Решение № 54 от 07.04.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Девин, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100464 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 143 ЗЗП; за насрещния иск – чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с цена 152 лева и чл. 86 ЗЗД – законна лихва.

В исковата молба ищцата твърди, че на 11.07.2022г. е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит и с втория ответник Договор за предоставяне на гаранция, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 1500.00 лева. Твърди, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 3ПК и на основание чл. 143, т. 19 33П поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 3ПК. Твърди, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит лихвеният процент по кредита е в размер на 40.39 %, а годишният процент на разходите е 48.60%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.77% е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че 1 уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 48.77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител. Твърди, че са налице неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1500.00 лева с посочен ГПР 48.77 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Твърди, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.77 %/. Твърди, че е посочен лихвен процент по кредита – 40.39 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48.77%. Счита, че е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчернателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. отт. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя и излага подробни съображения.

Моли съда да прогласи спрямо „Н." ООД нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит от 11.07.2022г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли съда да прогласи спрямо „К. Г. БГ" ООД нищожността на сключения без основание, в противоречие на добрите нрави акцесорен договор за гаранция от 11.07.2022г. към договор за кредит от 26.04.2022г.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „К. Г. БГ“ ООД, чрез пълномощника им адв. П. П., който счита предявеният иск за допустим, но разгледан по същество счита, че същият се явява неоснователен, тъй като между „К. Г. БГ“ ООД и от С. М. К. не е сключван договор за гаранция, гаранция не е издавана, респективно не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Счита, че не е налице твърдяното облигационно отношение между ищцата и дружеството, поради което и предявеният иск е неоснователен. Моли съда в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените от ответника разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100.00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „Н.“ ООД, чрез пълномощника им мл. юрк. Д. Д., която счита, че няма спор, че е сключен договор за потребителски кредит между „Н.“ ООД (кредитор) и С. М. К. (кредитополучател), по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 1500.00 лева, която сума е усвоена от потребителя. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК; сключването на договор за гаранция между С. К. и „К. Г. БГ“ ООД на 11.07.2022 г. Доколкото на „Н.“ ООД не е представяна гаранция по договор за кредит № 2022071110412* оспорва твърдението на ищеца за сключване на договор за гаранция с „К. Г. БГ“ ООД. Ответникът признава по реда на чл. 175 ГПК, че в процесния ГПР е заложен единствено разход за възнаградителна лихва, тъй като не са налице други разходи по кредита. По отношение на основателността на исковата молба счита, че доколкото договорът за кредит не е обезпечен посредством предоставяне на гаранция, логично и закономерно не е налице разход, който да бъде „прибавян към ГПР по кредита и твърденията на ищеца за неправилно посочване на същия са неоснователни. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и излага съображения.

Предявен е насрещен иск на основание чл. 211 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Н.“ ООД срещу С. М. К., като моли същата да бъде осъдена да заплати на „Н.“ ООД следните дължими суми по Договор за кредит № 2022071110412*: 149.00 лева - падежирала главница, дължима за периода от 12.06.2023 г. до 12.07.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, 3 начислено върху сумата в размер на 149.00 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 3.00 лева падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 12.06.2023 г. до 12.07.2023 година. Твърди, че по повод сключения между страните Договор за кредит № 2022071110412*, в изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1500.00 лева по банков път. Съгласно чл. 3 от договор за кредит С. М. К. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни /равни/ вноски, всяка в размер на 154.00 лева, обхващащи периода от 12.08.2022 г. до 12.07.2023 година. Твърди, че към настоящия момент С. М. К. е заплатила сумата в размер на 1696.00 лева, като последното направена плащане е от 11.07.2023 г.

Моли съда да осъди С. М. К. да заплати на дружеството следните дължими суми по Договор за кредит № 2022071110412*: 149.00 лева падежирала главница, дължима за периода от 12.06.2023 г. до 12.07.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. начислено върху сумата в размер на 149.00 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 3.00 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 12.06.2023 г. до 12.07.2023 година, както и разноски, включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото.

В указаният едномесечен срок по чл. 131 от ГПК по насрещния и с к е постъпил писмен отговор от С. М. К., чрез адв. Е. И., като счита предявените искове за неоснователни и недоказани в претендирания размер.

Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Счита, че Договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Твърди, че съгласно договора, заемателят 4 следва да обезпечи договора за кредит със сключването на договор за поръчителство/гаранция с „Кредит Гаранция", като за обезпечението дължи възнаграждение, която сума следва да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, платима на „Н." ООД. Счита, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които не ме могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. Счита, че след като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодатедя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Твърди, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. По изложените по-горе съображения счита, че „Н." ООД е надвземала неправомерно възнаградителна лихва в размер на 320.19 лева, неустойка в размер на 400.00 лева и получено възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 800.00 лева и ги е получавало без основание. Предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане: ако съда счете предявения иск в размер на 152.00 лева за основателен, на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 152.00 лева със сумата от 1520.19 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 320.19 лева, неустойка в размер на 400.00 лева и възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 800.00 лева.

5

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И. поддържа иска, прецизира възражение за прихващане възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 152.00 лева със сумата от 348.00 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 348.00 лева, моли да се уважат предявените искове и да се отхвърли насрещния иск, като погасен чрез прихващане.

В о. с. з. ответниците не се явяват и не изпраща представители. С молба от ответника „Н." ООД, чрез процесуалния му представител – мл. юрк.

Д. Д., поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск, излага подробни съображения по същество.

С молба от ответника „К. Г. БГ“ ООД, чрез управителя К. В., оспорва исковата претенция и присъждане на сторените разноски, излага подробни съображения по същество.