Решение № 157 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав. П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Р. П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501912 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №1103/13.03.2023г. по гр.д.№6051/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е прогласена недействителността на договор за паричен заем №**********.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Изрично сочи във въззивната жалба,че не обжалва в частта,с която е прието,че договорът е недействителен по отношение на такса за оценка на риска и решението в тази му част е влязло в законна сила.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Постъпила е частна жалба против решението в частта за разноските от ответника в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена молбата за присъждане на разноски по смисъла на чл.38 от ЗА за явяването по делото след второто заседание.Моли в тази част решението да се отмени и да се присъдят разноски.

1

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 2200лв. на кредитоискателя за срок от 14 месеца при ГПР в размер на 49,97%.Към договора е представен и погасителен план,а в договора са предвидени застраховки „Живот“ и „Безработица“.Установява се,че заемната сума е усвоена на каса от въззиваемия.От него са извършвани и плащания по кредита,което е видно от изготвеното заключение от в.л.П.,която ССчЕ е била назначена в първоинстанционното производство.Кредитодателя е бил длъжен да посочи в ГПР всички разходи по договора за кредит,които следва да се заплатят от кредитополучателя,тъй като за същия да няма неизвестност по отношение на дължимите суми.Никъде обаче в договора не става ясно,че дължимата такса за оценка на риска е била включена в ГПР.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Ето защо следва да се приеме,че е налице нарушението на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което нарушаването на тази императивна разпоредба на закона води до нищожност на договора за кредит.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.11,ал.1 от ЗПК.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Решението е било обжалвано и в частта за разноските от ответника в първоинстанционното производство,като същия претендира за заплащане над присъдените 303,50лв. за още 93лв.Първоинстанционният съд е отказал присъждането на посочения размер и настоящата инстанция намира за правилно решението и в тази му част,тъй като не са налице основания за присъждане на сума по-голяма от определената от съда в първоинстанционното производство

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят по реда на чл.38 от ЗА в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,което 2 следва да се присъди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1103/13.03.2023г. по гр.д.№6051/2021г. по описа на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК-131134023 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 да заплати на адв.К. Д. Д. с ЛН-********** от адвокатска колегия-Пловдив сумата в размер на 300лв./триста лв./за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3