Решение № 14625 от 01.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14625 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря Р ИВ. З като разгледа докладваното от П ИВ. М Гражданско дело № 20221110126192 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Г. С. срещу А.Т.Г с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 269,75 лева, представляваща разлика между платените от ищеца суми и чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит Г.К № .... /обозначен като номер .... от 31.07.2019г. и Анекс към договор за потребителски кредит Г.К № .... по транш с пореден № .... от 10.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит Г.К № .... под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията н а кредитните продукти на дружеството, при ГЛП в размер на ... %. Излага, че съгласно договора в срок до края на следващия ден от предоставянето на сумата по кредита кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение – поръчителство на 2 физически лица, които да отговарят на определени от кредитора критерии или банкова гаранция, като при непредоставянето на някое от възможните обезпечения, се начислявала неустойка, чийто размер бил посочен в погасителния план към договора за кредит. На 10.05.2021 г. на ищеца бил отпуснат заем в размер на ... лева, с погасителна вноска 38,81 лв., брой на погасителните вноски 18 и честота на същите 15 дни. Общата сума, която следвало да се върне без оскъпяване била в размер на ... лева, а с оскъпяване /т.е. наред с начислена неустойка в размер на ... лева/ възлизала на ... лева. Твърди, че е погасил предсрочно сумата по договора, като извършил плащания в общ размер на ....ева. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, в която връзка излага, че не е спазена предвидената от закона форма и че липсва съществен елемент от съдържанието на договора 1

– размер на ГПР. Твърди, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия съгласно ЗПК. Подробно аргументира, че клаузата за неустойка, противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, а не за начисляване на неустойка. Поддържа, че клаузата е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Развива подробни съображения в насока, че в размера на ГПР следва да се включи и неустойката. Излага също и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, т.к. надвишавала трикратния размер на законната лихва. В договора не било посочено и правото на отказ на потребителя от него. С оглед изложеното счита, че целият договор за кредит е нищожен, евентуално оспорените клаузи, поради което развива съображения в насока, че е дължима единствено чистата стойност по кредита, поради което претендира връщане на надплатените суми. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на договора, респ. на конкретни негови клаузи. Сочи, че договорът за кредит е с шрифт и във форма съгласно изискванията на ЗПК. Подробно аргументира, че размерите на ГПР и ГЛП са съобразени със законовите изисквания. Излага, че в договора е посочено правото на отказ на потребителя. Подробно аргументира, че клаузата уреждаща неустойката не е нищожна, както и че е индивидуално уговорена. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба /след извършеното уточнение на конкретното кредитно правоотношение/ е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Както е уточнено, в исковата молба е допусната техническа грешка и договор за потребителски кредит № ... г. не е предмет на предявения иск, поради което липсва обективен идентитет между настоящото производство и гр.д. № ..... по описа на СРС, 140-ти състав.

По така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, което включва наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидна неустоечна клауза и клауза за заплащане на възнаградителна лихва, както и че клаузите, от които произтичат процесните вземания, са индивидуално уговорени.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит от 10.05.2021 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че ищецът е направил в полза на ответника плащания по процесния 2 договор за кредит, чийто общ размер възлиза на сумата от ....ева.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от представения договор за кредит, общи условия и експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

От приетия препис от Договор за потребителски кредит от 31.07.2019г. се установява, че между страните е сключено правоотношение, по силата на което ответникът А.Т.Г АД е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията за кредитните продукти на ответника. Срокът на действие на договора е една година от влизането му в сила с клауза за многократно автоматично продължаване с по още една година до настъпване на общо пет години от влизане в сила на договора. В рамките на срока на договора за потребителски кредит кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита /“траншове по кредита“/ до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. Условията на погасяване на всеки транш се уговарят с анекс към договора. Уговорената цел на кредита е за лични нужди на потребителя.

От приетия Анекс към договора от 10.05.2021г. се установява, че ответното дружество е отпуснало на ищеца транш по кредита в размер на ... лева, платим на 18 седмични погасителни вноски, всяка от по 38,81 лева. Възнаградителната лихва е в размер на 98,58 лева, годишният процент на разходите е ..., а размерът на неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит е ... лева за целия срок на погасяване на транша.

Видно от съдържанието на договора и анекса, същите са съставени в еднакъв вид, формат и размер на шрифта и съдържанието им е написано на разбираем език.

В т. 6.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В т. 6.2 от договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на ... лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т. 6.3 се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на ... лева да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители.

3

В т. 6.6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в погасителния план към съответния транш по кредита. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Съдът, като съобрази описаните по-горе клаузи, намира, че процесният договор за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в него неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МВР /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2021г. /когато е отпуснат процесният транш по кредитната линия/ означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят ... от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне – правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, тъй като същите следва да бъдат двама и всеки от тях следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.

Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на 4 кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за кредитора при липсата му, са последица от невъзможността на кредитора да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за кредитора и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.