Определение № 3120 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604977 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С разпореждане № 5613 от 30.04.2025 г., постановено по НЧХД № 2920/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 14-и състав, съдиятадокладчик е прекратил наказателното производство по делото.

Срещу така постановеното разпореждане е депозирана частна жалба от адв. Д.Р. в качеството му на повереник на тъжителите Е. Е. и Н. Е., в която са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превишаване на компетентност от страна на съдията-докладчик по делото и недопустим отказ от правосъдие. Според жалбоподателите тъжбата съдържа конкретни факти, дати и адресат и съответства на изискванията на чл. 81 НПК. Намират, че в нея подробно са описани действията на Ш. Р., изразяващи се в разпространение чрез електронна комуникация до широк кръг трети лица (представители на организации и институции, с които тъжителите имат публични и професионални ангажименти) на позорни, неистински твърдения и приписване на престъпление. Намират, че с тези си действия Р. е осъществила изпълнителния състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, като в тази връзка считат, че твърдения за алкохолизъм, самоубийство и домашно насилие в семейството несъмнено са такива, които накърняват честта и достойнството на тъжителите. Що се касае до обидата, нанесена спрямо тъжителката Н. Е., в жалбата е застъпена теза, че чрез лични съобщения в електронно приложение „Viber” Р. е отправила изрази, които по своя характер са вулгарни, позорящи и накърняващи достойнството й.

Според жалбоподателите, въпреки че в тъжбата, депозирана пред районния съд и уточненията към нея, са изложили надлежни твърдения за 1 извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК, районният съд неправомерно е прекратил производството по делото, навлизайки по същество в оценка на твърдените факти, което е извън обхвата на правомощията му по чл. 250 НПК и е допустимо единствено в открито съдебно заседание. Ето защо е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд, връщане делото за разглеждане в открито съдебно заседание по същество и постановяване отвод на съдия Проданова поради допуснатите процесуални нарушения и съмнения в нейната безпристрастност.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателите, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена извън законоустановения 7-дневен срок по чл. 250, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НПК. Доколкото обаче районният съд е дал указания, че разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от получаване на съобщението, то за меродавен следва да се приеме именно указаният от съда срок, който е спазен от жалбоподателите. Ето защо настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима и следва да прЕ.е към разглеждането й по същество.

Видно от материалите по делото, Е. Е. и Н. Е. са сезирали районния съд с частна тъжба (уточнена с молба от 25.03.2025 г. и молба от 23.04.2025 г.) против Ш. Р.. С тъжбата се повдига обвинение срещу Р. за това, че на 07.01.2025 г. е изпратила електронни съобщения с адресати Европейски институт, Асоциация на българските градове и региони, фондация „Конрад Аденауер“ (в които има участие тъжителят Е. Е.) и Изпълнителна агенция по лекарствата (където работи тъжителката Н. Е.), със следното клеветническо съдържание: Е. Е. поощрявал агресия и подкрепял деструктивно поведение на сина си; бащата на Е. Е. малтретирал майка му; бабата по бащина линия на Е.

Е. била алкохоличка и сложила сама край на живота си; Е. Е. прикривал агресивните действия на сина си; тъжителите инициирали жалба с фалшиви обвинения срещу Р.. Според тъжителите с това си поведение Р. е осъществила състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Повдигнато е и обвинение срещу Р. за това, че в лични съобщения чрез мобилното приложение „Viber” последната е казала неща, които са унизителни за честта и достойнството на Н. Е., обективирани в следните думи и изрази: мъжът й (Е. Е.) я спуквал от бой; изневерявала на мъжа си; дъщеря й ходела по женени мъже и идвали женени цигани от Медовене да я използват.

Считат, че с тези си действия Р. е осъществила състав на престъпление по чл.

146, ал. 1 НК.

