Решение № 108 от 11.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ИрИ. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от ИрИ. Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501178 по описа за 2025 годИ.

С решение рег. № 115 от 03.11.2025 год. по гр. дело № 847/2024 год. Пирдопският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. В. Н. от гр. З. осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД против Д. Т. Г. за заплащане на сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени неверни твърдения за извършване на престъпление от общ характер в подаден от ответника сигнал на 24.10.2024 год. пред Министерство на вътрешните работи ОДМВР-София.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.10.2024 год. в ОДЧ при ОДМВР-София бил получен сигнал по телефона, касаещ купуване на гласове в гр. З., като сигналът бил подаден от ответника Д. Т. Г. от структурата на „Възраждане“, и същият гласял следното: „В момента в гр. З. обикалят пеша и с автомобили /като цитира имена, включително на ищеца/“ с твърдения, че същият купува гласове за „Алианс за права и свободи“, като това ответникът 1 потвърдил писмено и в обяснения, дадени пред ОДМВР на 25.10.2024 год. Налице е изявление на ответника, уличаващо ищеца в извършването на престъпление от общ характер по чл. 167 от НК, с което са накърнени личните права на ищеца. В резултат на това ищецът претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата 5000 лева, дължими от ответника на основание чл. 45 от ЗЗД.

Видно от Постановление от 26.10.2024 год. на прокурор при РП-Елин Пелин, образувана е преписка № 1615/2024 год. по подаден сигнал относно разпространени списъци с имена и прякори в интернет пространството за евентуалната им съпричастност към купуване и продаване на гласове – престъпление по чл. 167 от НК, като сигналът е подаден от Д. Т. Г. – симпатизант на ПП „Възраждане“ от гр. З.. В информацията от двата сигнала е посочено, че няколко лица, сред които ищецът Д. Н., извършват търговия с гласове за предстоящите избори на 27.10.2024 год. в полза на „Алианс за права и свободи“. Лицата, срещу които е подаден сигналът, са дали обяснения по случая, като единодушно са отрекли да са участвали в търговия с гласове. След анализ на събраните доказателства прокурор при РП-Елин Пелин е преценил, че не следва да се образува досъдебно производство, тъй като не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 167 от НК. Поради това с посоченото постановление е отказал да образува наказателно производство и е прекратил производството по преписка № 1615/2024 год. по описа на РПЕлин Пелин.

Съгласно докладна записка от 26.10.2024 год. до ОДМВР-София, сигналът по телефона, подаден от ответника в настоящото производство гласял следното: „В момента в гр. З. обикалят пеша и с автомобили, на които не може да се посочи марки и рег. номера и купуват гласове лицата … за партията на Доган“, но не е сигурен, като моли да се извърши проверка, „за да има честни избори“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че във всеки конкретен случай следва да се преценява след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства дали определено изказване, направено в подаден сигнал за проверка до опредЕ. компетентна институция, освен оценка и мнение по обществен въпрос, свързан с определено лице, съдържа и твърдение за злепоставящи, позорящи факти. Само при твърдение за такива факти, което не е отговаря на обективната истИ., се преценява дали разгласяването им е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право. По принцип, изказването на мнение писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ). Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал.

