Решение № 241 от 06.11.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. М., 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100137 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.

429 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата А. Ю. К. за себе си и като законен представител на малолетната ищца Й. К. Р. твърди, че на 27 юни 2024 г. двете ищци пътували в автомобил „ХХХ“ с ДКН ***, управляван от К.Р.К. – съпруг на първата и баща на втората. На път ІІІ-102 поради движение с несъобразена скорост и несъобразяване с пътните условия автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение и последвал челен сблъсък с автомобил „ХХХ“ с ДКН ***, управляван от С.Г.С.. При удара ищата А. Юл. К. получила травми на слезката и панкреаса, мозъчно сътресение и множество охлузвания и натъртвания.

Веднага била откарана в МБАЛ М., където се наложило отстраняване на слезката. На 29 юли 2024 г. при преглед от специалист се установило, че като усложнение е настъпила илио-феморана флеботромбоза в ляво, за която е било назначено допълнително лечение. Ищцата А. К. понесла значителни болки, неудобства от това, че е била в безпомощно състояние и зависима от грижите на близките си по време на оздравителния период. Психическото й състояние се влошило поради неспособността й да се справя сама и да се грижи пълноценно за трите си деца. Стресът от преживения инцидент довел до „остра стресова реакция“, която към настоящия момент се развила до „стресова реакция“.

Иищцата Й. Кр. Р. получила рана в областта на главата, за която след прегледа се установило, че е импресионна фрактура в ляво, фронтално, с наличие на фрагмент от диплоето. Констатиран бил локален мозъчен оток. Наложила се хирургична интервенция и последвало медикаментозно лечение. На 30 юли 2024 г. бил проведен 1 допълнителен преглед поради забелязана деформация на дясна подбедрица и ограничение на движенията. Установена била фрактура на дясна тибия. Пълно възстановяване здравословното състояние на ищцата Й. Р. и към настоящия момент не е настъпило. Тя в продължителен период от време е изпитвала тежки болки в областта на главата и десния крак. За дете на пет години преживяната катастрофа е силен шок, оставил траен отпечатък върху психиката й. Когато се налага да пътува в автомобил, тя изпитва силен страх и проявява признаци на тревожност. Ограниченията в движенията й променят настроението й, защото е лишена от възможност да играе с връстниците си, наблюдава се промяна в поведението й – станала е избухлива, плачлива, отказва да общува с други деца.

В исковата молба се твърди, че катастрофата е настъпила поради виновното поведение на водача К.Р. (загинал при инцидента), поради което по силата на сключената застраховка Гражданска отговорност ответното застрахователно дружество дължи покриване на вредите, причинени от виновния водач.

Ищцата А. К. моли да бъде осъден ответникът да й плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв заедно със законна лихва от 5 август 2024 г., когато е предявена писмена претенция пред застрахователя.

Като законен представител на малолетната Й. К. Р. А. К. предявява иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв заедно със законна лихва от същата дата.

Ответникът ЗАД „Д.“, представлявано от изп. директори В. и К., в писмен отговор взема становище за липса на доказателства относно механизма на ПТП, а от там и за липса на вина у застрахования водач К.Р.. Оспорва наличието на причинна връзка между телесните увреждания на двете ищци и транспортното произшествие.

Въведено е възражение относно продължителността на лечението и остатъчните последици върху здравето на двете ищци, оспорва се интензитета на понесените болки и страдания и тяхната продължителност. Въведено е и възражение за прекомерност на претендираните обезщетения, като се твърди, че в такъв висок размер те надхвърлят обезщетителната си функия и водят до неоснователно обогатяване.

Ответникът навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че двете ищци са пътували в лекия автомобил без поставени предпазни колани – нарушение по чл. 137а от ЗДвП. Относно ищцата Й. Р. е било допуснато и наршуние на чл. 137а, ал.1, т. 1 от ЗДвП – като лице с ръст под 150 см тя е трябвало да пътува в обезопасителна система (детско столче).

Оспорва се и началният момент, от който се претендира обезщетението за забавено плащане, като се развива становище, че забавата настъпва не със сезиране на застрахователя, а след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Освен това ответникът твърди, че в случая е налице забава на кредитор – в искането до застрахователя 2 ищците не са посочили банкова сметка за изплащане на обезщетения, поради което застрахователят е в невъзможност да изпълни задължението си, а от това следва, че се е освободил от отговорността за забава.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебно-медицинска и по автотехническа експертизи.

МОС обсъди доводите на страните във връзка с приложените доказателства и приема за установено следното:

На 27 юни 2024 г. на път ІІІ-102 двете ищци пътували в лек автомобил „ХХХ“ с ДКН ***, управляван от К.Р.К. – съпруг на А. К. и баща на Й. Р.. Автомобилът навлязъл в лявата пътна лента за движение, където насреща му се движел автомобил „ХХХ“ с ДКН ***. Последвал челен удар, при който водачът на лекия автомобил „ХХХ“ загинал.

За произшествието е съставен протокол за ПТП № 50113 от служител на Пътна полиция – М.. От този официален писмен документ се установяват датата и мястото на произшествието, както и участниците в него.

Било образувано и досъдебено производство, по което е извършен оглед на място. В протокола за оглед се съдържат данни за ПТП, които са послужили на вещото лице по автотехническата експертиза за установяване механизма на произшествието.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че ударът между двата автомобила е настъпил в лявата пътна лента по посока движението на автомобила „ХХХ“. Причина за сблъсъка е навлизането на лекия автомобил „ХХХ“ в насрещната лента, като скоростта на този автомобил преди удара е била 73,81 км/ч.

