Решение № 5608 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5608 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100503047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20030887/19.04.2022г. по гр.д. № 27406/2019г. по описа на СРС, 142 състав, са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК от С. П. Х. и М. П. Д. срещу Топлофикация София ЕАД, с които се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество при равни квоти от ½ суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6461/2012г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 5869/2012г. по описа на ЧСИ Б..

Производството е образувано по въззивна жалба на ищците, с която се иска отмяна на постановеното решение. Развити са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, конкретно се твърди, че давностният срок е три годишен от последното изпълнително действие, което било на 12.09.2014г., като към 13.09.2017г. било погасени по давност вземанията.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски по производството.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищците с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължат на ответника „Топлофикация София“ ЕАД вземания по изпълнителен лист от 19.05.2012г. събирани принудително в рамките на изпълнително дело № 5869/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б., поради погасяване на посочените задължения по давност. С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Видно от приетия изпълнителен лист от 19.05.2012г., същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2012г., по силата на който наследодателят на ищците П.С.П. е осъден да плати на ответника сумата от 2553.40лв. главница, ведно със законната лихва от 27.03.2012г., мораторна лихва от 762.22лв. и 305.78лв. разноски по делото.

От приобщеното изп.д. № 5869/2012г. по описа на ЧСИ М. Б. се установява, че е образувано по молба вх.№ 30674/25.06.2012г. въз основа на процесния изпълнителен лист, в молбата има упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 04.12.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на наследодателя на ответниците П.С.П., наложен съгласно писмо от 11.04.2014г. На 27.05.2014г. са изпратени запорни съобщение за 2 налагане запор на банкови сметни на длъжника (л.26 до л.67 по изп.д.). С молба от 27.01.2017г. ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия – налагане запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение. Съгласно удостоверение за наследници изх.№ УН № 4438/16.03.2017г. се установява, че П.С.П. е починал на 24.02.2017г. и е оставил за наследници дъщерите си М. П. Д. и С. П. Х., конституирани като страни в производството по изп.д. № 5869/2012г. по описа на ЧСИ М. Б.. С молба от 14.05.2019г. ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия – налагане запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение. С постановление от 06.06.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство по иск по чл.439 ГПК за признаване за недължимост на вземането по изпълнителния лист е подадена на 15.05.2019г.

Разгледано по същество съдът намира, че поставеното първоинстанционно решение е ПРАВИЛНО по следните съображения:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО; решение № 50121/21.12.2023г. по гр.д. № 3034/2020г. ВКС, IV ГО; Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о. и др.), поради което и възражението на въззивника за неприложимост на чл.117, ал.2 ЗЗД е неоснователно, съответно позоваването на ТР № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГТК е неотносимо.

Считано от влизане в сила на заповедта (издадена на 28.03.2012г.) до първото действие по изпълнението по образуваното изпълнително дело, което прекъсва давността (04.12.2013г.), съответно последващите изпълнителни действия (27.05.2014г.) не е изтекъл необходимият 5г. давностен срок.

Давността не е текла по време на висящността на изпълнителното дело до датата 26.06.2015 г.,според постановките на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. От 3

26.06.2015 г., когато Постановлението е обявено за загубило сила с ТР № 2/ 2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, давността тече, но същата 5г. давност не е изтекла в периода от 26.06.2015 г. и до подаването на исковата молба - на 15.05.2019 г., а след предявяването на иска давността не тече /Вж. Решение № 50108 от 19.01.2024 г. по гр. д. № 1436 / 2021 г. на ВКС /.

Отделно от това, от приобщеното копие на изп.д. № 5869/2012г. се установява, че прекъсващи давността (по см. на цитираното ТР 2/15 по т.д.

2/13 на ОСГТК на ВКС, вкл. с оглед цитираната по-горе практика на ВКС) са освен запорите от 04.12.2013г. и 27.05.2014г., са и молбите от 27.01.2017г. и тази от 14.05.2019г. С ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл.18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му. В практика на ВКС се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство /Вж. Решение № 203 от 18.07.2025 г. по т. д. № 1310 / 2024 г. на ВКС/. С т.3 на ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Разяснено е, че „ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл.6, ал.2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято 4 проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“.

Достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което на основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК следва да бъде потвърдено. Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемият, който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 50лв. Отговорността за разноски е разделна.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20030887/19.04.2022г. по гр.д. № 27406/2019г. по описа на СРС, 142 състав, с което са отхвърлени предявените от С. П. Х., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ********, и М. П. Д., ЕГН:

**********, гр.Елин Пелин, ул. ********, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, искове по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат при равни квоти от ½ сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6461/2012г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 5869/2012г. по описа на ЧСИ Б..

ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК С. П. Х., ЕГН:

**********, гр.София, ж.к. ********, и М. П. Д., ЕГН: **********, гр.Елин Пелин, ул. ********, да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6