С разпореждане № 5613 от 30.04.2025 г. районният съд е прекратил наказателното производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 НПК със следните мотиви:

По отношение на обвинението за нанесена обида съдията-докладчик е приел, че употребените изрази нямат характера на обиди, тъй като в посочените съобщения нямало нанесени лични обиди към личността на частния тъжител, а се касае до изразена негативна оценка към личността й, 2 която макар и да се схваща като обидна от субективна гледна точка на тъжителката, обективно не е такава, тъй като не прекрачва границите на добрия тон и не накърнява честта и достойнството й. С оглед изложеното първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извода, че твърденията, описани в тъжбата и допълненията към нея, обективно не покриват признаците на престъплението обида, поради което тъжбата не отговаря на изискванията на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер. Що се отнася до обвинението за клевета, съдията-докладчик е приел, че процесните електронни съобщения представляват сигнали до държавни органи, които целят защита на лични права, а не накърняване на чужди, поради което е достигнал до заключение, че това поведение е несъставомерно.

Тези изводи обаче са неправилни поради следното:

На първо място следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав СРС неправилно е посочил основанието, на което прекратява производството.

Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК.

Съгласно посочената разпоредба тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя; за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса.

В конкретния случай, депозираната тъжба (заедно с уточненията към нея) отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството; описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление; тъжбата е подписана от подателя й. По делото е представен и документ за внесена държавна такса.

В обобщение, настоящата инстанция намира, че депозираната тъжба (след направените уточнения към нея) от Е. Е. и Н. Е. – за престъпление по чл.

147, ал. 1 НК, отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието на тъжбата, поради което и са налице формалните основания за даване ход на същата. Не е налице, следователно, прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 НПК. Видно от мотивите на разпореждането на първоинстанционния съдебен състав, съдията-докладчик е приел, че в случая деянията, описани в тъжбата, не съставляват престъпления. В този случай обаче основанието, на което се прекратява наказателното производство е чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.

На следващо място не може да бъде споделен и изводът на съдиятадокладчик, че деянията, описани в тъжбата, не съставляват престъпления.

В конкретния случай първото обвинение, повдигнато срещу Р., е за престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК – „клевета“. За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, 3 е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал, прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия. Във всички случаи, обаче, следва да се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот.

Твърденията следва да притежават конкретизирано съдържание по смисъл, да носят информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства.

Според настоящия съдебен състав инкриминираните от частните тъжители изрази са от естеството да накърнят доброто им име в обществото.

Тоест в частната тъжба се съдържат твърдения, за които следва да се прецени дали съдържат позорящи обстоятелства за тъжителите, следователно да се изследва и въпросът дали твърдяното в тъжбата почива на действителни факти и събития. В случая обаче тези обстоятелства не са били изследвани от първоинстанционния съдебен състав, нито е била предоставена възможност на страните за провеждането на справедлив и състезателен съдебен процес.

Тук е мястото да се посочи, че не може да бъде споделен изводът на съдията-докладчик при СРС, че електронните съобщения, пратени от Р., представляват сигнали до държавни органи, с които се търси защита срещу неправомерно засягане на личната сфера. Действително, посредством подобен акт авторът на съответния документ може и най-често цели защита на накърнени права, но това не означава, че законът допуска в съдържанието на сигнала, жалбата или заявлението да бъдат излагани твърдения, необосновано накърняващи правото на добро име на трети лица. Ето защо, на тези лица следва да бъде позволено да търсят защита на правата си, в случай, че считат, че са нарушени по забранен от закона начин, включително чрез иницииране на наказателно производство по предвидения в закона ред.

По отношение на второто повдигнато обвинение срещу Р., а именно за обида, правилно районният съд е посочил, че при преценката на обидната форма следва да се изхожда не от субективната преценка и възприятие на 4 пострадалия, а от обективни критерии, основани на общоприети морални и обществени разбирания относно годността на определен израз да засегне честта и достойнството на човек. За да бъде състовомерна обидната проява, тя трябва недвусмислено да е насочена към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в неопределена и абстрактна форма. Според настоящия съдебен състав обаче инкриминираните от тъжителката Н. Е. изрази са от естеството да уронват честта и достойнството й, тъй като същите касаят личния живот и междусемейните й отношения. Не може да бъде споделен изводът на районния съд, че чрез използваните изрази Р. по-скоро изразява отрицателното си мнение към частните тъжители. Дали изразите са от естеството да накърнят честта и достойнството на частната тъжителка следва да бъде изяснено в хода на делото по същество след провеждането на състезателен наказателен процес, което в случая не е сторено.