Решение № 235 от 09.10.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 332/2025
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 09.10.2025
- В сила
- 31.10.2025
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.18 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. ЛЕВСКИ, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410100332 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р. М. М. от гр.Левски срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, гр.София, установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит от 25.07.2024г. е нищожен.
Ищцата твърди, че на 25.07.2024г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 2000.00 лева със срок на погасяване 12 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 52.68 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 67.46%.
В §6 от договора било посочено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати.
Съгласно §7 в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в §6 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1259.04лева, платима на 12 равни части в размер на 104.92лева.
1
Твърди, че на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 1259.04лв., тъй като същата не представила в срок обезпечение - поръчител, посочен в процесния договор.
Навежда довод, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
Твърди, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 67.46% е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 52.68 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
На следващо място навежда довод, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения.
Излага аргументи, че неустойката следва да бъде част от ГПР.
Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора.
Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Навежда довод, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение - поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Смисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко е претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на 2 обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Навежда довод, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Налице е недопустимо кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва.
Счита, че от условията по договора, съгласно които липсата на обезпечение не се санкционира с предсрочна изискуемост на кредита, а кредиторът начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски, следва извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение.
Навежда довод, че клаузата, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Същата не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Излага аргументи, че неустойката в действителност представлява скрито допълнително възнаграждение за кредитора. Сочи, че неустойката в размер на 1259.04 лева по своята същност представлява надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Неустойката попада в изискванията на Директивата за общ разход по кредита - тя е предвидим общ разход, който обуславя сключването на договора при тези условия, които са предварително заложени.
Твърди, че при включване на всички разходи в ГПР, включително посочения такъв под формата на неустойка, действителният ГПР ще надвиши посочения в договора 67.46%. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора изцяло.
Излага аргументи, че грешното посочване на размера на ГПР се приравнява на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по 3 смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Навежда довод, че в процесния случай не е приложим чл.26, ал.4 ЗЗД.
Нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона и договорът за паричен заем не би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Моли процесният Договор за потребителски кредит от 25.07.2024г. да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, който в законоустановения срок е подал писмен отговор.
Изложени са възражения срещу доводите за нищожност на договора за потребителски кредит. Твърди се, че са изпълнени всички изисквания на чл.10, ал.1, чл.11,а л.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.
Сочи се, че ответното дружество е небанкова институция, която няма право да набира средства чрез публично привличане на влогове, отпуска кредити със собствени средства, рискът при упражняване на дейността е повисок, което е причина за по-високия размер на договорна лихва и допълнителните гаранции, които са заложени в договора.
Твърди се, че преди сключване на договора ищцата е била наясно с всички условия по него, получила е Стандартен европейски формуляр след получаване и подписване на договора за кредит не се е възползвала от правото си по чл.29 ЗПК за отказ от договора в 14-дневен срок, с което е била запозната чрез СЕФ.
Наведен е довод, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в договора за кредит се съдържа ясна информация за дължимите плащания по него, в погасителния план се съдържа ясна и подробна информация относно заплащането на всяка една вноска и как се разбива сумата за погасяване на кое задължение по договора. Твърди, че при формиране на ГПР като разход участва единствено възнаградителната лихва.
4
Оспорва като неоснователни доводите за нищожност на клаузата за неустойка.
Сочи, че нищожност на клаузата за неустойка не влече нищожност на целия договор за кредит, както и че при определянето й като неравноправна договорът за потребителски кредит може да се изпълнява и без неравноправната клауза.
Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и обезпечава изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Наведен е довод, че като уговорка с несъществен характер по отношение на валидността на главното вземане - във връзка с неизпълнение на акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение, неустойката няма основание да бъде включена в ГПР. Твърди, че неустойката не представлява общ разход по кредита, който е част от ГПР, индивидуално уговорена е между страните и във фиксиран размер, който е бил ясен преди настъпване на факта на неизпълнение. Към момента на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за заплащане на неустоечната клауза поради неизпълнение на задължението, което обезпечава, поради което не е било налице основание за включване на това вземане в ГПР, посочен в договора.
Посочва, че оспорената неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че потребителят не изпълни задължението си да представи в срок поне едно от посочените обезпечения, като съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Оспорва като неоснователни доводите уговорената неустойка да противоречи на добрите нрави по смисъла на ЗЗД, както и да е неравноправна по смисъла на ЗЗП - поради това, че е индивидуално уговорена, потребителят може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно цялостното й отпадане, има предварително определен начален и краен момент, с фиксирани параметри е за срока на договора. Посочва още, че неустойката е компенсаторна, като в едновластна преценка на кредитора съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.
Разпечатката съдържа 38 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a4d0580-bfd4-4738-9b26-ef90a78a7031