Решение № 302 от 17.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500317 по описа за 2024 година

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „Д С“ №, ет., чрез особен представител срещу Решение № 10/09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на РС –Благоевград.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на С.

А., че дължи на „Б“ АД, следните суми, предмет на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2021г., издадени по ч. гр. дело № 2105/2021 г., по описа на Районен съд - Благоевград, произтичащи от Договор за кредит - К 200/18.06.2019 г.: сумата от 15 085,13 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит К-200 от 18.06.2019 г., сключен между „Б” АД, с ЕИК и „Т“ ЕООД, с ЕИК, обезпечен с Договор за поръчителство от 18.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 16.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 790,82 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода от 28.08.2020 г. до 14.07.2021 г. вкл., като е отхвърлен иска за договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 03.08.2021 г. и за разликата над сумата от 790,82 лв. до пълния предявен размер от 1502,20 лв.; сумата от 1014,25 лв. -лихвена надбавка за забава за периода от 28.08.2020 г. до 03.08.2021 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 1014,25 лв. до 1 пълния предявен размер от 1212,08 лв.; сумата от 23,44 лв., представляваща законна лихва върху главницата след настъпване на предсрочната изискуемост за периода 04.08.2021 г. до 12.08.2021 г.; сумата от 42,05 лв., представляваща заемни такси, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 42,05 лв. до претендирания размер от 213,27 лв.; сумата от 24,00 лв., представляваща разноски.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на предявения иск, евентуално – за неправилност на изводите на районния съд, че в производството по чл. 422 ГПК ищецът може да допълни с факти твърденията си. Сочи се, че производството по чл. 422 ГПК е специално и пряко обвързано с производството по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо ищецът да въвежда други, различни правопораждащи факти от тези, посочени в заявлението по чл. 417 ГПК.

Твърди се, че неправилно и необосновано районният съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена. Сочи се, че не е спазено изискването волеизявлението на банката да е изрично и недвусмислено, тъй като кредитът не е индивидуализиран- не е посочен договора за кредит; не е посочен IBAN на кредитополучателя, по който се усвоява и погасява кредита; не се съдържа ясна и недвусмислена информация за сумата, която банката претендира.

Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по наведените доводи от ответника относно предсрочната изискуемост на кредита.

Прави се искане за отмяна на Решение № 10/09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на РС –Благоевград изцяло и отхвърляне на предявените искове.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

С въззивната жалба се обжалва изцяло Решение № 10/09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на РС –Благоевград.

В настоящия случай решението на първостепенния съд в частта, в която частично са отхвърлени предявените искове от „Б“ ЕАД против С. А. за: договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 03.08.2021 г. и за разликата над сумата от 790,82 лв. до пълния предявен размер от 1502,20 лв.; лихвена надбавка за забава за разликата над сумата от 1014,25 лв. до пълния предявен размер от 1212,08 лв.; заемни такси за разликата над сумата от 42,05 лв. до претендирания размер от 213,27 лв., е благоприятно за жалбоподателя, поради което липсва правен интерес за същия от обжалване на решението в посочените части. Трайна и последователна е съдебната практика, че правото на жалба възниква в полза на страната, за която изходът от спора е неблагоприятен, като преценката за това се прави въз основа на диспозитива на съдебния акт, формиращ силата на пресъдено нещо (в тази насока Определение № 690/21.11.2017 г. по ч.т.д. № 2059/2017 г. ВКС).

Предвид изложеното, производството в частта по депозираната въззивна 2 жалба от С. А., чрез особен представител срещу Решение № 10/09.01.2024 г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на РС –Благоевград в частта, в която са отхвърлени частично исковете на „Банка ДСК“ ЕАД, следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Производството по гр.д. № 560/2023 г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ АД против С. А., с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2105/2021 г. по описа на РС- Благоевград.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2019 г. между „Б“ АД, като кредитор и „Т П“ ЕООД, като кредитополучател бил сключен договор за кредит № К-200, съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 22 000 лв. с краен срок на погасяване – 10.06.2022 г. Сочи се, че кредитът бил обезпечен в пълен размер с поръчителство на С. А. съгласно договор за поръчителство от 18.06.2019 г., като поръчителят отговарял солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и всички останали условия, описани в договора за кредит и Условия по кредити и банкови гаранции на клиенти МСП.

