Решение № 457 от 29.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Враца, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 4449/06.06.2024г., подадена от Т. Б. И., ЕГН: ********** и И. Б. И., ЕГН:

**********, чрез адв. М. Г. от АК Враца, против решение № 195/05.04.2024 г. постановено по гр.д. № 966 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от тях против Г. Х. Г., ЕГН: **********, главен иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за продажба на наследство от *** с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег. № 3356 на нотариус В. В., с район на действие Районен съд - Враца и рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията - Враца с дв. вх. рег. № 4089/***, сключен между Н. Т. С., като продавач, и Г. Х. Г., като купувач, поради липса на съгласие от Н. Т. С. за сключването му, и евентуални искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за обявяване нищожност на същия договор за продажба на наследство, поради нищожност на нотариалното удостоверяване и липса на предвидената от закона форма за сключването му; иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване като 1 сключен при невъзможност на продавача Н. Т. С. да разбира и ръководи действията си на същия договор за продажба на наследство; иск с правно основание чл. 27, предл. 5, във вр. с чл. 30 ЗЗД за унищожаване като сключен при заплашване на продавача Н. Т. С. на същия договор за продажба на наследство, и са осъдени да заплатят на Г. Х. Г., всяка една от тях по 765,00 лв. разноски по делото.

