Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3324 от 12.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3315/2025
Вид
Определение № 3324
Подписан
12.12.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503315 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Райънеър ДАК“ срещу определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г., в частта на присъдените с него разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на молителя.

Жалбоподателят излага, че частната жалба следва да бъде разгледана по реда на чл.413, ал.1 от ГПК , а именно срещу ЕЗП в частта на разноските.

Поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Искането е за обезщетение за закъснял полет, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност. Позовава се на практика на САС досежно размера на адвокатското възнаграждение.

Затова моли въззивния съд да намали присъдено адвокатско възнаграждение до 80лв., присъдено с определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като предявена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, когато е 1 подадена частна жалба по чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. В случая възражението срещу ЕЗП може да бъде подадено в 30 дневен срок от връчването й на длъжника – чл.16, т.2 от Регламент 1896/2006 на ЕП и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. След изтичането на срока за възражение започва да тече този за обжалване на ЕЗП в частта й за разноските, който е общият по чл.275, ал.1 от ГПК. 30дневния срок е изтекъл на 07.08.2024г., а едноседмичният изтича на 14.08.2024г. Частната жалба е подадена на 13.08.2024г. и е в срок. Тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.26 от цитирания регламент препраща към националното право на държавите – членки за неуредените процесуални въпроси. Реда за обжалване на ЕЗП в частта за разноските е процесуален въпрос и по аналогия следва да се приложи чл.413, ал.1 от ГПК./ Опр. № 4768/23.10.2024г. по ч.гр.д. № 2633/24г., ВКС, III г.о./.

Жалбоподателят като длъжник по ЕЗП от 12.06.2025г. възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на заявителя, съставляващо разноски за производството. Сочи, че то е прекомерно.

За да направи преценка по въведено такова възражение, съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото, вложените от пълномощника усилия за защита правата на страната/заявителя. В случая правата на правоимащия да иска издаване на ЕЗП произтича от Регламент ЕО № 206/2004г. на ЕП и на Съвета, който регламентира отношенията в областта на въздушния транспорт. Съгласно чл.5 от същия пътниците при отменен полет имат право на обезщетение по чл.7. То е фиксирано по размер и зависи от разстоянието на полета в територията на ЕС.

Следва да се посочи, че издаването на ЕЗП става чрез подаването на молба по образец- Формуляр А, който е приложение към Регламент 1896/2006г. на ЕП и на Съвета.

Т.е. фактическата и правна сложност не е значителна, доколкото и предпоставките за дължимост на обезщетение от въздушен превозвач и размерът му са ясно и точно регламентирани. Отнапред е ясно, че при наличието на първите се дължи заплащане на обезщетение на пътника при отменен полет. Вложените усилия от пълномощника се свеждат до попълване 2 на формуляра.

Поради това адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да се намали на 300лв. Възнаграждение не следва да бъде и в обидно нисък размер за квалифицирания труд на адвоката.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г. и Европейска заповед за плащане в частта им на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на В. В. Б. над 300лв. до 800лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503315 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Райънеър ДАК“ срещу определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г., в частта на присъдените с него разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на молителя.

Жалбоподателят излага, че частната жалба следва да бъде разгледана по реда на чл.413, ал.1 от ГПК , а именно срещу ЕЗП в частта на разноските.

Поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Искането е за обезщетение за закъснял полет, чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност. Позовава се на практика на САС досежно размера на адвокатското възнаграждение.

Затова моли въззивния съд да намали присъдено адвокатско възнаграждение до 80лв., присъдено с определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за допустима като предявена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, когато е 1 подадена частна жалба по чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. В случая възражението срещу ЕЗП може да бъде подадено в 30 дневен срок от връчването й на длъжника – чл.16, т.2 от Регламент 1896/2006 на ЕП и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. След изтичането на срока за възражение започва да тече този за обжалване на ЕЗП в частта й за разноските, който е общият по чл.275, ал.1 от ГПК. 30дневния срок е изтекъл на 07.08.2024г., а едноседмичният изтича на 14.08.2024г. Частната жалба е подадена на 13.08.2024г. и е в срок. Тя е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.26 от цитирания регламент препраща към националното право на държавите – членки за неуредените процесуални въпроси. Реда за обжалване на ЕЗП в частта за разноските е процесуален въпрос и по аналогия следва да се приложи чл.413, ал.1 от ГПК./ Опр. № 4768/23.10.2024г. по ч.гр.д. № 2633/24г., ВКС, III г.о./.

Жалбоподателят като длъжник по ЕЗП от 12.06.2025г. възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на заявителя, съставляващо разноски за производството. Сочи, че то е прекомерно.

За да направи преценка по въведено такова възражение, съдът следва да прецени фактическата и правна сложност на делото, вложените от пълномощника усилия за защита правата на страната/заявителя. В случая правата на правоимащия да иска издаване на ЕЗП произтича от Регламент ЕО № 206/2004г. на ЕП и на Съвета, който регламентира отношенията в областта на въздушния транспорт. Съгласно чл.5 от същия пътниците при отменен полет имат право на обезщетение по чл.7. То е фиксирано по размер и зависи от разстоянието на полета в територията на ЕС.

Следва да се посочи, че издаването на ЕЗП става чрез подаването на молба по образец- Формуляр А, който е приложение към Регламент 1896/2006г. на ЕП и на Съвета.

Т.е. фактическата и правна сложност не е значителна, доколкото и предпоставките за дължимост на обезщетение от въздушен превозвач и размерът му са ясно и точно регламентирани. Отнапред е ясно, че при наличието на първите се дължи заплащане на обезщетение на пътника при отменен полет. Вложените усилия от пълномощника се свеждат до попълване 2 на формуляра.

Поради това адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да се намали на 300лв. Възнаграждение не следва да бъде и в обидно нисък размер за квалифицирания труд на адвоката.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11408/12.06.2025г. на СГС, ГО, 16 състав, постановено по гр.д. № 1457/25г. и Европейска заповед за плащане в частта им на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на В. В. Б. над 300лв. до 800лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3