Решение № 2480 от 19.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2480 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100510930 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 151145/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3490/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 състав , е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от Н. К.Я. срещу „В.К.“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „В.К.“ ООД дължи на Н.

К.Я. сумата в размер на 77 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № 5521157/16.04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.09.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46344/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

Срещу първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищцата Н. К.Я., чрез адвокат К.Б.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Поддържат се релевираните пред СРС възражения за недействителност на процесния договор за заем поради наличие на неравноправни клаузи в него, като конкретно за неравноправна се счита клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40,32 %, надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Поддържа се, че последната е била определена в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна. Сочи се, че в нарушение на процесуалния закон и в отклонение от служебно вменените му задължения да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, какъвто е и разглежданият, СРС не е обсъдил своевременно наведените от ищцата доводи за нищожност на процесния договор за заем. При констатиране нищожност на последния приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на договора, т. е. на реално получената сума. При тези доводи жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че ищецът – кредитополучател носи доказателствената тежест по делото да установи по какъв начин са били осчетоводявани заплащаните от него суми по процесния договор от страна на кредитодателя – търговец.

Твърди, че в настоящия случай кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 1 277 лева при отпуснат заем на стойност от 1 200 лева. При горните аргументи за недействителност на договора за паричен заем, счита, че му се дължи връщане на всички 1 платени суми извън главницата, тъй като са били платени при липса на основание, независимо за погасяването на кои конкретно задължения те са послужили. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „В.К.“ ООД, чрез адвокат А.Н.. Поддържа се неоснователност и необоснованост на заявените с въззивната жалба оплаквания. Оспорват се доводите за недействителност на процесния договор поради неспазване изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Сочи се, че при правилно разпределение на доказателствената тежест по делото, СРС е приел, че ищцата не е доказала кои конкретно вземания по договора за заем са били погасени с твърдените от нея плащания в размер на 77 лева. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 16.04.2019 г. е бил сключен договор за паричен заем № 5521157/16.04.2019 г. между „В.К.“ ООД – като заемодател, и Н. К.Я. – като заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 1 200 лева за срок от 60 седмици. Уговорена била и допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за одобрение на заема, за която била дължима сумата от 754,80 лева. Общата стойност на плащанията по договора възлизала на 2 264,70 лева, при месечна погасителна вноска от 75,49 лева, включваща плащането на главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Годишният лихвен процент бил 40,32%, лихвеният процент на ден – 0,11 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ – 49,38 %. В изпълнение на договора ищцата била извършила плащания в общ размер на 1 277 лева, за което се ангажират писмени доказателства /разписки от „Изипей“ АД/. Излагат се твърдения за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане на заявката на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като потребителят не следва да заплаща такси за действия по усвояване и управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита се, че с уговарянето на това допълнително възнаграждението се постигало заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа се неравноправност на клаузите за заплащане на цена на допълнителни услуги.

Оспорва се определеният лихвен процент, като се твърди той да е неправомерно завишен /многократно надвишаващ законната лихва/ и поради това противоречащ на добрите нрави.

Твърди се недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК – на заемателя не бил представен погасителен план, липсвала ясно описана методика на изчисляване на референтния лихвен процент, не бил посочен срокът на договора, в договора липсвали клаузи относно правото на отказ на потребителя от сключения договор, срока за неговото упражняване, реда за прекратяване на договора, наличието на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове и за обезщетяване на потребители. С оглед твърдяната недействителност на договора за заем и на основание чл. 23 ЗПК счита, че заемателят дължи връщане само на чистата стойност на договора, която в случая възлизала на 1 200 лева. Предвид така изложеното твърди, че е надплатил дължимото по процесния договор и му се дължи връщане на платените суми извън главницата, като платени при липса на основание, в размер на 77 лева. Във връзка с депозирано на 28.09.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 46344/2020 г. по описа на СРС, II I ГО, 144 състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната сума, срещу която длъжникът бил подал възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземането му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – „В.К.“ ООД, чрез адвокат А.Н., с който оспорва предявения иск.

Признава, че между страните е бил сключен описаният по-горе договор за паричен заем, като посочва, че заемателят е погасил по договора изцяло 13 погасителни вноски и частично 14 – та погасителна вноска. Счита, че процесният договор за заем отговаря на всички 2 нормативни изисквания и в същия не се установява наличие на неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, Софийски районен съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните по делото е сключен договор за паричен заем на № 5521157 от 16.04.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата паричен заем в размер на 1 200 лева.

По делото е приложено заповедно дело № 46344/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 1 44 състав, от което се установява, че на 28.09.2020 г. Н. К.Я. е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „В.К.“ ООД за сумата в размер на 77 лева – неоснователно платени суми по договор за паричен заем № 5521157/16.04.2019 г. В т. 12 от заявлението са описани същите обстоятелства като заявените в исковата молба.

С разпореждане от 13.10.2020 г. по ч. гр. д. № 46344/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 144 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 385 лева, от които: 25 лева – държавна такса, и 360 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което се оспорва вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.

По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че на 16.04.2019 г. е сключен договор за паричен заем между „В.К.“ ООД – като заемодател, и Н.

К.Я. – като заемател, по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищцата, в качеството на заемател, сумата от 1 200 лева.

Договорът е представен по делото в заверен от страната препис. Съгласно уговореното в чл.

1, ал. 2, 3 и 4 от него с подписването му заемателят заявява, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга за експресното разглеждане на документите за одобрение на заема, като за използването на посочената услуга дължи заплащане на такса в общ размер на сумата 754,80 лева, платима разсрочено на части към всяка погасителната вноска. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че срокът на заема е 60 седмици, като той следва да бъде върнат на 30 месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност 75,49 лева, с индивидуализирани в договора падежи. Предвиден е фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема от 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,38 %. В чл. 2, ал. 1, т. 7 е посочено, че общият размер на всички плащания – с включена такса за експресно разглеждане на заявката, възлиза на 2 264,70 лева, като същият е сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. В чл. 2, ал. 2 е удостоверено, че заемателят е получил заемната сума и договорът има характера на разписка за нейното получаване.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3 – дневен срок от усвояване на сумата по заема да предостави на заемодателя едно от изрично посочените в договора обезпечения. В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за осигуряване на обезпечение заемателят дължи заплащане на неустойка в размер на 503,10 лева, платима на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай общият размер на задължението по договора възлиза на 2 767,80 лева, а размерът на всяка отделна погасителна вноска – 92,26 лева.

С определение от 17.09.2021 г. въззивният съд служебно, в изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 3 ГПК, е допуснал изслушването на съдебно – икономическа експертиза. От изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза и допълнение към нея, които съдът възприема като обективно и компетентно дадени, се установява, че в изпълнение на процесния договор за заем ищецът е извършил 14 плащания в периода 30.04.2019 г. – 29.10.2019 г., на обща стойност 1 400 лева, като с посочената сума са погасени, както следва: 453 лева – главница, 201, 29 лева – договорна възнаградителна лихва, 218, 47 лева – неустойка, 352, 24 лева – такса за експресно разглеждане, и 175 лева – разноски за събиране на просрочени вземания. Експертът посочва, че в уговорения в процесния договор ГПР в размер на 49,38 % не се включват такса за експресно разглеждане на заявката и неустойки, като уточнява, че единствените компоненти, които са взети предвид при изчислението на ГПР, са главница и договорна лихва.

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a4ccb8c-2023-4c03-95f3-49fbade655f1