Определение № 572 от 22.12.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 21.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500587 по описа за 2021 година намира следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Варна чрез гл. ю.к. СТ. Н., против решение № 260086/21.10.2021г., постановено по гр. д. № 1120/19г. по описа на ОС-Варна.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че се обжалва горното решение, с което въззивникът е бил осъден да заплати на ищцата Ж. АС. Ш. посочените в диспозитива на решението суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря М.Ж. Ш., от смъртта на внука й С.Е.С. и от смъртта на внучката й Ж.М. Ш., настъпили вследствие на удавяне при наводнението в кв. „Аспарухово“, гр.

Варна, случило се на 19.06.14г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. Във въззивната жалба е изложено, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са били обсъдени всички наведени възражения на ответника, свързани с причините и факторите, довели до настъпването на вредоносния резултат. Не са били анализирани комплексните фактори /обективни, субективни и природни/, които чрез взаимодействие помежду си и при изясняване на закономерностите между тях, са довели до наводнението. Поради това и неправилен се явява извода за 1 ангажиране отговорността на ответника. Не е било преценено установеното чрез СТЕ, че в основата на причинния процес стои характеристиката на дерето в извънурбанизираната територия и в резултат на наклона му и затлачванията в тази му част, както и в резултат на големите количества валежи, паднали през периода от 15.06.-20.06.14г., се е образувала приливна вълна, равняваща се на 112 куб.м./сек., която и при правилно оразмеряване на дерето в урбанизираната територия /по норматив от 21 куб.м./сек./ и при почистено и поддържано корито, отново не би осигурило отвеждането на водата в канала Черно море-Езеро без преливане. Изложено е още, че след като причините за образуване на приливната вълна се коренят в неподдържането на дерето в извънурбанизираната му част, то не следва общината да поема цялата отговорност за настъпилите вреди, а напротив – съобразно действащата нормативна уредба, отговорност има и държавата чрез съответния областен управител и Министерство на регионалното развитие и благоустройството /подробно посочени са конкретните задължения, които служители на тези ведомства не са изпълнили/. Евентуални пропуски на служителите на Община Варна при изпълнение на задълженията по поддържането на дерето в урбанизираната част, са незначителни по своя обем и характер спрямо общия комплекс от фактори, допринесли за настъпване на наводнението на 19.06.14г. Отделно от това е изложено, че е нарушена нормата и на чл. 52 от ЗЗД при определяне размерите на обезщетенията, вкл. и като не е отчетен приноса на ищцата за настъпване на увреждането. Същата е допринесла за това чрез изграждането и обитаването на незаконно изградената къща на ул. „Горна студена“, № 68 като по този начин е изложила на риск и други лица, които са били в къщата.

В отправеното във въззивната жалба искане до въззивния съд се претендира отхвърляне на насочените срещу въззивника искове изцяло като неоснователни, евентуално – да се намалят присъдените обезщетения.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ж. АС. Ш. чрез адв. Н. П., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че с така подадената въззивна жалба не е било обжалвано първоинстанционното решение в частта му, в която е бил уважен иска на ищцата против Община Варна за присъждане на обезщетение за неимуществените й вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейната с е с т р а З.А. Ш.. Счита се, че решението в обжалваната му част е 2 законосъобразно. Излага се, че съдът е нализирал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е достигнал до извода, че причина за настъпването на вредоносния резултат съставляват и бездействията на служителите на ответника по поддръжката на това инженернохидротехническо съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадните води, събрани от водосборната му зона, вкл. и в неговата урбанизирана част, в която същото е общинска собственост и изразяващи се в: неизпълнение на дейности по премахване на незаконни постройки, непочистването на дерето от други отпадъци и неправилно оразмеряване на хидротехническите съоръжения за отвеждане на водата. Изтъква се, че по настоящото дело съдът не е имал задължение да изследва наличието на виновно и противоправно поведение на служители на други правни субекти, които също са допринесли за вредоносния резултат, тъй като последните не са били привлечени от ответника в процеса, основавайки се на нормата на чл. 53 от ЗЗД. Последната обаче предвижда солидарна отговорност на всеки от причинителите на вредата, поради което уважаването на исковете против един от делинквентите не е незаконосъобразно. Отрича се и да е налице съпричиняване на вредите от поведението на самата ищца – именно ответникът е бездействал при установяването и премахването на незаконни строежи. Освен това се поддържа, че увредени в случая лица били загиналите при наводнението, а ищцата е субект, който има право на обезщетение за загиналите й близки. В случая не били събрани и доказателства по делото, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък размер ако не беше поведението на ищцата, изразяващо се в извършеното строителство на къщата й и нейното обитаване. Настъпилите вреди в случая не са адекватна (закономерна) последица на незаконното строителство и използването на незаконно изградената постройка. Последната е била разрушена от приливната вълна поради няколко причини: интензивните в определени часове на 18-19.06.14г. валежи в големи количества, отнасянето на повърхностен почвен слой, който ведно с растителността са образували големи кални маси в горната част на дерето; непочистването на дерето в горната му извънурбанизирана част и в урбанизираната му част от строителни отпадъци, боклуци и дървета; неправилното оразмеряване на дерето и на двете хидротехнически съоръжения – западен охранителен канал и водосток на ул. „Перекоп“; наличието на незаконно строителство в дерето, вкл. и на фризьорски салон, 3 непосредствено преди къщата на ищцата. Именно масивната постройка на този салон е била на пътя на водата и след удара в него е била ударена къщата на ищцата. При изключване на всички тези фактори, нямало е да се образува приливна вълна с такава височина и мощ, а водата е щяла да се разстеле на по-голямо разстояние и с по-ниска височина на приливната вълна.

