Решение № 13343 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13343 гр. С., 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110141366 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Ж. С. К. против Н..... осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане на здравето, настъпило на 23.11.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.07.2024 г.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 23.11.2023 г. в гр. С., при движение по бул. ...., с посока бул. .... на кръстовището с ул. ....., като водач на лек автомобил .., рег. № ......, предприема маневра „завиване вдясно“ по ул. ....., като в този момент движещият се в същата посока в бус лентата, обозначена със знак „Забранено за движение“ по бул. .... лек автомобил „....” , рег. № ....., удря управлявания от ищеца автомобил в задната му част.

Поддържа, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на втори шиен прешлен, закрито, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на раменния пояс и мишницата. Поддържа, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лек автомобил „....”,рег. № ....., е била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ............ № ...., с оглед което ответникът следва да отговаря, тъй като кореспондентът не е дал мотивиран отговор по искането за заплащане на застрахователно обезщетение. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорвава валидността на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ............ № ..... Оспорва отговорността на водача на лек автомобил „....”,рег. № ....., механизма на ПТП и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лек автомобил .., рег. № ...., тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, доколкото е предприел маневра „завой надясно“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за 1 участниците в движението, и без да пропусне преминаващите пътни превозни средства. При условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на лек автомобил „....”,рег. № ...... Прави възражение за съпричиняване. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и чужд застраховател, чиито кореспондент в Република България не е отговорил по заявената претенция.

Между страните по делото е безспорно обстоятелството относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска отговорност“ – зелена карта за лек автомобил с марка и модел „...“, с гръцки рег. № ...., при гръцка застрахователна компания, валидно към датата на ПТП. Страните не спорят, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „...“, с гръцки рег. № ..... Тези обстоятелства се установяват и от отразеното в Протокол за ПТП №1891728/23.11.2023 г., който в тази част се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност означава, че отговорността на водача е покрита. Не е спорно и че застрахователят на виновния водач не е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради което ответникът изпълнява функциите на компенсационен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 506, ал. 2 КЗ НББАЗ е представително национално бюро за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Съгласно чл.

513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд. Предвидено е, че претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само ако бюрото не се е произнесло в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказало е плащане или пък увреденият не се е съгласил с размера на претенцията (чл. 511, ал. 3 КЗ). В случая от приетата молба от 26.02.2024 г. се установява, че пред ответника, в качеството му на компенсационен орган, ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. В 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ ответникът не се е произнесъл по претенцията за обезщетение, поради което ответникът следва да отговаря по 2 предявения иск в случай, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на вземането.

За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител е необходимо наличието на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

От приетите по делото протокол за ПТП №1891728 от 23.11.2023 г. и скица към него , АУАН с бл. №1135958/23.11.2023 г., НП № 23-4332-028216/23.11.2023 г. , влязло в сила на 08.12.2023 г., декларация на Ж. С. К. от 23.11.2023 г., свидетелските показания на П И Д – очевидец, както и приетите по делото заключения на съдебно – автотехническата експертиза, се установява, че на 23.11.2023 г. около 17.30 часа в гр. С., на бул. .... водачът на лек автомобил „....“ с рег. № .... се движи в дясна лента, предназначена за движение на превозни средства от масовия градски транспорт с посока от бул. ........ към бул. .. като в същия момент пред него в средна лента за движение се движи лек автомобил ... с рег. №...., който на кръстовището с ул. ..... предприема маневра завой на дясно като спира да пропусне движещите се по пешеходната пътека пешеходци, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. От Протокола за ПТП е видно, че по отношение на водача на лекия автомобил „....“ с рег. № .... е било взето административно отношение като му е съставен АУАН . №1135958/23.11.2023 г. и му е наложено административно наказание за това, че виновно е нарушил чл. 15, ал. 6 ЗДвП като се движи по пътна лента , сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии на градския транспорт без да извършва случаен или специализиран превоз на деца и/или ученици. Според заключенията и на двете САТЕ, водачът на лек автомобил „....“ с рег. № .... е имал възможност да предотврати удара, ако не се е движил в лентата за движение предназначена за масовия градски транспорт. Според заключението на САТЕ, изготвено от вещо лице Д., водачът на лек автомобил „....“ с рег. № .... е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при своевременно предприемане на аварийно спиране ако се е движил с разрешената скорост и е възприел завиващия автомобил преди повече от 3,79 секунди преди удара. Така от съвкупната преценка на доказателства се налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „....“ с рег. № ...., чието поведение съдът намира за противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по ЗДвП.

От страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Установено е по делото от приобщената медицинска документация, че ищцата е прегледана непосредствено след инцидента от ЦСМП – С. като й е поставена диагноза контузия на шията. Съгласно лист за преглед на пациент №012759 от 23.11.2023 г., издаден от УМБАЛ „С.мед“ ООД след консултация с неврохирург и КТ на шия е поставена основна диагноза – счупване на втори шиен прешлен, закрито и е препоръчано носенето на шийна яка. Видно от лист за преглед №260611 от 24.11.2023 г. от УМБАЛ „н.И.Пирогов“ ЕАД, спешен кабинет по неврохирургия след направени допълнителни изследвания на Ж. С. К. е поставена основна диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ като е отказала хоспитализация вследствие на което са й дадени указания да носи шийна яка 10 дни и да ползва отпуск поради временна неработоспособност.

За претърпените от ищцата неимуществени вреди е изслушано е прието без оспорвания от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът 3 кредитира като обективно изготвено, вярно и компетентно дадено. Съгласно същото ищцата е получила „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ и „контузия на лява раменна става“. Според заключението констатираното увреждане е вследствие на т. нар. „камшичен удар“ , при който главата, която е относително свободна в движението си при удар отзад рязко отива назад след което се връща напред, при което се получават увреждания в областта на шията.Вещото лице дава заключение, че по отношения на констатираните увреждания е проведено консервативно лечение – обездвижване на шийния отдел на гръбначния стълб с мека яка за 10 дни и криотерапия, покой и аналгетици по отношение на контузията на лява раменна става. Според заключението периодът на възстановяване е продължил около 20-25 дни като първата седмица след инцидента болките и страданията са били с по- голям интензитет. Изложено е, че за в бъдеще ищцата може да има болки в шиен отдел на гръбначния стълб, макар по делото да няма данни за наличие на трайни последици от получените травматични увреждания. Разпитан по реда на чл. 200, ал.