Решение № 122 от 28.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ямбол, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. А. при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. А. Въззивно гражданско дело № 20222300500480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. И. от гр.*****, против Решение №462/03.10.2022г. на РС- Ямбол, постановено по по гр.д. №1562/2022г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените от него против ЕГ „Васил Карагьозов“- гр.Ямбол, представлявана от директора Й.М. искове както следва: иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено със Заповед №506/05.05.2022г.; иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по математика“; иск с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ- за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

ПоддържА.те с въззивната жалба оплаквА.я са за неправилност и необоснованост на постановеното решение, като се твърди, че същото е постановено при неправилна интерпретация на фактическата обстановка и погрешно тълкуване на обстоятелствата, едностранчивост и субективност.

Конкретно се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е, тъй като не са налице доказателства ищецът да е наказван за продължителен период от време за нарушаване на трудовата дисциплина, включително и във връзка с представените от насрещната страна 2 бр. жалби в съдебно заседА.е, които са оспорени с твърдения, че по тях не е било образувано производство, не е била свикана етична или дисциплинарна комисия, не е викан да дава обяснения по жалбите, еданта от 1 които е била подадена от ученици от 8Б клас под давление на директора на училището и същата е неотносима към спора. По отношение на жалба вх. № 709/25.03.2022г. въззивникът твърди, че му е била връчена по време, когато е бил в отпуск поради временна неработоспособност, не е бил изслушан от етичната комисия, от дисциплинарния състав или РУО, а срокът за депозиране на обяснения във връзка с жалбата е изтекъл в периода на ползвА.я от него отпуск. Оспрова се направеният от решаващият съд извод относно спазването на дисциплинарната процедура, като се твърди от въззивника, че не е била извършена нито една проверка по жалба срещу него, а съставените в тази насока протоколи, посочени в заповедта за дисциплинарно уволнение са формални, не отразяват обективната истина и са съставени за целите на дисциплинарното производство. Твърди се,че уволнението е незаконосъобразно, осъществено по подбуди от субективно естество, преднамереност и е мотивирано изцяло от лични конфликти между въззивника от една страна и директора и част от учителите от друга. По същество се отправя искане към въззивната инстанция в рамките на правомощията й да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да приеме за основателни предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- Езикова гимназия „Васил Карагьозов“, представлявана от директора Й.М. чрез пълномощника адв.

Д. А., в който се изразява бланкетно становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения за правилност на атакуваното решение поради съответствието му с материалния и процесуалния закон. Формулирано е искане по същество за потвърждаване на обжалвА.я първоинстанционен съдебен акт.

След изтичане на срока за обжалване на решението пред въззивния съд е постъпило допълнение към въззивната жалба от въззивника И. чрез процесуален представител- адвокат, в която се обосновават твърдения за нарушение на императивни разпоредби на КТ при налагането на дисциплинарното наказА.е на въззивника, конкретно разпоредбата на чл.193 от КТ във връзка с искането на обяснения от служителя и разпоредбите на чл.355, т.3 и чл.195, ал.3 от КТ относно връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение на въззивника, като са оспорени изводите на първоинстанционния съд, че тези разпоредби от КТ не са били нарушени.

С допълнението към въззивната жалба са наведени нови основА.я за незаконосъобразност на уволнението, които не са били предмет на първоинстанционното производство, тъй като не са били въведени с исковата молба и поради това не са били обсъждА. от решаващия съд. Такива са доводите на въззивника във връзка с авторството на жалбата, по повод на която е било образувано дисциплинарното производство, непълнота на доказателствата, конкретно гласни такива, чрез които би могло да се установи извършено ли е или не дисциплинарното нарушение от жалбоподателя- въззивник. Към последната категория доводи спада и твърдението, изложено в допълнението към въззивната жалба относно нелигитимността на Етичната комисия, въз основа на чието решение е наложено дисциплинарното наказА.е, поради изтекъл мандат и поради липса на кворум при провеждане на нейното заседА.е. Посочените по- горе доводи за незаконосъобразност на 2 уволнението, освен че не са заявени с исковата молба и по отношение на същите е настъпила преклузия, за пръв път са въведени с доплнението към въззивната жалба, която е подадена след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, поради което не подлежат на разглеждане от въззивната инстанция.

С допълнението към въззивната жалба от въззивника се иска присъждане на сторените от него разноски пред първата и пред втората инстанция.

В съдебно заседА.е и в представени по делото писмени бележки жалбоподателят лично и чрез пълномощникът си адв. Д., поддържа жалбата и допълнението към нея по изложени съображения.

Въззиваемата страна чрез пълномощникът си оспорва въззивната жалба и допълнението към нея и настоява обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ямболският окръжен съд, след като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния Ямболки районен съд производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. И. против ЕГ „Васил Карагьозов”- гр. Ямбол, с която са предявени обективно съединени искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ- за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата до преди уволнението длъжност- „учител по математика” и заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 05.05.2022г. до 20.09.2022г. в размер на 7073, 01 лв., след допуснато изменение на иска.

В исковата молба се излагат, че стрА.те са били в трудово правоотношение /ТПО/, по което ищецът е заемал длъжността „учител по математика“ и което е прекратено със Заповед №596 от 05.05.2022г. на основА.е чл.190, ал.1, т.7 КТ, вр. чл. 187, ал.1 т.10 КТ.

