Решение № 242 от 16.05.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Габрово, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101548 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове, заявени от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 81 В срещу Н. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 4, ет. 3, aп. 5.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че между страните „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и Н. Н. Т., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1136022 на 17.09.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на договора ответникът получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 106,95 лева в срок до 10.12.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50%.

Задължението на договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.

66 ЗЗД.

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички 1 разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът Н. Н. Т. сключил на 17.08.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Н. Н. Т., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 17.09.2018 година Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Н. Н. Т., ЕГН ********** по Договора за кредит.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Н. Н. Т., ЕГН ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от Н. Н. Т. на Кредисимо суми, както следва:

- 300 лева /главница/, дължима по Договор за кредит № 1136022;

- 20,85 лева /договорна лихва/, дължима по Договор за кредит № 1 136022 за периода 17.09.2018 г. до 10.12.2018 г.;

- 149,31 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, за период от 17.09.2018 г. до 04,08.2023 г.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговорено то в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1985,66 лева, ведно със сумата от 506,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. и Приложение № 1 към него, „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Ако съдът приемел, че уведомяването на ответника за извършената цесия на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то същото било извършено надлежно с настоящата исковата молба.

Ответникът Н. Н. Т. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок и до момента.

2

Длъжникът дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 608,47 лева, включваща:

- сумата 300 лева, представляваща главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 1136022/17.09.2018 г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и Н.

Н. Т., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 17.09.2018 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането;

- сумата 20,85 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1136022, за периода от 17.09.2018 г. до 10.12.2018 г.;

- сумата 149,31 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1136022 за период от 17.09.2018 г. до 04.08.2023 г.;

- сумата 93,99 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;

- сумата 44,32 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, считано от 17.09.2018 г. до 04.08.2023 г.

Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по исковото производство.

2. От страна на ответника:

Ответникът не взема становище по предявения му иск.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 1136022, сключен на 17.09.2018 г. между „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и Н. Н. Т., в качеството си на кредитополучател. Съгласно текста на договора и Приложение № 1 /съдържащо Погасителен план/ към него, ответникът получил сумата от 300 лева, която заедно с договорна годишна лихва в размер на 41,24 % се задължил да върне на 3 месечни вноски по 106,95 лева, в срок до 10.12.2018 г., когато падежирала последната вноска. В договора е посочен годишен процента на разходите 50%.

Видно от чл. 12, ал. 2 от договора, същият е сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По делото е представен и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между Ай Тръст ЕООД, в качеството на поръчител и ответника, в качеството на потребител. Съгласно текста на договора, негов предмет е задължение на дружествотопоръчител да сключи договор с кредитодателя Кредисимо и да отговаря пред него 3 солидарно с ответника Н. Н. Т. за всички задължения по договора за кредит, срещу задължение на потребителя да заплати 3 вноски по 31,34 лева, или общо 94,02 лева.

Договорът за предоставяне на поръчителство не съдържа както положен върху хартиен носител подпис на страните, така и електронни техни подписи, съответно няма обвързващ характер по отношение на ответника. Няма и правни основания за сключването му съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР по смисъла на този закон "Финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, съответно поръчителството не попада в обхвата на ЗПФУР.

Тъй като делото не съдържа обвързващ ответника договор за поръчителство, то не са налице и задължения на ответника, които да са породени от такъв договор, съответно договорът за цесия, в частта, с която се прехвърлят задължения на ответника, породени от договора за поръчителство е нищожен, поради липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът намира, че следва да се произнесе и в хипотезата на сключен договор за поръчителство /което в случая не е налице/ с параметрите на представения такъв по делото.

Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ответникът в отношения си по договора за потребителски кредит има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изисквания на закона, за да бъде действителен.

Допълнителното плащане по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, ко йто оскъпява кредита, съответно следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява услуга в полза на заемателя, която е условие за отпускане на заема – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит. При изчисляване на ГПР с помощта на електронен калкулатор https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html с включени плащания по договора за поръчителство, съдът установи, че ГПР е в размер на 626,51 %.

Включването му води до надхвърляне на законовото ограничение за размер 4 на ГПР на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50% и е в над десет пъти по-висок размер.

Посочването на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна информация, съответно нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.

Доколкото кредиторът „Кредисимо" ЕАД и поръчителят "Ай Тръст" ЕООД са свързани дружества /„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД/ е налице "скрито" възнаграждение, което оскъпява кредита. По този начин се цели заобикаляне на закона, т.е. ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, преследващо неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото уговореното възнаграждение на поръчителя представлява общ разход по кредита по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради изложеното, договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като чрез него се цели заобикаляне на закона.

Като не е включил сумата на разход а по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя – заемател по договора за потребителски кредит, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед горното, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният договор за потребителски кредит е недействителен. Доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и единственото основание за сключването му е договорът за потребителски кредит, то същият е сключен без основание, с оглед недействителността на главния договор и съгласно чл. 26, ал.1, предл. 4 от ЗЗД е нищожен и поради липса на основание.