Решение № 128 от 19.05.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Монтана, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. М.а като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 47 от 17.02.2025 г., постановено по гр. дело № 148/2024 г.

Районен съд - Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от С. М. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1242/2021 г. по описа на РУ-Монтана, прокурорска преписка № 3663/2021 г. по описа на Районна прокуратура Монтана, водено срещу лицето В.Х. за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1от НК и чл. 144, ал. 2 вр. ал.

1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от С. М. чрез пълномощника адв. Д. М., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че незаконосъобразният 1 обвинителен акт и последващото прекратяване на наказателното производство са препятствали възможността на М. да защити правата си чрез тъжба като пострадал от престъпление от частен характер. Твърди, че ако Прокуратурата не е образувала процесното наказателно производство, за него не би имало пречка да предяви правата си чрез водене на наказателно дело от частен характер. Поддържа, че в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е посочено изрично, че спрямо ищеца следва да бъде прекратено образуваното наказателно производство, поради това че извършеното деяние не е престъпление. Моли решението да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да уважи иска и присъди разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд - Монтана като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че спрямо ищеца не е упражнявана държавна принуда, защото същият е участвал в производството в качеството на пострадал. Приел също, че изложените в исковата молба твърдения не навеждали нито към специалната отговорност на държавата по ЗОДОВ, нито към отговорността за непозволено увреждане, а касаели правилността на влязъл в сила акт по наказателното производство, която не може да бъде пререшавана. Изложено е, че гражданският съд в производството по ЗОДОВ не разполага с правомощия да преценява по същество правилността на постановения от държавното обвинение акт.

Окръжен съд - Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

Въз основа на депозиран сигнал от С. М. и Е.Н. на 18.11.2021 г. е образувано досъдебно производство. По реда на чл. 75, ал. 2 от НПК е постановено да се уведомят пострадалите лица - С. М. и Е.Н.

На 16.12.2021 г. М. е разпитан в качеството му на свидетел.

На 12.07.2022 г. лицето В.Х. е привлечено към наказателна отговорност 2 за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 27.03.2023 г. Районна прокуратура - Монтана е прекратила досъдебното производство с мотиви, че престъпленията, за които обвиняемият Х. е привлечен, не са осъществени от обективна и субективна страна.

Актът за прекратяване на досъдебното производство е съобщен на пострадалите М. и Н. Двамата обжалвали постановлението за прекратяване пред Районен съд - Монтана. С Определение № 75/12.04.2023 г. съдът отменил постановлението в частта, в която е водено за престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а в останалата част го потвърдил.

Срещу определението на МРС са подадени въззивна жалба от М. и Н. и въззивен протест от Районна прокуратура-Монтана.

С Определение № 209/14.07.2023 г. Окръжен съд - Монтана отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е отменено постановлението на Районна прокуратура-Монтана за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като потвърдил постановлението в тази му част. Въззивната инстанция потвърдила като правилно определението на РС - Монтана в частта, в която е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 144, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

На 21.08.2023 г. С. М. подал тъжба до Районен съд - Монтана, в която изложил доводи за осъществено от В. Х. престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

С разпореждане № 1164/08.09.2023 г. съдът прекратил производството на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 250, ал. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като изложил мотиви, че за същото деяние има влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което е абсолютна процесуална пречка за водене на второ по ред наказателно производство относно същото деяние.

Срещу разпореждането на МРС е подадена жалба от С. М.. С Определение № 263/27.09.2023 г. Окръжен съд - Монтана потвърдил разпореждането на първостепенния съд с мотиви, че фактите, от които черпи изводи тъжителят М. за осъществено спрямо него престъпно деяние по смисъла на чл. 146 от НК, изцяло съвпадат с фактическата обстановка, по отношение на която е влязло в сила определение на МОС за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Отговорността на държавата за вреди на граждани е прогласена в чл. 7 от Конституцията на Република България, както и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря 3 за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По приложението на цитираната норма е налице устойчива съдебна практика, според която разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е приложима в хипотеза, в която ищецът първоначално е обвинен в извършване на престъпление, по което впоследствие е оправдан или образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че деянието не е престъпление. Така например в Решение № 41 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2017 г., IV г. о., ГК е разгледан въпросът за критериите, по които се определя размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство. В мотивите е посочено, че съдът следва да прецени какъв е периодът на наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. По същия въпрос е постановено и Решение № 50077 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 937/2022 г., III г. о., ГК, като в него е прието, че при предявен иск по чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с а тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по ч а с т от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното производство и редица други обстоятелства.

От посочената съдебна практика е видно, че за приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е необходимо ищецът да е привлечен към наказателна отговорност. Именно в тази връзка е постановено Решение № 50185 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2021 г., III г. о., ГК, в което е прието, че елементите от фактическия състав на отговорността са увреждащо деяние, противоправност, вреди и причинната връзка. Съставът на ВКС в цитираното решение е посочил, че в тази хипотеза деянието представлява неоснователно упражнена държавна принуда, като е дал указания, че следва да се анализира вида, характера и продължителността й - повдигнатото обвинение за извършено престъпление и предвиденото наказание, наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда, проведените процесуално-следствени действия и съдебни заседания с участието на увреденото лице, продължителността на производството и други обстоятелства, свързани с упражнената принуда.

От цитираните решения е видно, че уважаването на иск по чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ е обусловено от неоснователно упражнена спрямо ищеца държавна принуда. Доколкото в случая С. М. е имал качеството на пострадал, 4 а не на обвиняем, респ. посъдим, то правилно районният съд е отхвърлил предявения от него иск като неоснователен.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на въззивника, че ако прокуратурата не е образувала наказателно производство, същият не би имал пречка да търси правата си чрез водене на наказателно дело от частен характер. На първо място, в дискреционната власт на прокуратурата е да прецени дали да образува досъдебно производство и кого да привлече към наказателна отговорност. След приключване на разследването наблюдаващият прокурор разполага с изчерпателно изброени в чл. 242, ал. 1 от НПК правомощия, сред които е и прекратяване на наказателното производство. В случая производството е прекратено с мотиви, че престъпленията, за които обвиняемият е привлечен към отговорност, не са осъществени от обективна и субективна страна. С. М. се е възползвал от възможността да обжалва акта за прекратяване, който впоследствие е потвърден от окръжния съд като правилен. Тук е съществено да се посочи, че определението на въззивната инстанция се ползва с материална законна сила, като по същество в него е прието, че прокурорът правилно е прекратил наказателното производство. Предвид това следва да се приеме, че прокуратурата законосъобразно е упражнила своите правомощия.

Пълнотата изисква да се отбележи, че дори искът да се квалифицира с правно основание чл. 49 ЗЗД, същият отново ще бъде неоснователен, тъй като прокуратурата е действала законосъобразно, съответно не е налице противоправност. В тази връзка съдът намира за безпредметно да обсъжда свидетелските показания по делото, тъй като липсата на противоправно поведение автоматично води и до неоснователност на иска поради неосъществяване на фактическия състав.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 17.02.2025 г. по гр. д. № 148/2024 г. по описа на Районен съд - Монтана.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5