Ищецът твърди, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като при издаването й са допуснати съществени процесуални и материални нарушения- заповедта не съдържа всички изискуеми законови реквизити, не са конкретизирА. действията или бездействията, в които се изразяват нарушенията, не е изяснена фактическата обстановка, заповедта не е мотивирана, не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, не е обсъдена тежестта на нарушенията, които се твърди, че ищецът е извършил и за които е наказан и цялостното му поведение, не е връчена по съответния ред. Твърди се на самостоятелно основА.е, че ищецът не е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че в заповедта бланкетно са изброени разпоредби на ЗПУО, наредби, правилници, изисквА.я и Етичен кодекс, с които ищецът не бил запознат преди и след постъпването си на на работа в учебното заведение. Посочените като нарушени разпоредби са изписА. в заповедта само цифрово без текстовото им съдържА.е, което водило до невъзможност на ищеца да разбере какви точно нарушения и с какви действия е извършил същите, а в резултат на това и да реализира правото си на защита. Твърди се, че във връзка с постъпилата пред работодателя 3 жалба от ищеца не са били искА. по правомерен начин писмени обяснения, поради което е била опорочена процедурата по чл.193 от КТ, тъй като за периода 28.03.2022г. до 31.03.2022г. той е бил в болничен и поради това се е намирал в обективна невъзможност да даде писмени обяснения. Отразената в заповедта жалба от 29.04.2022г. и подписка не била връчвана на ищеца, нито му били искА. обяснения по нея. Ищецът не бил запознат и с отразените в заповедта сигнал, протокол и констативен протокол от съответната комисия, като той не бил изслушан от проверяващите. Заповедта за уволнение е оспорена и поради липса на мотиви в същата относно тежестта на нарушенията и наложеното най- тежко дисциплинарно наказА.е, като в тази връзка се твърди, че работодателят не е е извършил необходимата по чл.189, ал.1 от КТ проверка относно характера и тежестта на наказА.ето, съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с поведението на работника. Излагат се съображения, че заповедта е незаконосъобразно връчена.

Във връзка с оспорването на материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед за уволнение, ищецът твърди, че изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, като излага собственото си виждане относно случилото се на 21.03.2022г. Отделно от това, ищецът счита, че уволнението му е предизвикано от лично и преднамерено отношение на директора на училището към него, за което излага твърдения. Претендира се уважаване на предявените искове, както и присъждането на разноски.

В депозирА.я по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че стрА.те са били в ТПО, прекратено с процесната заповед. Твърди, че при постъпването му на работа ищецът е бил запознат с изготвената му длъжностна характеристика и с Етичния кодекс на ответното училище, което е удостоверил с подписа си. Излага, че във връзка с възникнали проблеми при изпълнението на задълженията на ищеца като учител по математика, на същия е било връчено писмо от 07.03.2022г. на директора на учебното заведение, с което му е напомнено, че следва да изпълнява професионално задълженията си и с какво следва да се съобразява. Ищецът не предприел мерки за коригиране на поведението си и за преодоляване на допуснатите в работата му пропуски и нарушения, като проблемите се увеличили. Твърди се от ответната страна, че във връзка с постъпила жалба от родител, от ищеца са били поискА. обяснения по реда на чл. 193 КТ, каквито последният не дал. Във връзка с жалбата директорът изпратил сигнал до Комисията по етика в учебното заведение, която заключила, че ищецът е показал поведение, непристойно за за един учител. По постъпилата жалба била образувана проверка и в РУО на МОН. Ответникът счита, че липсват сочените от ищеца основА.я за отмяна на заповедта. Иска се охтвърляне на предявените искове като неоснователни, както и присъждане на разноски в производството.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ- преди налагане на дисциплинарното наказА.ето от ищеца са поискА. писмени обяснения, но същият не се е възползвал от правото си да даде 4 такива до датата па издаване на уволнителната заповед. Приел е също така, че в конкретната хипотеза със заповедта за уволнение на ищеца е наложено дисциплинарно наказА.е за повече от едно нарушение, но поискА.те от него обяснения касаят единствено и само постъпилата на 25.03.2022г. жалба на родител относно нарушение на Етичния кодекс и отправени заплахи към ученик в час по математика на 21.03.2022г., като на ищеца е била връчена и посочената жалба от родителя. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.193 от КТ, задължаваща работодателя преди налагане на дисциплинарното наказА.е да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, е спазена единствено по отношение на нарушението на 21.03.2022г., но не и по отношение на останалите нарушения, описА. в заповедта за уволнение, поради което и същите не са били разглеждА. от решаващия съда. Направен е извод, че при издаването на заповедта за уволнение работодателят е спазил въведените от законодателя с разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ императивни изисквА.я към заповедта за уволнение, като е приел, че същата е ясна, мотивирана, в нея подробно е изложена фактическата обстановка, констатациите на работодателя във връзка с извършените проверки по случая, посочени са нарушените от ищеца разпоредби, констатирано е от съда, че дисциплинарното наказА.е е наложено в двумесечен срок от открИ.е на нарушението, както и това, че заповедта за уволнение е надлежно връчена на ищеца при условията на отказ, като не са възприети релевирА.те в исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението поради липсата на редовно връчване на уволнителната заповед.