Жалбоподателките твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалният закон, както и необосновано. Поддържат, че с описаната в исковата молба фактическа обстановка и тази в отговора на исковата молба, както и други събрани доказателства в производството, поставят под съмнение приетите правни изводи на съда, че не е налице липса на съгласие по сключеният договор за продажба на наследство, направен въз основа на показанията на нотариуса Василев и на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, като не са обсъдени общоизвестни факти и житейски обстоятелства. Посочват, че никой от свидетелите не сочи, че Н. С. е била в тежко здравословно състояние или в безсилие или недъгавост, като не е могла да се грижи за себе си и да е имала нужда от издръжка; не се твърди, че същата е била неграмотна, като не е могла да полага подпис, както и да чете и пише, съответно, не се твърди, че е била с недъг на ръцете и не е могла да ги движи. В тази връзка считат, че не са обсъдени представените от тях писмени доказателства - извлечение от ведомост за рента и договор за доброволна делба, от които безусловно е видно, че Н. С. е била грамотна и не е страдала в никой от етап от живота си от недъгавост. Като съществено процесуално нарушение сочат, че съдът неправилно е приел, че показанията на свидетелите и писмените доказателства нямат значение за спора относно физическото и психическо състояние на Н. С. преди подписване на процесният договор, като същите показания не са съпоставени едни с други, включително и с приетото заключение на вещо лице. Поради това изтъкват, че не отговаря на фактическото и правно положение, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че Н. С. е имала намерение и е изразила воля да извърши разпореждането с наследството си, в полза на ответника, като е заявила пред нотариуса, че не може да изпише трите си имена, поради което е положен отпечатък от десния й палец върху договора. Твърдят, че не е налице нито едно действие, което да се приеме, че се подчинява на правилата на чл.589, ал.2 вр. с чл.578, ал.4 и 5, чл.579, ал.2 от ГПК – относно личното явяване на страните в канцеларията на нотариуса, потвърждаване от тях, че са разбрали съдържанието на документа, върху който се полагат техните подписи и съответно полагането на такива върху документа, което да се удостовери от нотариуса и относно невъзможността на някоя от страните да подпише документа поради неграмотност или недъгавост. Поддържат, че от дадените пред съда обяснения на нотариуса относно въпросите, които е задал на Н. С., за да положи същата отпечатък от палеца си върху процесния договор, не 2 може да се удостовери, че същата е изразила съгласие за сключване на договор за продажба на наследство. В този смисъл, с оглед и здравословното състояние на С., както и немощта й, следва да се приеме, че полагането на отпечатъка от нейна страна не е с воля за обвързване с последиците от договора. При съзнавата липса на съгласие следва да се приеме, че с поставянето на отпечатъка от палеца, ако се разграничи от показанията на нотариуса, е могло да бъде поставен при липса на волево действие, отчитайки фактическата обстановка, при която е положен отпечатък от палеца на Н. С., както и последвалата смърт поради тежкото й здравословно състояние в деня на сключване на договора. Посочват, че съдът е приел също така неправилно, че липсват данни върху формиране на волята на Н. С. да е било упражнено насилие от когото и да било, както и такова да е било използвано за поставяне на отпечатъка от палеца й върху процесния договор или пък същият да е бил поставен при липса на волево действие от нейна страна в безсъзнателно състояние. Считат, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е зачел, че нотариусът в качеството на лице, което удостоверява действителността и валидността на положената заверка, няма интерес да твърди отрицателни факти и неизгодни такива и неговите показания следва да се зачетат на основание чл.172 от ГПК. Също така следва да се приеме, че показанията на нотариуса попадат в хипотезата на чл.164 от ГПК, тъй като страна, която е поискала разпита му, се стреми да докаже действителността на удостовереното в него, което по същият текст следва да бъде извършено само със съгласието на страните. Изтъкват, че съдът неправилно е възприел и заключението на вещите лица, като в нарушение на чл.202 от ГПК ги е съпоставил само към показанията на нотариуса, че не е ценил твърденията на вещите лица, които са посочили в отговорите си пред съда, че не могат да бъдат категорични от какво е причинена смъртта на С. при липса на достатъчно медицински документи, както и при каква ситуация е могла да бъде поставен отпечатък от палеца й. Твърдят, че не е правилен и изводът на вещото лице-психиатър, че Н. С. е била адекватна пред нотариуса, след като няма данни в медицинските документи за неадекватност и нужда от психиатър. Поддържат, че нотариусът не е посочил кое е наложило в работно време да се извърши нотариалното действие извън канцеларията му, на паркинг за леки автомобили - наличие на уважителни причини или незабавно извършване на нотариално действие. Считат, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, поради нарушение на чл. 579, ал.2 от ГПК във връзка с чл.576 от ГПК, тъй като в настоящият случай е установено, че не е налице недъгавост и неграмотност, като поставянето на палец не отговаря на изискването за валидност на сделката, като същата е нищожна поради липса на предписаната от закона форма. Изтъкват, че съда е дал неправилна правна квалификация на исковете по чл.30 и чл.31 от ЗЗД, с оглед заявените искови претенции в исковата молба и уточнителната молба, което от своя страна е довело до преценка за неоснователността на исковете и тяхното отхвърляне в условията на евентуалност. Молят съда да приеме за основателна въззивната 3 жалба и да отмени изцяло решението на РС-Враца като неправилно и незаконосъобразно, съответно необосновано, и уважи предявените искове и при условията на евентуалност с произтичащите от това правни последици.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г. Х. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С. Г. от АК - Враца, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита изложените в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение за неоснователни.

Поддържа, че ищците в настоящото производство не са доказали правопораждащите юридически факти относно твърдените нищожност и унищожаемост, а искът за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е погасен по давност, съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, поради изтекъл 3 годишен срок от датата на сключване на договора. Посочва, че здравословното и физическото състояние на прехвърлителката Н. С. е релевантно към момента, когато договарящите са се съгласили да настъпят правните последици на съглашението - към 9 ч. сутринта на ***, а не по принцип във времето и не след постъпването й в болницата до настъпване на смъртта й. Изтъква, че към момента на изготвяне на експертизата са изминали повече от 10 г. от сключване на договора, което налага изготвянето й по писмени данни и данни на свидетели. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен, както и да му присъди разноски пред въззивна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците и моли да бъде намалено до размера, предвиден в Наредба №1/2004 г. на ВАС, ако същото превишава минималния размер.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Т. Б. И., ЕГН:

********** и И. Б. И., ЕГН: **********, чрез адв. М. Г. от АК-Враца, с която против Г. Х. Г., ЕГН: **********, са предявени четири иска за обявяване на нищожност и съответно за унищожаване на договор за продажба на наследство от *** с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 3365 на нотариус В. В., с рег. № *** на НК и район на действие - Районен съд Враца, вписан в СВ - гр. Враца дв. вх. рег. № 4089/***, сключен между Н. Т. Х. като продавач и Г. Х. Г. като купувач.

