Решение № 13274 от 22.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13274 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110165909 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД и чл. 86,ЗЗД .

Ищецът „ЗАД А АД твърди, че на 13.03.2016г. в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени материални щети на застрахования при него лек автомобил марка „1111“, рег. № 1111 в размер на 497,92 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва върху главницата, мораторната лихва в размер на 151,68 лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.11.2021 г. Претендира и разноски.

Ответникът С. оспорва иска, като твърди, че събитието не е настъпило при описания механизъм, че ищецът е имал основания да откаже плащане на щетата, че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по двата предявени иска. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди п о чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

С определението от 16.05.2022 г. като неоспорени от ответника на основание чл.153 от ГПК не подлежат на доказване обстоятелства: че ищецът е изплатил на собственика на автомобила сумата от 497,72 лева във връзка със щета № 10016030108015/13.03.2016 г. и полица №0306Х0138193/03.08.2015 г. за вредите, настъпили от твърдяното ПТП, реализирано на дата 13.03.2016 г.; че към датата на твърдяното ПТП автомобил марка „1111“ с рег. № СА 1116 ТВ е имал валидна застраховка „Каско на МПС и злополука“, сключена с ищеца; че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника.

Видно от представената по делото застрахователна полица, между К. И.

К. и „ЗАД А АД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско и злополуки“ за лек автомобил марка „1111“, рег. № 1111 собственост на посоченото физическо лице, със срок на покритие 09.08.2015 г. – 08.08.2016 г. Представената застрахователна полица е подписана за застраховащ и за застрахователя. За застрахователя е подписана от представител на застрахователен брокер, чиято представителна власт не е оспорена в отговора.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на КЗ „застраховащ" е лицето, което е страна по застрахователния договор, като застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.

В случая застраховащият е – Мартин Данаилов Данов, а застрахован е собственика, а именно – К. И. К.. В случая доколкото застраховащият и застрахователя са изпълнили договорните си задължения, при настъпване на 2 събитието застрахователят не е имал правото да откаже плащането на обезщетението. Ето защо, съдът намира за доказано, че между ищеца и К. И.

К. е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка.

Oт показанията на свидетеля Т., който е бил в колата по време на ПТП и протокола за ПТП се установява, че на 13.03.2016 г., в гр. София, лек автомобил марка „1111“, рег. № 1111 се движи по ул. „Константин Стоилов“, с посока от бул. „111, като на около 50 м. преди бензиностанция „Мегахим 02“ автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. От отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от описа на ищеца и изготвените фотоснимки, се установява, че вследствие на ПТП са били увредени предна и задна десни гуми и предна дясна джанта. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, съответстващо на приобщения по делото доказателствен материал.. Според заключението на вещото лице е налице причинна връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.

Ответникът се позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на главното вземане, като възражението му в тази посока е неоснователно. Като се вземат предвид представените доказателства от страна на ищеца относно изплащането на застрахователно обезщетение на собственика-27.02.2017г., от който момент застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, то следва че погасителната давност не е изтекла към датата на предявяване на иска- 18.11.21г.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение.

Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на процесното МПС, възлиза на 633, 48 лева. Обичайните 3 разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15, 00 лв. Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква вземане в размер платеното обезщетение от 497,92 лева , поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.

84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От представената покана до ответника се установява, че същата е отправена и получена от ответника на 17.03.2017 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, дължимото обезщетение следва да бъде определено и изплатено в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Ето защо ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 17.04.2017 г. След тази дата изпада в забава.

Претенцията е предявена за периода 15.11.18г.-15.11.21г. Същата предвид релевираното от ответника възражение за давност се явява основателна и доказана за периода 18.11.18г.-15.11.21г. и за сумата от 151,24лева , определен от съда по реда на чл. 162 ГПК. Ето защо искът за мораторната лихва за забава следва да се уважи за този период и размер.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на уважените искове, в общ размер на 594,66лева /за държавна такса, депозит за САТЕ , свидетел и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.

Съразмерно на отхвърлената част от иска , на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,56лева .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА С. , с адрес: гр. София, ул. 1111 да заплати на „ ЗАД ЗАД А с ЕИК 1111 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 и чл.86 З З Д сумата от 497, 92 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция за причинени вреди при ПТП от 13.03.2016г., за което е образувана щета № 10016030108015 , заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 18.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и мораторната лихва за забава в размер на 151,24 лева дължима за периода 18.11.2018г.15.11.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 151,68лева и за периода 15.11.18г. – 17.11.18г.

ОСЪЖДА С., с адрес: гр. София, ул. 1111 да заплати на „ ЗАД ЗАД А с ЕИК 1111 на основание чл. 78, ал.1,ГПК разноски по делото в размер на 594,66лева , съразмерно на уважените искове.

ОСЪЖДА „ ЗАД ЗАД А с ЕИК 1111 да заплати на С., с адрес: гр.

София, ул. „Московска” № 33 на основание чл. 78, ал.3,ГПК разноски по делото в размер на 0,56лева , съразмерно на отхвърления иск.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5