Решение № 380 от 27.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело № 20223100502666 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Г. К. от с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3243/28.10.2022 год., постановено по гр. дело № 17491/2021 год. по описа на РС- Варна, с което е уважен предявен от Н. Д. К. от с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област и Г. Д. К. от гр. Девня против въззивника Т. Г. К. отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът (настоящ въззивник) Т. Г. К. не е собственик на 1 / 2 ид. част от недвижим имот – дворно място с площ от 680 кв. м., находящо се в с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област, с адм. адрес: ****, представляващо УПИ VІІІ-58, кв. 10 по плана на селото, одобрен със Заповед № 157/15.04.1964 год., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници: от две страни – улица; УПИ VІІ-59 и УПИ ІХ-58 и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 18/270.5.2020 год., том І, рег. № 842, дело № 91/2020 год. по описа на нотариус № 205, с вх. рег. 11380/01.06.2020 год., акт № 144, том ХХІХ, дело № 6594/2020 год. по описа на СлВп-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна 1 преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилно са възприети за достоверни показанията на ангажираните от ищците свидетели, без да бъдат отчетени противоречията в тях, неправилно не са кредитирани показанията на ангажираните от ответника, настоящ въззивник, свидетели, от които безспорно се установява, че същият е установил свое собствено владение върху наследствената 1 / 2 ид. част от процесния имот и я е придобил по давност, с начало на владението от 19.11.2007 год. – смъртта на наследодателя Г. Т. К..

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор насрещните страни – ищците Н. Д. К. и Г. Д. К., чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът Т. К., чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемите Н. К. и Г. К. не се явяват, не се представляват, не изразяват становище.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Н. Д. К., от с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област и Г. Д. К. от гр. Девня, общ. Девня, Варненска област против Т. Г. К. от с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област, активно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В исковата си молба ищците Н. Д. К. и Г. Д. К. са навели следните твърдения:

Наследници са по закон на М.Г.К., починала на 03.04.2018г., а ответникът Т. Г. К. е нейн брат., съответно – вуйчо на ищците. Общи наследодатели на М.Г.К. и н а ответника Т. Г. К. са К.Д. К.а, починала на 08.05.1995г. и Г. Т. К., починал на 19.11.2007 г. С договор за продажба, скл. с нот. акт № 132/1969 год. общият наследодател Г. Т. К., пред време на брака си с К.Д. К.а, е придобил собствеността върху дворно място с площ от 680 кв. м., находящо се в с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област, с адм. адрес: ****, представляващо УПИ VІІІ-58, кв. 10 по плана на селото, одобрен със Заповед № 157/15.04.1964 год., при граници: от две страни – улица; УПИ VІІ-59 и УПИ ІХ-58, в което впоследствие е изградена двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка.

Твърдят, че въз основа на наследяване от майка си са собственици при равни квоти на 1 / 2 ид. част от описания имот (всеки по 1 / 4 ид. част), а ответникът е собственик на другата 1 / 2 ид. част от имота по наследяване от родителите си.

2

С к. н. а. № 18/27.05.2020г. на нотариус рег. № 205 ответникът бил признат за собственик, въз основа на наследяване и давност, на целия имот.

Твърдят, че ответникът не е придобил по давност 1 / 2 ид. част от собствеността върху имота, поради което и к. н. а. № 18/2020 год. на нотариус № 205 не го легитимира като собственик на целия имот. Навеждат, че ответникът е ползвал целия имот, бил е владелец на своята 1 / 2 ид. част от имота (в упражнение на правото си на собственост), а на останалата 1 / 2 ид. част е бил държател със знанието и съгласието на праводателката им той да ползва имота лично, докато тя е жива, срещу задължението му да поеме всички тежести за частта на праводателката им, да полага грижи на добър стопанин и да заплаща местните данъци и такси за целия имот, вкл. и за притежаваната от праводателката им 1 / 2 ид. част от собствеността върху описания имот. Твърдят, че след смъртта на майка им М.К., между ищците и ответника бил сключен неформален договор за заплащане на наем , съобразно който ответникът дължи заплащане на наем на всеки от ищците, съобразно квотата му в съсобствеността – по 1 / 4 ид. част за всеки ищца.

Твърдят, че се легитимират като собственици на имота съобразно наследствените си квоти – по 1 / 4 ид. част, съответно – ответникът не е собственик на 1 / 2 ид. част от процесния имот.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът Т. Г. К. не е собственик на 1 / 2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 680 кв. м., находящо се в с.

Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска област, с адм. адрес: ****, представляващо УПИ VІІІ-58, кв. 10 по плана на селото, одобрен със Заповед № 157/15.04.1964 год., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници: от две страни – улица; УПИ VІІ-59 и УПИ ІХ-58 и за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на к. н. а. № 18/270.5.2020 год., том І, рег. № 842, дело № 91/2020 год. по описа на нотариус № 205, с вх. рег. 11380/01.06.2020 год., акт № 144, том ХХІХ, дело № 6594/2020 год. по описа на СлВп-Варна, в частта му за размера над 1 / 2 ид. част до пълния обем признати с акта права.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Т. Г. К., оспорва иска, счита, че е недопустим, евентуално – неоснователен. Не оспорва, че процесния имот е бил собственост на родителите му. Твърди, че още приживе те са заявили волята си след смъртта им имотът да остане за него, а той да предостави определена сума пари на сестра си. През 1985 год. в изпълнение на постигнато споразумение между него и сестра му, той ѝ предал сумата от 1500 лева, за да може тя да си закупи собствено жилище, а процесният имот да остане за него.

Поради различни причини имотът не му бил прехвърлен. След смъртта на баща им през ноември 2007 год. ответникът отново разговарял със сестра си и тя заявила, че няма претенции за имота. До смъртта си, пред съседи и познати, сестра му казвала, че имотът е негов. Твърди, че никога не е имало с п о р между него и сестра му за този имот. Именно със съзнанието на собственик ответникът извършил множество подобрения в имота. Живял е 3 винаги на този адрес и е заявявал, че това е неговият собствен имот. Твърди, че сестра му не е имала ключ за имота, посещавала го е единствено като близък родН. за п о няколко часа. Твърди, че в период повече от 10 години след смъртта на баща им, сестра му не е заявявала претенции към имота.

Навежда също, че през 2017 год. установил, че жилищната сграда и постройката не са нанесени в плана и инициирал производство по издаване на удостоверение за търпимост и нанасяне на жилищната сграда. Твърди, че от 19.11.2007 год. до настоящия момент владее целия имот непрекъснато, спокойно и явно, което владение е демонстрирал спрямо сестра си, която признавала изцяло правата му и не е имала претенции към имота. Заплащал е данъци и такси за целия имот. Оспорва да е бил държател на другата 1 / 2 ид. част от процесния имот, като твърди, че сестра му е признала правата му.

Оспорва да е сключван договор за наем и че дължи такъв. Твърди, че след смъртта на сестра му, племенниците му – двамата ищци – също не са имали претенции към имота му.

Въз основа на изложеното счита, че е собственик по давност на 1 / 2 ид. част от процесния имот (извън притежаваната от него по наследство от родителите му 1 / 2 ид. част) с начало на владението от 19.11.2007 год. до предявяване на исковете. Настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуален представител, поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищците са наследници по закон (деца) на М.Г.К., починала на 03.04.2018 год. Наследодателката им М.К. и ответникът Т. Г. К. са наследници по закон на К.Д. К.а, починала на 08.05.1995 г. и на Г. Т. К., починал на 19.11.2007г. Наследодателите К. и Г. К.и са придобили собствеността върху процесния недвижим имот чрез договор за покупко – продажба, сключен с нот. акт № 132, том V, дело № 1990/1969 год. на ВнН.

Видно от удостоверение за данъчна оценка от 29.10.2021 год. за собственик на процесния имот е записан ответникът Т. Г. К..

От приходни квитанции, издадени от община Долни чифлик, Варненска област (л. 71-75 от делото на РС-Варна) е видно, че дължимите местни данъци и такси за процесния имот за 2011 год. са заплатени от ответника на дата 07.11.2011 год., включително и задълженията на М.Г.К. за имота. Установява се още, че на дата 13.04.2018 год. ответникът е заплатил дължимите от М.К. местни данъци и такси за процесния имот за периода 2012 год. – 2018 год. включително, а на 16.03.2020 год. е заплатил и задълженията на ищците за имота.

С к. н. а. № 18/27.05.2020 год., том І, рег. № 842, дело № 91/2020 год. по 4 описа на нотариус № 205, с вх. рег. 11380/01.06.2020 год., акт № 144, том ХХІХ, дело № 6594/2020 год. по описа на СлВп-Варна, издаден по обстоятелствена проверка, ответникът Т. Г. К. е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесния имот.

В показанията си свидетелят Й.С.Д., без родство и дела със страните, ангажиран от ищците, заявява, че познава страните по делото. Били в добри отношения докъм 2020 год, когато ищците узнали, че ответникът „иска да си припише имота“. Споделя, че присъствал на разговор между страните, на по́мена по повод 40 дни от смъртта на М.К., на който ищците поискали от ответника да им заплаща наем ако иска да живее в имота и да продължи същата уговорка, която имали ответникът и майката на двамата ищци – ответникът да заплаща 10 на сто от минималната работна заплата в края на годината и да поддържа имота. Заявява, че тази уговорка първоначално е направена още през 2007 г. между ответник а и сестра му, след смъртта на баща им Г. К.. Заявява, че ответникът живее на първия етаж от къщата в процесния имот, на първия етаж е правил ремонт, сменил е дограмата, а вторият етаж се ползва от ищците. Свидетелят заявява още, че към 2007 год., когато е починал Г. К., ответникът е живял в имота, впоследствие се разболял, напуснал селото и живял в с. Изгрев при своя приятелка на име Й..