Определение № 34 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500609 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е писмена молба с вх.№9523 от 17.09.2025г. подадена от въззиваемата Б. Н. М., ЕГН-********** от гр.***, подадена чрез процесуалния си представител адв.П. Х., с искане да бъде изменено решение №384 от 16.09.2025г. постановено по в.ч.гр.д.№ 609/2025г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта за разноските . Твърди се, че страната е формулирала изрично искане за присъждането им, направени във въззивното производство с подадения от същата отговор на въззивната жалба и предвид благоприятния за нея изход от приключилото дело, за което е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК и доказателства за направени такива за адвокатско възнаграждение, своевременно заплатени в пълнота на своя процесуален представител за защита срещу частната жалба подадена от насрещната страна Б. К..

Извършена е размяна на книжата по молбата по чл.248 от ГПК като няма постъпил отговор от насрещната по спора страна в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№19535 от 1

09.07.2025г. на Б. Н. К. с ЕГН- ********** от с.*** срещу определение на Пазарджишки районен съд №2110 от 04.07.2025г. по гр.д.№1699/2022г. по описа на същия съд, с което исковият съд е отхвърлил молбата на същата страна за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение №240 от 26.02.2024г.

Срещу въззивната частна жалба е подаден писмен отговор от насрещната по спора страна Б. Н. М., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, изготвен от процесуалния й представител адв.П. Х., с вх.№20934 от 24.07.2024г., в който частната жалба се квалифицира като недопустима и като неоснователна по същество и с изложени правни и фактически доводи по всеки един пункт от искането на жалбоподателката за поправка на ОФГ.

Отговорът е в достатъчна степен аргументиран и мотивиран като се оспорват и оборват и по същество всички доводи изложени от жалбоподателката.

Направено е изрично искане от въззиваемата страна за присъждане на разноските направени от последната в производството , в размер на 400лв за които се твърди, че са заплатени в полза на пълномощника си адв.П. Х. от АКПазарджик, за което към отговора на жалбата е представен договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ и пълномощно. Видно от представения ДПЗС от дата 23.07.2025. /или преди подаването на отговора срещу подадената жалба/, страните Б. Н. М. като клиент и адв.П. Х. от АК-Пазарджик, са сключили писмен договор с предмет: изготвяне на отговор на въззивна частна жалба вх.№19535 от 09.07.2025г. на Б. Н. К. срещу определение №2110 от 04.07.2025г. по гр.д.№1699/ 2022г. по описа на РС-Пазарджик и процесуално представителство пред въззивната инстанция, като в т.III на договора е договорено адвокатско възнаграждение за съответната съдебна инстанция, изчислено по реда на чл.7 ал.1 т.7 от НВАР/Наредба №1 от 09.07.2004г./ в размер на 400лв, /сумата е изписана цифром и словом/ като изрично е записано в документа, че възнаграждението е платено на адвоката изцяло в брой при подписването на договора. Валидността на договора е определена да е налице до приключване на делото във въззивната инстанция, като същият е двустранно подписан. Според приложеното Пълномощно от същата дата упълномощителят Б. М. упълномощава адв.П. Х. да я представлява по гр.д.№1699/2022г. по описа на РС-Пазарджик, като подаде отговор на въззивна частна жалба с вх.№19535 от 09.07.2025г. срещу определение №2110 от 04.07.2025г. по същото гр.д. по описа на РС-Пазарджик 2 както и да я представлява процесуално пред въззивната инстанция, като води делото до окончателното му свършване във всички инстанции.

С решение на Пазарджишки окръжен съд рег.№384 от 16.09.2025г. постановено по гр.д.№20255200500609 по описа на същия съд за 2025г., е потвърдено изцяло определение на Пазарджишки районен съд рег.№2110 от 04.07.2025г. по гр.д.№20225220101699 по описа на същия съд за 2022г. , с което е отхвърлена молбата на ищцата Б. Н. К. за поправка по реда на чл.247 ал.1 от ГПК на ОФГ, допусната в постановеното по делото решение №240 от 26.02.2024г. Въззивният съд не се е произнесъл с така постановеното си решение по въпроса за дължимостта и основателността, респективно неоснователността на претенцията на въззиваемата страна за разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната жалбоподателка Б. К. не е въвела каквито и да било правоизключващи или правопогасяващи или други основания за отпадане на отговорността й за разноски, които насрещната страна претендира в производството пред въззивната инстанция предвид изхода на правния спор, включително и довод за прекомерност на възнаграждението.

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в производството имаща правен интерес да иска допълване на решението в тази му част и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за проведеното и приключило въззивно производство е основателна ./Решение № 70 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д.

№ 584/2021 г., I т. о., ТК/.

Съгласно чл.78 ал.3 във връзка с ал.1 и с чл.80 от ГПК, ответникът в първоинстанционното производство /респективно въззиваемата страна във въззивното производство/ има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая претенцията на въззивницата жалбоподател Б. Н. К. за отмяна на първоинстанционното определение с което й е отказано да бъде уважено искането за поправка на ОФГ в постановеното по същото дело решение №240 от 26.02.2024г. по гр.д.№1699/2022г. по описа на РСПазарджик е оставена без уважение от въззивния съд, който е потвърдил 3 изцяло първоинстанционното определение с което се отказва поправка на твърдяната от страната ОФГ. В този смисъл на посочена страна жалбоподател следва да се ангажира отговорността за разноски за приключилото въззивно частно производство. Съгласно Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа №1 от 09.07.2004г. -чл.7 ал.1 т.7 За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: т.7. в производства по частни жалби – 1/3 от размера за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството – 1/2 от размера за една инстанция.

В случая касае се за производство по чл.30 от Закона за наследството /ЗН/ във връзка с чл.29 ал.1 от ЗН -намаляване на дарение /на дарствено разпореждане/ на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик до размера на 2/9 ид.ч. и възстановяване на запазена част на ищцата с 2/9 ид.ч., като съдът е намалил дарението с 13417.39лв и е възстановил запазената част на ищцата Б. К. с 13417.39лв / или с оглед на така посочения интерес минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 от наредбата е от 1607.53лв, като една трета от него, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от наредбата се равнява на 535.84лв, /минимален размер/ като се претендира в същност възнаграждение под минималния размер според Наредбата, а имено в размер на 400лв, представляващ 74.75% от него, което е значително под минимума с повече от една четвърт. При положение, че насрещната страна не е въвела доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение както и твърдения за липса на фактическа и правна сложност както и други възражения за намаляване на претендирания размер , въззивният съд не намира основание да редуцира претендирания размер, още повече, че същият е равен на близо 29% от стойността на присъдения адвокатски хонорар по основното производство /1379.54лв/ и при отчитане на обстоятелството, че размерите на адвокатските възнаграждения по процесната наредба служат единствено за незадължителен ориентир на съда при определянето им.

Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПЪЛВА постановеното си въззивно решение рег.№ 384 от 16.09.2025г. постановено по в.ч.гр.д.№20255200500609 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2025г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО ОСЪЖДА Б.

Н. К., ЕГН-********** от с.****, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. М., с ЕГН**********, от гр.**** сумата от 400лв /четиристотин лева/ представляващи сторените във въззивното производство от тази страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5