Насрещно идващият автомобил „ХХХ“ се е движил със скорост 74,3 км/ч преди удара.

Опасната зона за спиране на автомобила „ХХХ“ е 74,06 м, а разстоянието за възприемане на опасността от водача е 73,32 м. Пътната маркировка по посока движението на автомобила „ХХХ“ е била непрекъсната единична осева линия с поставен пътен знак, забраняващ изпреварването. По време на произшествието е валял дъжд, асфалтовата настилка е била мокра.

При така очертания механизъм на произшествието съдът намира, че то е настъпило по вина на водача К.Р.К., управлявал лекия автомобил, в който са пътували двете ищци. Водачът не е съобразил конкретните пътни условия: дъжд и мокра настилка, навлязъл е в насрещната пътна лента при забрана за това и е последвал ударът с автомобила „ХХХ“.

С поведението си К. е причинил вреди – телесни травми на двете пътнички в автомобила, с което е осъществен състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.

Безспорно е, че за лекия автомобил „ХХХ“, управляван от К.Р. е била сключена 3 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Д.“ АД – факт, който е признат от ответника и установен при справка в официалния регистър на Гаранционен фонд. По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.

Пострадали при инцидента са двете пътнички в автомобила. Ищцата А. К. е пътувала на предна дясна седалка до водача, а ищцата Й. Р. – на задна седалка.

В резултат на сблъсъка двете ищци са получили тежки увреждания, поради което са транспортирани в МБАЛ М..

От приложените епикриза, история на заболяването, лабораторни изследвания и извадка от болничен дневник за проведени консултации се установява, че поради тежка коремна травма А. К. е била оперирана по спешност, при което слезката е премахната оперативно, извършено е зашиване на опашната част на панкреаса. По време на 8-дневения болничен престой са извършвани венозни вливания, проведена е медикаментозна терапия. Месец след изписването са констатирани увредени венозни съдове на крака поради възпалителен процес.

Вещото лице по медицинската експертиза посочва, че уврежданията са получени по механизма на удар, притискане, разтягане, които са характерни при челен сблъсък на два автомобила. Това налага извод, за наличие на причинна връзка между произшествието и травмите, получени от А. К..

Оздравителният период е бил продължителен, придружен с болкови усещания.

Загубата на орган води до трайна промяна в начина на живот и с възможна проява на по-късни усложнения. Отстраняването на слезката намалява имунната защита на организма, което носи риск от по-чести заболявания и по-трудно възстановвяане, както и създава затруднения при физически натоварвания, ограничава възможностите за работа.

Ищцата Й. К., която към момента на произшествието е била на 5 години, е получила черепно-мозъчна травма, наложила по спешност отваряне на черепната кухина поради счупване с хлътване на фрагменти и засягане на подлежащи мозъчни структури. При прегледа от вещото лице по медицинската експертиза е констатирана липса на част от фронталната кост, оформяща лицевия череп, белегът е добре зараснал, но нарушава естетиката на лицето. Пълно заличаване на белега е възможно само с естетична хирургия.

Болничният престой е продължил 12 дни. Възстановяването е било съпроводено с болки, различни по интензитет и продължителност.

4

При контролен преглед един месец след изписването е установена деформация на дясна подбедрица и сколиотично изкривяване на гръбначния стълб в пояснокръстната област.

От поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, се изяснява, че травмата в главата на ищцата Й. Р. е в резултат на удар и съприкосновение с части от купето на автомобила, поради което съдът приема наличие на причинна връзка с пътния инцидент.

Относно сколиозата и деформацията на долен десен крайник не са събрани данни да са в причинна връзка с инцидента. Проведените образни изследвания непосредствено след катастрофата не са показали такава фрактура или друга травма на крака. Сколиозата е заболяване, характеризиращо се със странично изкривяване на гръбначния стълб, което може да е вродено или придобито, но то не възниква внезапно, за да се приеме, че е получено при травмиране в резултат на ПТП. В амбулаторния лист при прегледа на 30 юли 2024 г. (л. 114 от делото) е отбелязано, че сколиотичната деформация е с неустановена давност и не се съдържат данни за връзка на деформацията с претърпяното ПТП.

От приложените медицински документи не се установява Й. Р. да е получила фрактура на десния крак, но лекуващите лекари и специалистите, извършили консултациите по време на болничния престой, отбеляват, че детето е изпитвало непоносимо силни болки в десния крак до невъзможност да го движи.

Пътният инцидент и понесените травми оказали силно въздействие върху психиката на двете ищци. В показанията на свидетелката Ц.Д. се съдържат данни, че А. К. научила за смъртта на съпруга си К. едва след като била изведена от реанимация, а той вече бил погребан, което я разстроило още повече. Тя изпитва притеснения за децата си, страхува се за здравето си. Затруднява се при физическа работа, често се чувства отпаднала и замаяна.

В поведението на Й. Р. свидетелката наблюдава значителни промени нехарактерно за детската си възраст Й. не играе с останалите деца, често плаче, нощем спи неспокойно, затворена е.

Съдът намира, че за понесените болки и страдания във връзка с пътния инцидент, представляващи неимуществени вреди, на ищцата А. К. следва да се определи обезщетение от 75 000 лв, а над този размер до претендирания от 150 000 лв искът да се отхвърли. Такава сума на обезщетението съответства на тежестта на увреждането и справедливо би репарирала понесените болки по време на инцидента, при хирургичната интервенция и в последствие по време на възстановителния период.