2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на 2 мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В решение № 7/1996 г. по конст. дело № 1/1996 г. КС на РБ е дал обстойно тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и свързаните с него права и свободи, прогласени от чл. 39 41 от Конституцията, както и на случаите, когато са допустими ограничения на тези свободи и права. КС приема, че правото на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго, конкуриращо право и това е правото на лично достойнство, чест и добро име, които Конституцията също защитава. Разглеждайки въпроса за съотношението между двете конкуриращи се права, КС е провел разграничение между информация и идеи, които се правят публично достояние в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които не попадат в този контекст, като е постановил, че прИ.длежащите към първата категория определено се ползват с по - висока степен на защита. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана. На основание тълкуването на нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) се приема, че правото на свободно изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на получаване и предаване на информация не са само основополагащи права в едно демократично общество, но са и предпоставка за упражняване на голям брой други права и свободи. Правото на свободно изразяване, гарантирано от чл. 10 Конвенцията, обаче не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също информация и идеи, които накърняват, шокират или обезпокояват. ЕСПЧ намира този елемент от обхвата на чл. 10 за особено важен и в практиката си последователно го защитава. В практиката се приема, че не е противоправно поведение по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. (съгласно решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.). Приема се още, че оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията на дадено лице могат да ангажират отговорността му само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата (в този смисъл решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., г.к., IV г.о. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, III г.о. на ВКС). Предвид последователната практика на ВКС, настоящият състав намира, че мненията и оценките на ответника, обективирани в подадения сигнал, с оглед извършване на проверка от оторизиран орган по изложени данни за престъпление по НК, представляват интерпретация и коментар на факти, осъществили се в обективната действителност и изразяват неговата гледна точка по изложените въпроси. Те могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави, само ако реално представляват обида или клевета. Разграничителният критерий между деянията съставляващи обида и клевета съгласно НК, е характерът на информацията 3 отнасяща се до засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. От приетите в първоинстанционното производство доказателства не се установява ответникът, чрез посоченото в сигнала да е целял да накърни честта, достойнството и доброто име конкретно на ищеца или да го унизи публично, като разпространява позорни обстоятелства и му приписва престъпление, а само инициира проверка от компетентен държавен орган да разследва и установи при наличие или отсъствие на доказателства осъществяването на съответно неправомерно действие или бездействие, покриващо елементите от фактическия състав на определено деяние по НК. В изложеното от ответника в сигнала не се изнасят или разгласяват позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства, а представляват действия по надлежен, установен от закона и конституцията начин да бъде сезиран конкретен разследващ държавен орган, който по установен ред да прецени дали са налице или не данни за извършено деяние. Подаване на подобни сигнали се защитава и гарантира от демократичната законова и конституционна рамка на всяка правова държава. Изложеното в сигнала представлява извод, коментар, мнение, оценъчно съждение и субективна интерпретация на възприети от страна на ответника факти и обстоятелства.

С оглед това въззивният състав намира, че изявленията на ответника са израз на правото му свободно да изразява собствено становище по определени въпроси от обществено значим интерес, а особено чувствителен се явява процесния, свързан със свободното и демократично провеждане на избори, в условията на стриктно и зорко съблюдаване от страна на всеки съвестен гражданин за опасност от наличие на злоупотреби и купуване на гласове, за предотвратяването на което постоянно и активно се апелира от държавата и медиите за проява на активност и сигнализиране от страна на всеки гражданин при наличие дори на съмнение в тази насока. Действително, коментарите и мненията, изказани от ответника са оценъчно негативно натоварени, но те касаят лична оценка на подаващият сигнал по злободневни проблеми, свързани с начини на провеждане на избори и евентуално купуване на гласове, която не съставлява публично и безогледно разпространяване на позорящи ищеца обстоятелства, нито му се приписва престъпление.

Ответникът, както и всеки правен субект в страната, разполага по конституция с право на лично мнение и оценка, независимо колко негативно е натоварена, както и с право да подава жалби и сигнали при съмнения за нередности и престъпления до компетентни органи, които по предвидения в закона ред да установят и докажат тяхното осъществяване.

По изложените съображения настоящият състав намира, че подаденият от ответника сигнал до ОДЧ при ОДМВР – София за това, че определени лица, сред които и ищецът, обикалят гр. З. и купуват гласове за опредЕ. партия, в което не е сигурен, като моли да се извърши проверка, „за да има честни избори“, не представлява деликт по чл.45 от ЗЗД, а 4 упражняване на граждански права в условията на всяко демократично общество. Наведените в сигнала от ответника съмнения и възприятия създават предположение за обществено укорима и неприемлива дейност, каквато безспорно представлява купуването на гласове. От друга страна обаче, субективната интерпретация на фактите от едно или друго лице не може да представлява клевета. В случая се касае за надлежно изразено от ответника притеснение и съмнение от нередности по обществено - политически значими въпроси. Следва да се има предвид, че политическите фигури следва да понасят обществена критика и разследващ контрол на ниво, по-високо от това на обикновените граждани /решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о. на ВКС и др./.