Административното нарушение предполага налагането на административно наказание, но не обуславя задължителен извод за наличието на съпричиняване на вредите. Отделно от това пък от действащите нормативи и правила за застрояване и действащата КК, поземленият имот, върху който е била построена къщата на ищцата, е бил предназначен за средно застрояване, т.е. тя не е била построена в рискова зона. Претендира се отхвърляне на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съдът намира, че жалбата е частично нередовна /имайки предвид наличието на 4 обективно кумулативни иска и възможността за обжалване на решението в отделни части/, поради следните съображения:

От една страна, в обстоятелствената част (първи абзац) на жалбата въззивникът сочи, че обжалва Решение № 260086/21.10.2021 г. по гр. д. № 1120/2019 г., с което е осъден да заплати на ищцата парични суми, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М.Ж. Ш., С.Е.С. и Ж.М. Ш., ведно със законната лихва от датата на настъпване на деликта до предявяване на исковата молба и от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Изложението в тази част на въззивната жалба сочи на намерение за частично обжалване на атакуваното решение.

От друга страна в петитума (последен абзац) на разглежданата въззивна жалба са формулирани искания за отхвърляне изцяло на предявените против въззивника искови претенции или, в условията на евентуалност, да бъдат присъдени обезщетения в редуциран размер.

Отделно, в изпълнение на указания на първоинстанционния съд, е внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Варна в размер съответстващ на държавната такса за обжалване на Решение № 260086/21.10.2021 г. по гр. д. № 1120/2019г. относно всичките му 4 осъдителни части.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице вътрешно противоречие между обстоятелствената част и петитума на въззивната жалба, водещо до неяснота относно пределите на търсената в настоящия случай въззивна проверка – дали се обжалва решението и по отношение на присъденото на ищцата обезщетение от смъртта на нейната сестра Зоя Ш..

Същевременно въззивната жалба се явява редовна в частите й, с които са обжалвани осъдителните части на решението, досежно присъдените в полза на ищцата обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря и двамата й внуци, поради което в тази част следва да се внесе за разглеждане.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени частично исковете на ищцата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законни лихва върху претендираните главници като обезщетения за периодите от датата на деликта на 19.06.14г. до 17.06.14г.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Община Варна в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение с преписи за насрещните страни, да уточни дали обжалва решение № 260086/21.10.2021г., постановено по гр. д. № 1120/19г. на ВОС и в частта, с която е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра З.А. Ш., както и законни лихви върху същото.

УКАЗВА на въззивника, че при липса на уточняване на предмета на жалбата в горепосочения срок, съдът ще приеме, че първоинстанционното решение е обжалвано изцяло /съобразно петитума на въззивната жалба и внесения размер на ДТ за въззивното обжалване/.

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.02.22г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6