Твърди се, че кредитополучателят и поръчителят не са изпълнили задължението за заплащане на дължимите вноски в сроковете и съобразно погасителния план, поради което „Банка ДСК“ АД е изпратила до „Транс Промет“ ЕООД покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез ЧСИ А.Ц.и, връчена по реда на чл. 50 ГПК на 01.07.2021 г.

Изтъква се, че освен неплащане на дължимите вноски, кредитополучателят е нарушил и т. 15, б.„н“ от договора, а именно до окончателното издължаване на всички кредити да не се преобразува по смисъла на ТЗ чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, както и промяна на правната форма и собствеността, без предварително писмено съгласие на банката, като на 19.08.2019 г. дружеството е променило управителя и собствеността.

Сочи се, че банката предприела действия по подаване на заявление по чл. 417 ГПК, издадена била заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба се излага становище за недопустимост на предявените искове, тъй като основанието, въз основа на което е обявена предсрочната изискуемост в исковата молба, е различно от посоченото в заявлението по чл. 417 от ГПК.

Предявените искове се оспорват и като неоснователни, поради липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че в уведомление с 3 изходящ номер № 0020-20-04048/12.05.2021 г., банката е посочила, че обявява кредита, отпуснат с договор за банков кредит от 18.06.2019 г., за предсрочно изискуем, който кредит бил различен от заявения по реда на чл. 417 от ГПК, респективно посочения в исковата молба- договор за кредит К-200 от 18.06.2019 г., както и различна банкова сметка от посочената в договора за кредит. На отделно основание се сочи, че вземането не е изискуемо, тъй като предсрочната изискуемост на процесния кредит не е надлежно обявена- в приложеното по делото уведомление от 12.05.2021 г., не се съдържа ясна и недвусмислена информация за сумата като размер, която банката претендира да се дължи, като липсва и посочване на размера и падежа на неплатените до момента вноски. В случай, че не бъдат приети доводите на ответника за липса на обявена предсрочна изискуемост, се оспорва твърдяната дата на предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че в 6 месечния срок след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката не е ангажирала отговорността на поръчителя С А.. Оспорва се и размера на дължимите суми.

Направено е възражение за нищожност на клаузите на т. 21, букви „а“, „б“ и „в“ от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл.

272 ГПК съдът препраща към нея.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

Видно от Договор за кредит К-200, на 18.06.2019 г. между „Б“ ЕАД, като кредитор и „Т“ ЕООД, като кредитополучател е сключен договор, съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 22 000 лева за оборотни средства с краен срок на погасяване 10.06.2022 г.

Уговорено е, че кредитът се издължава по погасителен план, неразделна част от договора. Усвояването и обслужването на кредита се извършва чрез разплащателна сметка №*** в лева с титуляр „Т” ЕООД. В чл. 9 от договора са уговорени лихви, както следва: т. 1 - за предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва, формирана от референтен лихвен процент - 1 м EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 8,5 процентни пункта. Промяната на референтния лихвения процент се отразява и на договорената лихва, като крайният размер на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 8,5 %. Промяната на референтния лихвен процент се отразява на лихвения процент по кредита ежемесечно, на датата на която се изплаща лихвата. Съгласно чл. 21 кредиторът прилага задължително следните санкции: а) при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в уговорените срокове, събира от кредитополучателя лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта; наказателната надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на 4 дължимите суми или до предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред; б) при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, събира от кредитополучателя лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т. 9.1 лихва и наказателна надбавка в размер на 7 процентни пункта. Наказателната надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимата сума или до предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред; в) при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, събира от кредитополучателя лихва върху размера на цялата главница, включваща договорената по т. 9.1 лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта; г) от датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, кредитополучателят дължи законна лихва върху размера на неиздължената част от кредита до окончателното му погасяване.

При неиздължаване на кредита в уговорените срокове, при наличие на просрочени лихви и главници, кредиторът прилага санкциите по т. 21.

Съгласно чл. 22 кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем в конкретно посочени случаи, сред които и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. В чл.

26 от договора са уговорени и дължими такси: а) такса управление 1% върху договорения размер. Таксата е годишна и за първата година се събира преди усвояване на кредита. За останалия срок до пълното погасяване на кредита се събира върху непогасения остатък и е дължима ежегодно на датата, на която е сключен договора за кредит; б) такса ангажимент 2 % върху неусвоената част от размера на кредита. Таксата се начислява върху неусвоената част от размера на кредита и се събира на първа падежна дата след изтичане срока на усвояване. Към договора е изготвен и подписан погасителен план.