4

В исковата молба и в уточнителната такава с вх. № 6737/02.06.2023 г. се твърди, че ищците са наследници по закон на Н. Т. С. - б.ж. на гр. Враца, починала на *** Поддържа се, че до смъртта си наследодателката Н. С. живеела сама в село ***, община Криводол, че не боледувала и се обгрижвала сама, че нямала нужда от средства, получавала лична пенсия, както и добавка като вдовица, рента от земеделски земи, не се нуждаела от грижи и лечение.

Посочва се, че Т. И. идвала при нея през седмица, като й носела хранителни продукти, както и други необходими вещи. Излагат се съображения, че малко преди смъртта на Н. С. Т. И. отишла в с. ***, за да я посети и я намерила в лежащо и безпомощно състояние в къщата на ответника Г. Г., който й заявил, че са я взели да я гледат по нейно желание, тъй като е била болна. Твърди се, че след известно време се обадили на Т. И. да я известят, че леля й е починала в болницата и че като нейна наследница е организирала погребението й.

Поддържа се, че приживе Н. С. не е имала намерение да се разпорежда с притежаваното от нея имущество, като това си намерение е заявявала лично на племенниците си – ищците по делото. Сочи се, че с договор за продажба на наследство, сключен между Н. Т. С. на *** (в деня на смъртта й) и Г. Х. Г. с нотариална заверка на положените подписи, вписан в Служба по вписванията на същата дата - дв.вх. 4089 акт № 287 т.6, Н. С. е продала на Г. Г. наследството си, включващо права и задължения от Ц. П. Б. и от Т. Ц. Б. за сумата 500,00 лв., като в продаденото наследство се включвали и земеделски земи, които след смъртта на наследодателката ищците били отдали под аренда и получавали рентата от тях. Твърди се, че в деня на смъртта си леля им е била приета по спешност в Център за спешна помощ - гр. Враца и не била в състояние да изяви воля и намерение да извършва разпоредителни действия с притежаваното от нея имущество. Изтъква се, че договорът за продажба на наследство е нищожен поради липса на съгласие, тъй като съгласието на продавача не е могло да бъде дадено под каквато и да е форма, тъй като в деня на сключването му - ***, в 10:20 часа продавача по него Н. С. е постъпила в Спешно отделение на МБАЛ „Хр.Ботев“ - гр.Враца в тежко състояние и е починала в 14:30 часа; че е възможно съгласието от нея да е изтръгнато насила, без съзнавана от нея воля и съгласие, с оглед физическото й състояние на отпадналост и безпомощност; че в това си състояние Н. С. не е могла да получи продажната цена от 500,00 лв. в деня на сключване на договора и във вещите след смъртта й не е открита парична сума в посочения размер. Излагат се съображения, че нищожността на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД обхваща и нищожно нотариално удостоверяване по реда на ГПК - основание на чл. 576 ГПК, в нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 вр. с чл. 189, ал. 1 ГПК, тъй като на мястото, където следва да се положи подпис за „Продавач“, има положен отпечатък от пръст, като няма обозначение на нотариуса, че е поставен отпечатък от десния палец на продавача вместо подпис; че приживе Н. С. не е страдала от недъгавост на ръцете, което да не й позволява да положи подписа си върху договора, както и същата е била грамотна и е управлявала своите работи сама. На следващо място се излагат съображения, че Н. С. в 5 деня на сключване на договора е била във физическо и психическо състояние, което не е позволявало да се яви лично пред нотариуса в канцеларията му за сключване на договора, че не е налице и посоченото основание по чл. 573, ал.