Решение № 721 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100513296 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20168807/06.08.2021 г., постановено по гр. д. № 40286/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, е отхвърлен предявеният от И. К. Т. срещу „М.К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заем Microcredit № ******* г., сключен между страните. Със същото решение е признато за установено по предявения от И. К. Т. срещу „М.К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г., сключен между страните, е нищожен като противоречащ на чл. 21 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.К.“ АД е осъден да заплати в полза на И. К. Т. сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 23 лева, както и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.

2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати в полза на адвокат Д. Л. Ф., САК, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на И. К. Т. в производството пред Софийски районен съд размер на 400 лева.

Срещу посоченото решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ищцата И. К. Т., чрез адвокат Д.

Ф., САК. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му част. Поддържат се наведените пред Софийски районен съд доводи за нищожност на възнаградителната лихва по договор за заем № ******* г., поради уговарянето в нарушение на добрите нрави. В тази насока се поддържа, че законоустановеният в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на ГПР не представлява косвен нормативен регулатор на възнаградителната лихва. Твърди се допуснато в договора за заем нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Сочи се, че разходите по сключения договор за допълнителни услуги съставляват разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени в ГПР, респ. действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от вписания в договора такъв от 50 % поради невключване в него на тези разходи, в резултат на което ищцата, в качеството си на потребител, е била въведена в заблуждение относно общия размер на разходите по договора за заем.

1

Аналогични съображения се въвеждат и относно уговорената в основния договор еднократна административна такса в размер на 225 лева. В този смисъл се поддържа недействителност на уговорката за ГПР, а оттук – недействителност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от нейното съдържание съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. В подкрепа на изложените аргументи се посочва практика на СЕС, както и практика на окръжните съдилища. Моли се за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се уважи.

Претендират се разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. Ф. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответната страна – „М.К.“ АД, чрез адвокат Г. М., САК. Счита изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество „М.К.“ АД, чрез адвокат Г. М., САК. Излагат се съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази част, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Считат се за необосновани и немотивирани изводите на районния съд за недействителност на допълнителното съглашение към договора за заем. Твърди се, че сключеният между страните Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo от 07.06.2019 г. има самостоятелен предмет, като клаузите му уреждат независимо от кредитната сделка съдържание на възмездно предоставени услуги, поради което приложим към този договор е общият закон – ЗЗД, а не специалният закон за потребителското кредитиране – ЗПК, както е приел СРС. Навеждат се твърдения за реално ползване на предвидените в него допълнителни услуги от ищцата, като се изтъква конкретният интерес на потребителя от допълнителното обслужване, извън самото кредитиране, както и специфичните допълнителни разходи, които възникват за кредитора във връзка с уговореното допълнително обслужване. Твърди се, че противно на приетото от СРС, съществува ясна конкретизация на вида допълнителни услуги и размера на сумата, дължима от потребителя за всяка от тях. Оспорват се като неправилни изводите на СРС за съвпадане на действията, включени в допълнителното обслужване, с действията по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Акцентира се върху обстоятелството, че ползването на тези допълнителни услуги представлява единствено възможност и удобство за клиента, но не и задължителна предпоставка за сключването на основания договор за заем и/или получаване на заем CrediGo. Дори и да се приеме, че уговорените услуги се намират в приложното поле на ЗПК, те следва да се разглеждат като допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, чието уговаряне не противоречи на повелителни разпоредби на закона. При тези аргументи се моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – И. К. Т..

