Определение № 376 от 19.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. София , 16.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

Евгений Стайков като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20218003901358 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби на М. Аб. Ал. Дж. от гр. София и на „Инвестбанк“ АД, гр. София срещу определение № 12059 от 23.11.2020 г. по т. д. № 2037/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Частният жалбоподател М. Аб. Ал. Дж. от гр. София обжалва въззивното определение в частта, с която е отказано освобождаването му от държавна такса изцяло, като поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Изразява несъгласие с извода, че е в състояние да заплати определената му държавна такса в размер на 5 000 лв. Счита, че решаващият състав не е взел предвид данните от подадените от него декларации, сочещи на липса на средства за издръжка и съответно за невъзможност да заплати каквато и да било такса по делото.

Според частния жалбоподател, неправилно въззивният съд се е позовал на участието му в собствеността и управлението на няколко търговски дружества, без да съобрази, че същите не развиват дейност и че от тях не получава доходи.

Частният жалбоподател „Инвестбанк“ АД, гр. София обжалва въззивното определение в частта, с която въззивникът М. Аб. Ал. Дж. е освободен частично от държавна такса, като поддържа, че не са нА.це 1 предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частните жалбоподатели оспорват взаимно подадените от тях жалби по съображения в писмени отговори, съответно – на „Инвестбанк“ АД от 06.04.2021 г. и на М. Аб. Ал. Дж. от 28.01.2021 г.

ОстанА.те страни – „Национален център за дизайн и реклама“ ЕООД, „Екип 7 – 09“ ООД, „Макс Продис“ ЕООД и Р.И. –не заявяват становище по частните жалби.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни. Процесулано допустима обаче е само частната жалба на М. Аб. Ал. Дж.. Частната жалба на „Инвестбанк“ АД е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.

5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване, включително и пред касационната инстанция, подлежи само отказът за освобождаване на страната от такси и разноски. Следователно, определението, с което страната е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, не подлежи на обжалване – нито от самата страна, нито от насрещната страна. Ето защо, депозираната от „Инвестбанк“ АД частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По частната жалба на М. Аб. Ал. Дж.:

За да уважи частично молбата на посоченото лице за освобождаване от внасянето на държавна такса по подадената от него въззивна жалба, въззивният съд е приел, че с оглед данните от декларациите и документите, че същият не работи по трудово правоотношение и че е с 60% трайно намалена работоспособност, общо дължимата държавна такса в размер на 759 064.98 лв. е непосилна. Доколкото обаче от извършената служебна справка в Търговския регистър е установил, че жалбоподателят има дялово участие в няколко дружества, за които последните публикувани финансови отчети са от 2 предходни години и поради това не може да се направи извод дА. осъществяват дейност, дА. разпределят дивидент и т. н., както и че същият е и управител на търговски дружества, решаващият състав е счел, че такса в размер на 5 000 лв., която е под 1% от общо дължимата, е във възможностите на страната, не е прекомерна и не ограничава реА.зиране правото й на жалба.

Настоящият състав намира, че атакуваното определение е частично неправилно.

Действително, определената от въззивния съд такса 5 000 лв. е незначителна с оглед общо дължимата по въззивната жалба такса 759 064.98 лв. Преценена обаче съобразно имущественото и здравословно състояние на страната, тази такса също би създала затруднения и би препятствала упражняването на правата й. От представените по делото декларации по чл.

83, ал. 2 ГПК и приложените към тях документи се установява, че: молителят не притежава имоти и автомобили; регистриран е като безработен; не получава никакви доходи, като ежедневните му разходи се поемат от пълнолетните му деца; има задължение за издръжка в размер на 125 лв. към непълнолетно дете; с 60 % трайно е намалена трудоспособността му.

Същевременно, както самият жалбоподател признава, а това се установява и от извършената от състава служебна справка в Търговския регистър, същият притежава участие в капитала на няколко търговски дружества, като освен това е и управител на такива. Следователно, доколкото не е установено дейността на тези дружества да е прекратена, следва да се приеме, че участието в собствеността и управлението им е възможен източник на доходи за молителя. Без значение за това е фактът, че дяловете му са запорирани, тъй като, сам по себе си, запорът не препятства дейността на дружествата. Извод в обратна насока не може да бъде направен и от липсата на подадени за тях финансови отчети в Търговския регистър.

Съобразявайки посочените обстоятелства, настоящият състав приема, че молителят разполага с възможност да заплати държавна такса в размер на 2 000 лв. За разликата до определената му от въззивния съд, т. е. за сумата 3 000 лв., искането за освобождаване е основателно, което налага частична отмяна на атакуваното определение.

3

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12059 от 23.11.2020 г. по т. д. № 2037/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отказано освобождаване на въззивника М. Аб. Ал. Дж. от гр. София от държавна такса над сумата 2 000 лв. до 5 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА М. Аб. Ал. Дж. от гр. София от заплащане на държавна такса по т. д. № 2037/2020 г. на Софийски апелативен съд и за сумата над 2 000 лв. до 5 000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12059 от 23.11.2020 г. по т. д. № 2037/2020 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Инвестбанк“ АД, гр.

София частна жалба срещу определение № 12059 от 23.11.2020г. по т. д. № 2037/2020 г. на Софийски апелативен съд.

В частта, с която частната жалба на „Инвестбанк“ АД се оставя без разглеждане, настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС. В останалата му част същото е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4