Решение № 81 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 814/2025
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 92, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330100814 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Д. Г. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ******, бл. ***, ет. **, ап. **, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*********“ №***, *****, моли съда да осъди ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от ***** Д. П. Д., да му заплати сумата от 1 200, 00 лева (612, 77 евро), подлежаща на връщане като получена без основание по нищожна клауза за неустойка по чл. 6 от сключения помежду им Договор № ............../..........г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор № ************ от ***** г. за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 1500, 00 лева. Изтъква се, че по посочения договор за кредит ищецът е заплатил всички дължими суми. Поддържа се и че в чл. 6.1. от договора била уговорена и неустойка в размер от 1 200, 00 лева, ако ищецът не осигури обезпечение по договора до деня, следващ сключването му. Изтъква, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 1 и т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира годишният процент на разходите (ГПР) и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Предвид изложеното се сочи, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи връщане на потребителя на размера на заплатената неустойка по клаузата на чл. 6. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 о т ГПК е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор № ************ от ***** г. за потребителски кредит и че ищецът като заемател е усвоил сумата от 1 500, 00 лева. Сочи се, че ищецът е върнал цялата дължима главница по договора още на дата 17.01.2024г. (преди настъпване на първата вноска по погасителния план). Предвид това, ответното дружество не е начислявало и претендирало от потребителя неустойката по чл. 6 от договора за кредит в размер от 1 200, 00 лева. Сочи се, че именно затова ответното дружество е издало на ищеца удостоверение, че всички дължими по договора суми са заплатени. Изтъква се, че издаденото удостоверение не касае заплащане на неустойката по чл. 6 от договора именно защото кредиторът не я е начислил и не я претендира от потребителя. Поддържа се и че в договора ясно и недвусмислено са разписани всички суми, които ищецът като заемател следва да заплати, както и общият размер на разходите по договора. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Моли така предявеният иск да бъдат отхвърлен.
Претендират се разноски.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Молба вх. № 39758/07.04.2025 г., а ответникът с Молби вх. № № 77635/11.07.2025 г. и 120093/20.11.2025 г., поддържат процесуалните си позиции.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № ............../..........г. за потребителски кредит (л. 4 – л. 8) и приложимите към него Общи условия ответното дружество, от една страна като „Кредитор”, се задължило да предостави на ищеца заем от 1 500, 00 лева.
Последният, от друга като
„Кредитополучател”, усвоил заемната сума и приел да я възстанови в периода от 09.02.2024 г. до 09.01.2025 г. на заемодателя и да му заплати лихва от 348, 00 лева при фиксиран лихвен 2 процент – годишен от 40, 39% и месечен от 3, 37%, или да престира общо 3 469, 87 лева при годишен процент на разходите от 48, 77%, изчислен при допусканията, посочени в клаузата по чл. 11, ал. 4. Издължаването следвало да се осъществи чрез 12 равни анюитетни месечни вноски от по 154, 00 лева с падеж на 9-о число на месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 11, ал. 2 от съглашението.
В чл. 6, ал. 1 от текста му било уговорено, че заемателят дължи на кредитора неустойка от 1 200, 00 лева, начислявана на месец или ако е непълен – на ден в размер на 1/30 от месечния размер, и платима със следващата погасителна вноска, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 4, ал. 3 от договора до края на деня, следващ този на подписването му, да предостави на кредитора отговаряща на изискванията на Общите условия гаранция за 1 848, 00 лева, издадена от банка или небанкова финансова институция с валидност до 10.01.2025 г.
В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която излага заключение (л. 42 – л. 46), кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, че ищецът е извършил едно плащане по процесния договор в размер на 1 548, 80 лева на 17.01.2024 г., с което е погасил предсрочно задължението си за главница от 1 500, 00 лева и възнаградителна лихва от 48, 80 лева. В уверение на това от ответника му било издадено Удостоверение за погасен кредит от 17.01.2024 г. (л. 9).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира връщане на сумата от 1 200, 00 лева като платена без основание по силата на нищожна клауза за дължимост на неустойка по чл. 6 от Договор № ............../..........г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материалноправната си опора в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Текстът му гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.
По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните 3 правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.
Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.
В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с фактически довод за противоречието й на добрите нрави.
Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.
Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.
Процесната уговорка принадлежи към Договор № ............../..........г. за потребителски кредит, който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т.
1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл.
143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по 4 предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка сочи, че между ответното дружество, от една страна като „Кредитор”, и ищеца, от друга страна като „Кредитополучател“, е сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор № ............../..........г. за потребителски кредит с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи условия. Страните еднопосочно твърдят, а и по делото са приложен материализиращият съглашението документ (л. 4 – л. 8), който потвърждава, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма са съгласували воля за предаването на сумата от 1 200, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на последния разсрочено на 12 равни анюитетни месечни вноски да я върне на първия и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 39% и неустойка от 1 200, 00 лева, каквато съгласно чл. 6, ал. 1 от договора дължи на месец или при непълен такъв – на ден в размер на 1/30 от месечния размер, със следващата погасителна вноска, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 4, ал. 3 от договора до края на деня, следващ този на подписването му, да предостави на ответното дружество отговаряща на изискванията на Общите условия гаранция за 1 848, 00 лева, издадена от банка или небанкова финансова институция с валидност до 10.01.2025 г.
Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a4d86a2-c225-4313-b853-09ba4090f2b8