Решение № 215 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100901305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Киви Инк“ ЕООД твърди, че е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да покрива изискуеми публичноправни задължения към държавата. Сочи, че по отношение на дружеството са били инициирани две ревизионни производства от ТД на НАП – гр. София, касаещи различни периоди, приключили с издаването на ревизионен акт (РА) № Р – 22220418004196 – 091 – 001/20.03.2020 г., поправен с РА № П – 22220420056677 – 003 – 001/03.04.2020 г. и РА № Р – 22002220003599 – 091 – 001/30.12.2020 г. Твърди, че ревизионните актове били обжалвани по реда на чл. 152 ДОПК, но производствата и по двата ревизионни актове, в голямата си част, са частично потвърдени, за суми, надхвърлящи възможностите за извършване на плащане от страна на дружеството. Сочи, че с оглед липсата на финансови средства и запорираните банкови сметки на дружеството, последното се е оказало в обективна невъзможност да продължи да извършва търговска дейност, поради което е спряло дейността си още през 2020 г. От този момент нататък дружеството е спряло да подава справки – декларации по ЗДДС, а подава само декларации за 1 липса на дейност, поради което е дерегистрирано по ЗДДС служебно от НАП.

Сочи като начална дата на неплатежоспособността – 13.04.2020 г., тъй като от тази дата дружеството не е в състояние да изпълнява изискуеми публичноправни задължения, установени по вид и размер с ревизионен акт (РА) № Р – 22220418004196 – 091 – 001/20.03.2020 г., поправен с РА № П – 22220420056677 – 003 – 001/03.04.2020 г. Твърди, че към 03.07.2025 г. дружеството има публични задължения към държавата, в т. ч. и за лихви, в размер на 16 193 736,59 лв. В хода на обжалване на ревизионните актове е образувано изп. дело № 200873500/20 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – София П.М., както и че е извършена публична продан на недвижимо имущество на молителя, но въпреки това голяма част от задълженията на дружеството остават непогасени. Сочи, че затрудненията на дружеството имат обективен и траен характер, което прави невъзможно посрещането на изискуеми публичноправни задължения към държавата.

Дружеството няма реална възможност да реализира печалби, за да покрива задълженията си, и да генерира приход от собствена стопанска дейност. Освен това не разполага с имущество, което да покрие задълженията му. В тази връзка твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност, поради което иска от съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на състоянието на неплатежоспособност:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 15.09.2015 г., с предмет на дейност, свързан с външна и вътрешна търговия, внос и износ на алкохолни напитки и други стоки, посредническа дейност и търговия, предприемачество, вътрешен и външен дизайн, производство и маркетинг на стоки и услуги, наемане и отдаване под наем на недвижими имоти, сделки с недвижими имоти, транспортни услуги; покупка на стоки или други вещи с цел продажбата им в първоначален, преработен или обработен вид; комисионерство; търговско представителство; консултантска, рекламна, туристическа и туроператорска дейности; хотелиерство и ресторантьорство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (отговор на задача № 2) се установява, че към 03.07.2025 г. дружеството има изискуеми 2 задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно – публичноправни задължения към НАП, в общ размер от 16 193 736,59 лв., като от тази сума падежиралите задължения за главница са в размер на 9 077 607,52 лв., а за лихва – 7 116 129,07 лв. Наличието на други задължения или кредитори не е установено.

На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на публичноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.

Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не е оборена от служебно събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към 31.12.2019 г., м. 12.2024 г. и м. 07.2025 г., както и с голяма степен на вероятност в периода 2020 – 2023 г. (предвид липсата на дейност в този период), дружеството е изпитвало сериозни затруднения да покрива задълженията си и ликвидните му проблеми са сериозни и необратими.

Изхождайки от една страна от ниските стойности на коефициентите за ликвидност, липсата на достатъчни по стойност дълготрайни активи, които да бъдат превърнати в ликвидност, и отрицателният НОК, може да бъде направен извод, че дружеството е посрещало със значителни затруднения изплащането на текущите си задължения. За посочените дати и периоди дружеството не е разполагало с бързоликвидни краткотрайни активи и дори дълготрайни, които да са достатъчни, за да удовлетвори кредиторите си по краткосрочните задължения (основно данъчно – осигурителни).

Това дава основание да се направи извод, че към края на 2019 г., 2024 г., в периода 2020 – 2023 г., както и към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството – молител е било в лошо финансово състояние, като затрудненията за изпълнение на 3 задълженията не са временни.

При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.

Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение да я възстанови, нито има активи, с които да стори това (не притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС). Освен това не разполага и с парични средства по разплащателни и депозитни сметки.

Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността:

Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се установи моментът, в който са били налице двата елемента на неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че молителят има непогасени публичноправни задължения, като най – старото падежирало задължение за главница (158 185,81 лв.) е от 14.08.2016 г., а за лихва (13 491,25 лв.) – от 14.06.2016 г.

Съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността не следва да се отнася към падежа на най – старото публичноправно задължение (14.06.2016 г.), а към момента на спиране на плащанията – 13.04.2020 г. (чл.

608, ал. 3 ТЗ).

Ето защо, за дата на неплатежоспособността следва да се определи датата – 13.04.2020 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива 4 средства не са привнесени и в дадения с определението от 28.01.2026 г. 1 – седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на 10.02.2026 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК:

203702950.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 13.04.2020 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК: 203702950.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК: 203702950.

ОБЯВЯВА „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК: 203702950, в несъстоятелност.

СПИРА производството по т. д. № 1305/25 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК: 203702950, в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на НОИ, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

ОСЪЖДА „Киви Инк“ ЕООД, ЕИК: 203702950, да заплати по сметка на СГС сумата от 127,82 евро - държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

5

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6