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, с оглед нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за заем Microcredit № ******* г. и нищожност на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г. При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата в Договор за заем Microcredit № ******* г., даваща право на ответното дружество да получи плащане на еднократна административна такса в размер на 225 лева.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на Договор за заем Microcredit № 5341–00011338/07.06.2019 г. „М.К." АД – като заемодател, е предоставил на И. К. Т. – като заемател, сумата в размер на 3 300 лева за срок от 18 месеца, при фиксиран лихвен процент 31,21 % и ГПР – 50 %. В договора било предвидено заплащане и на еднократна административна такса в размер на 225 лева. Общата стойност на плащанията по договора възлизала на 4 174,56 лева, при месечна погасителна вноска от 231,92 лева. Съгласно 2 условията на сключен между страните на същата дата – 07.06.2019 г., договор за допълнителни услуги към заем № 5341 – 00011338/07.06.2019 г. на заемателя били предоставени допълнителни услуги по пакет „CrediGo“, в който се включвали, както следва: безплатно внасяне на вноска директно в офис на ответника, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции. За предоставянето на тези допълнителни услуги потребителят дължал заплащане на възнаграждение в общ размер на сумата от 2 970 лева, което следвало да се заплати за срок от 18 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 165 лева. Средствата по договора за заем били реално усвоени от заемателя на каса на Изипей. Не се оспорва дължимостта на получената главница. Оспорва се дължимостта на посочената в договора за заем възнаградителна лихва поради уговаряне на същата в противоречие с добрите нрави, както и дължимостта на допълнителните услуги по пакет „CrediGo“ по подробно изложени аргументи за сключване на процесните договори в нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Конкретно се твърди, че договорът за заем е недействителен, като сключен в нарушение на изискванията на чл.19 ал. 1 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за заем липсвало методика за формиране на ГПР. Отделно, при формиране на ГПР не са били включени таксите за допълнителните услуги по пакет „CrediGo“, които водели до оскъпяване на кредита. Позовавайки се на разпоредбата на чл.

26, ал. 4 ЗЗД, поддържа, че нищожните клаузи не могат да бъдат заместени по право или договорът да бъде сключен без недействителните клаузи. Счита, че стойността на пакета от допълнителни услуги води до оскъпяване на кредита и по същество представлява скрита лихва. Наред с това посочва, че заплащането на това възнаграждение е уговорено предварително, без да е обвързано от реалното предоставяне на услугите. Сочи, че процесната еднократна административна такса от 225 лева е недължима, като начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. При тези съображения моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените главни искове да бъдат уважени, а при тяхното отхвърляне – да бъде уважен евентуално предявеният такъв по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „М.К.“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита се за неоснователно релевираното в исковата молба възражение за нищожност на уговорената възнаградителна лихва в размер на 31,21 %, като се изтъква обстоятелството, че небанковите финансови институции по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, каквото е ответното дружество, отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, за изключително кратки срокове и без допълнителни формалности, което значително увеличавало поетия от тях риск. Допълнително се посочва, че конкретно определеният размер на лихвата незначително надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорват се твърденията на заемателя, че допълнителният пакет услуги по същество представлява скрита лихва. Сочи се, че сключването на договор за предоставяне на този допълнителен пакет не предпоставяло отпускането на кредита, а уговорените услуги били реално предоставени на клиента. Поддържа се, че по отношение на договора за предоставяне на допълнителни услуги не намира приложения специалният ЗПК, а възникналите по повод него облигационни отношения се регулирали от общия закон – ЗЗД. Оспорва се да е налице законово изискване механизмът за определяне на ГПР да е посочен в договора. Начислената административна такса била дължима, като същата покрИ.ла разходите на ответното дружество за оценка на риска. При тези съображения моли за постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, Софийски районен съд е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните по делото е сключен договор за заем № ******* г., както и Договор за допълнителни услуги към заем № ******* г., съдържащ клауза, даваща право на ответното дружество да получи заплащане на еднократна административна такса в размер на 225 лева.

По делото е представен като писмено доказателство Договор за заем №******* г., носещ подписите на страните по него, неоспорени от тях, съгласно който „М.К.“ АД – като заемодател, предоставя на И. К. Т. – като заемател, сумата от 3 300 лева. В раздел 2, наименуван „Удостоверяване получаването на одобрения заем и задължението за изплащането му“ са отразени следните основни параметри на договора: чиста стойност на заема – 3 300 лева; обща сума за погасяване – 4 174,56 лева; еднократна такса – 225 лева;

Разпечатката съдържа 28 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a4ee566-a29b-4164-b619-ec8e00381f04