Решение № 1602 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1602 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110211341 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. М. П., с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009214/08.05.2025 г., издадено от Началник група в ОПП-СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процедурата по административно наказване не е била надлежно инициирана, тъй като има постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

Жалбоподателят намира административнонаказателното обвинение за недоказано. Излагат се и твърдения, че санкционираният субект не е знаел за служебната дерегистрация. Твърди се и това, че не е обсъдено дали е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяна на НП.

Отправена е и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представляван е от упълномощен защитник адв. М. М., която пледира за отмяна на НП с аргументи, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. ***, която пледира за потвърждаване на НП, като счита същото за законосъобразно и правилно, а административното нарушение за доказано. Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези, които претендира жалбоподателя. Постъпили са и писмени бележки със сходни аргументи и идентични искания.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, съдържащите се в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическата страна:

Към 07.02.2025 г., МПС – лек автомобил марка/модел „***“, с рег. № *** е бил собственост на М. П.а ***. На същата дата, около 12:05 часа, МПС било управлявано от жалб. П., като същият се движил по ул. „***“ до НСА, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. До НСА, жалб. П. бил спрян за полицейска проверка. По време на проверката, свид. К. К. установил, че МПС, което управлява жалбоподателят, е със служебно прекратена регистрация, тъй като е изтекъл срокът за пререгистрация на автомобила, след промяна на собствеността.

Констатираното в хода на проверката станало повод, свид. К. К. да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1144733/07.02.2025г., в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, материалите по преписката били препратени на Софийска районна прокуратура (СРП). Прокурор при СРП счел, че деянието не е престъпно, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, макар деянието формално да осъществява признаците на състава по чл. 345, ал. 2 НК и на 07.04.2025 г. издал постановление за отказ от образуване на досъдебно производство.

Преписката била върната на ОПП-СДВР за преценка относно извършено административно нарушение. Като разгледал материалите, съдържащи се в нея, Началник група в ОПП-СДВР приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира МПС в двумесечния срок от придобиването му. Приемайки, че жалбоподателят *** е действал непредпазливо, но виновно, административнонаказващият орган (АНО) счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и издал обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

Възприетата от съда фактическа обстановка се изведе при анализа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни – показанията на свидетеля К. К.; писмени –постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справка-картон на водача за жалб. П., Заповед № 8121к2 12047/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з7483/03.08.2023 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Показанията на св. К. К. съдът намира за достоверни, тъй като същите намират опора в писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира. От неговите показания се установява, че при проверката е установено, че МПС, управлявано от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация, което обстоятелство е установено по време на полицейска проверка.

Съдът констатира, че приобщените доказателствени източници са непротиворечиви, имат обективен характер и допринасят за изясняване на фактическа обстановка, поради което ги кредитира без да ги подлага на самостоятелен анализ, по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въз основа на доказателствените материали по делото, съдът прие следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Депозираната срещу НП жалба се явява процесуално допустима, с оглед на това, че е подадена от легитимиран правен субект – санкционираното лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН – наказателно постановление, и е подадена в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

По процесуалната законосъобразност:

В производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, районният съд, като въззивна инстанция, следва да провери НП в неговата цялост, за да установи правилно ли са приложени материалният и процесуалният закон, като тази проверка за законосъобразност на акта не е ограничена от основанията, които се съдържат в жалбата, с която е инициирано производството. В хода на проверката за процесуална законосъобразност, съдът констатира, че двата основни за производството акта са издадени от компетентни органи, като изгради преценката си въз основа на приложените заповеди за компетентност, приложени по преписката. Производството е законосъобразно образувано при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като преписката е била препратена от СРП, ведно с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че производството не е законосъобразно образувано, доколкото в чл. 36, ал. 2 ЗАНН изрично е указано, че преписка може да бъде образувана и в случаите, в които прокурорът е отказал да образува досъдебно производство и е препратил делото на прокурора. По-нататък, в НП е вписано, че материалите са изпратени на СРП, тъй като са били налице данни за извършено престъпление, 3 но с постановление на прокурор при СРП, наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство не съответства на материалите по преписката, тъй като е налице постановление, с което се отказва образуване на досъдебно производство. В допълнение следва да се посочи, че в никакъв случай не може да се постави знак за равенство между института на прекратяване на наказателното производството и отказа да се образува досъдебно производство, тъй като това са самостоятелни институти, за които има различен процесуален ред и предпоставки за прилагането им, предвидени в НПК. Вписано е, че жалбоподателят не е пререгистрирал МПС, но за възникването на това задължение не са налице доказателства по преписката.

Поради това, съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения в тази насока са съществени, тъй като са ограничили правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административната му отговорност. С оглед невъзможността констатираните съществени процесуални нарушения да бъдат санирани в хода на настоящото производство, единственият законосъобразен изход от него се явява отмяна на НП.

По материалната законосъобразност:

Макар констатираното процесуално нарушение да е достатъчно основание за отмяна на НП, за пълнота следва да се посочи, че същото се явява издадено в нарушение и на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Тази законова уредба е допълнена с подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № I- 45, която детайлизира условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

По делото не се спори, че МПС е управлявано от жалбоподателя по път, отворен за обществено ползване, както и че същото е било със служебно прекратена регистрация. С оглед на това, деянието се явява обективно съставомерно.

От субективна страна, съдът намира деянието за несъставомерно. Макар жалбоподателят да е водач на процесното МПС, той не е собственик, а за служебната дерегистрация, собственикът е единственото лице, което на практика би могло да бъде уведомено. По делото липсват доказателства за каквото и да било уведомление. Предвид това, съдът намира, че жалб. П. е 4 нямало как да знае за служебно прекратената регистрация, което е пречка за него да формира вина, в която и да е от двете й форми – умисъл или непредпазливост.

С тези аргументи, съдът намира, че административната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и единственият законосъобразен изход от делото се явява отмяната на НП.

По разноските:

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, право на разноски в настоящото производство има жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и анекс към него, от които е видно, че договореното възнаграждение е в размер на 255,65 евро, с левова равностойност от 500,00 лева, като сумата е платена в брой.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност, като съдът намира същото за основателно. Действително, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно извършено нарушение, което не разкрива специфични особености от фактическа и правна страна, в сравнение с останалите нарушения от същия вид и с оглед на това намира, че следва да се присъди минимално дължимото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, която в случая се явява приложима разпоредба, минималното възнаграждение е в размер на 204,52 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 400,00 лева. Разглеждането на делото е приключило в две открити съдебни заседания, като адв. М. се е явила във всяко едно от тях и е представлявал жалбоподателя П.. Предвид изложеното, общият дължим размер на разноските, за заплащането на който следва да бъде осъдена въззиваемата страна, възлиза на 204,52 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на Българска народна банка от 400,00 лева. За пълнота следва да се посочи, че въпреки измененото заглавие на Наредбата, посочените в нея размери запазват характера си на минимални предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че при възражение за прекомерност, съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.