощен ползвател на превозното средство или от лицето, което я е заплатило, и законна лихва върху същото обезщетение от плащане на тази такса на 29.04.2022 г. до изплащането й, както и разноските по делото (т.

1 от ТП 2/2015 на ВКС и ВАС). Посочената от ищеца друга правна квалификация на иска му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не обвързва съда (Опр.

468-2015-IV г.о. ВКС).

Трайна е практиката на ВАС, че посочената от ищеца компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, има санкционен характер, защото основанието за 1 плащането й е предвидената в закона възможност по чл. 189е, ал. 5 ЗДвП, за освобождаване от административно-наказателна отговорност за административно нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, във вр. с чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, за ползване на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от чл. 10, ал. 1 ЗП такса. Законодателят не е регламентирал изрична процедура за провеждането на това производство, нито е посочил всички елементи на фактическия му състав, което обаче не обуславя извод за липсата на властническо волеизявление, което да породи неблагоприятни за адресата последици. Тъкмо напротив. Задължението за плащането й не може да възникне без едностранно властническо разпореждане на овластен за това орган, защото възлага на нарушителя финансово задължение, респективно отказът (включително и мълчалив по чл. 58, ал. 1 АПК – б.р.), да му бъде възстановена, също представлява едностранно властническо волеизявление на съответния административен орган (посочен в нормата на чл. 55, ал. 2 ЗП – б.р.), с което пряко се засягат права и законни интереси на адресата (така и Опр. № 15773-2020-VII о. ВАС).

Според нормата на чл. 55, ал. 2 ЗП (която макар и да е нова – обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г., има процесуален характер, защото предвижда друг, специален/административен ред за връщането й, който не само се прилага поради това и за заварените правоотношения, каквото е процесното, но и който специален ред се отклонява от общото исково производство по ГПК, по което се разглежда иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и го дерогира – б.р.), в относимата й за случая част, недължимо платени такси и по чл. 10, ал. 2 ЗП, се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на (ответната – б.р.) А..

Ето защо, съдът намери, че с исковата си молба ищецът по същество поддържа, че незаконосъобразният мълчалив отказ на ответната А. да му върне посочената в писмото от 20.09.2022 г. на директора на Н., като недължимо платена от него, компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, въпреки искането му от 06.10.2022 г. за връщането й, му е причинило имуществени вреди в същия й размер от 450 лева. Поради това и искът му е такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за същите причинени му с този незаконосъобразен мълчалив отказ на ответния административен орган да му я върне, със законната лихва за забава в плащането й (т. 1 от ТП 2/2015 на ВКС 2 и ВАС, чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ).

А според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, тези искове по чл. 1, ал. 1 от с.з., се разглеждат по установения в АПК ред (чл. 203 и сл. АПК), а според чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, в относимата му за случая част, на административните съдилища са подведомствени всички такива дела по такива искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, какъвто несъмнено е и предявеният по делото иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, в този смисъл и Р 1210-2019-III о. ВАС). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, дали процесният (мълчалив – б.р.) отказ на ответната А. да се произнесе по искането на ищеца от 06.10.2022 г. за връщане на недължимо платената според писмото от 20.09.2022 г. на директора на Н. компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, е бил отменен преди предявяването на този му иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото това е въпрос не на подсъдността, а на допустимостта му, по която поради това следва да се произнесе компетентният да го разгледа административен съд (чл. 204, ал. 1 АПК и Р 11915-2016-III о. на ВАС).

Ето защо, С. районен съд намери, че настоящото дело не му е подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). Според нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2015 на ВКС и ВАС, същото е подсъдно на С. административен съд (чл. 118, ал. 2, изр. 1 ГПК). Тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която поради това съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1 ГПК). Поради това и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, настоящото дело следва да бъде прекратено пред С. районен съд, и изпратено на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен С. административен съд.

Разпечатката съдържа 31 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a4fd64e-61cc-4c24-ad4d-ca967123abf6