Решение № 884 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110110817 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ от ищеца В. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на родител и законен представител на Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. В. Н. срещу „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с цена на иска от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, получени вследствие реализирано на 25.10.2021 г. пътно-транспортно произшествие в гр.

Варна, настъпило по вина на водача Д. Е. Б. на л.а. марка „Пежо 307“ с рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.10.2021 г. в гр. Варна, около 20:00 часа ответникът Д. Б., управлявайки л.а. марка „Пежо 307“ с рег. № *** по ул. „Д-р Пискюлиев“ по посока от бул. „Вл. Варненчик“ към ул. „Георги Бенковски“, на кръстовището с ул.

„Капитан Райчо“, нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащия отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила по обозначена и сигнализирана пешеходна пътека пешеходец Т. Т., следствие на което му причинил телесни увреждания. Във връзка с настъпилото събитие било образувано НОХД № ***. по описа на РС – Варна, 44-ти състав, приключило с влязло в законна сила Споразумение, с което водачът Д. Б. се признал за виновен за настъпване на процесното ПТП. На въпросната дата пострадалият Т. бил отведен по спешност и прегледан в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където му била поставена диагноза: контузия на главата и лявото стъпало - подкожно кръвонасядане и оток в лява зигоматично-темпорална област, изразяващи се в: подутина с диаметър 3 см в дясна тилна област на главата; кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око; ожулвания към външния очен ъгъл; кръвонасяване с размери 2/0,5 см в лява слепоочна област; кръвонасядания с диаметър по около 1 см по предната повърхност на 1 лявата подбедрица, горна трета; кръвонасядане с диаметър около 6/1,5 см по външната повърхност на лявата подбедрица, средна трета; силно оточна повърхност на ляво стъпало; кръвонасядане с размери 16/3 см по външната повърхност на ляво стъпало и към основите на четвърти и пети пръсти; кръвонасядане с диаметър 4 см по вътрешната повърхност към основата на първи пръст на лявото стъпало; кръвонасядане на нокътното ложе на първи пръст на лявото стъпало; болезнени и ограничени движения в ляво стъпало. Поради инцидента и предвид крехката възраст на ищеца и към настоящия момент същият търпял болки и страдания, изпитвал затруднения със съня, изпадал в тревожност, сънувал кошмари.

Ищецът със заявление от 19.08.2022 г. заявил претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение от ответната страна - застраховател на виновния водач. От своя страна застрахователят предложил, но не изплатил сумата от 4 000 лв., който размер ищецът намира за занижен спрямо причинените му неимуществени вреди, поради което е и инициирано настоящото производство. Предвид тези обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието - 25.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира да му бъдат заплатени и разноските по делото.

Ответникът – „ДЗИ – О.з.” ЕАД, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост на исковата претенция и нейната частична основателност. Размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди над предложения размер от 4 000 лв. намира за завишен, доколкото е определил обезщетение съгласно своята методика на щети по застраховка „Гражданска отговорност.“ Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за завишен и поради това, че счита, че претенцията не е съобразена с вида и характера на телесните увреждания, възстановителния период и възрастта на пострадалия. В този смисъл приема за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева. Прави признание за наличието на застрахователно правоотношение с водача, причинил ПТП-то, както и за наличието на сключено споразумение по образуваното наказателно дело, по което водачът Д. Е. Б. се признал за виновен. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца Т. към настъпването на увреждането, като твърди, че не е било спазено от последния изискването на ЗДвП да се навлиза в платното за движение след съобразяване с приближаващите се пътни превозни средства и непресичането на платното за движение при ограничена видимост. Съобразно това моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съответното редуциране съобразно коефициента на принос. По претенцията за лихва ответната страна твърди, че оспорва нейния начален момент да тече от датата на събитието, като в тази връзка посочва, че застрахователят, за разлика от деликвента, не изпада в забава от датата на причиненото събитие. По така изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за 2 установено от фактическа и правна страна следното: На 25.10.2021 г. около 20,00 часа свидетелят Д. Е. Б. се движил със собствения си лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №*** по ул. „Д-р Пискюлиев“ по посока от бул. „Вл. Варненчик“ към ул. „Георги Бенковски“.

Движил се със скорост от около 68, 5 км/ч. Наближавайки кръстовището с ул. „Капитан Райчо” вниманието му било привлечено от приближаващ от дясната му страна автомобил на Център за спешна медицинска помощ, който в този момент пуснал звуков сигнал, както и от движещ се пред линейката автомобил. По тази причина свидетелят не забелязал преминаващия в този момент пешеходец Д.Т.Д. по пешеходна пътека, в посока от дясно на ляво спрямо водача Б., както и намиращото се на пешеходната пътека в непосредствена близост след Д. дете Т. В. Т., което било племенник на Д.. С предната дясна част на автомобила свидетелят ударил пешеходеца Д., който от удара бил изхвърлен върху капака на колата, ударил се в предното панорамно стъкло на автомобила и бил отхвърлен встрани.

Автомобилът продължил още малко движението си, като ударил и детето, което паднало на земята, след което автомобилът прегазил левия му крак и детето останало зад колата. След инцидента пострадалите Д.Т.Д. и детето Т. В. Т. били откарани с линейки в болнично заведение, където им била оказана помощ. Установило се, че вследствие произшествието детето Т. Т. е получило следните травматични увреждания: контузия на главата и лявото стъпало - подкожно кръвонасядане и оток в лява зигоматично-темпорална област, изразяващи се в: подутина с диаметър 3 см в дясна тилна област на главата; кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око; ожулвания към външния очен ъгъл; кръвонасяване с размери 2/0,5 см в лява слепоочна област; кръвонасядания с диаметър по около 1 см по предната повърхност на лявата подбедрица, горна трета; кръвонасядане с диаметър около 6/1,5 см по външната повърхност на лявата подбедрица, средна трета; силно оточна повърхност на ляво стъпало; кръвонасядане с размери 16/3 см по външната повърхност на ляво стъпало и към основите на четвърти и пети пръсти; кръвонасядане с диаметър 4 см по вътрешната повърхност към основата на първи пръст на лявото стъпало; кръвонасядане на нокътното ложе на първи пръст на лявото стъпало; болезнени и ограничени движения в ляво стъпало. В болницата след преглед и съответните изследвания било установено, че детето няма счупвания, не е губило съзнание, има ясен спомен за случилото се. В момента на самия инцидент и известно време след това детето изпитвало силна уплаха. При самия инцидент, както и в болницата, било много притеснено за вуйчо си, на когото състоянието било доста по-зле. Детето изпитвало силни болки в крака си, трудно го движел и по препоръка на лекаря следвало известно време да го пази и да не играе. В дните след произшествието, в период от около две седмици, детето се страхувало да заспива, няколко вечери сънувало, че пак го блъска кола. Изпитвало безпокойство и страх при пресичане на пешеходна пътека. Всички тези негативни преживявания на детето към настоящия момент отшумели и посттравматичният стрес бил овладян. Причинените на детето травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучали без дефицит за период от 15-20 дни.

По повод инцидента било образувано досъдебно производство, в хода на което свидетелят Б. бил привлечен в качеството на обвиняем. Впоследствие, по образуваното 3 наказателно дело от общ характер №*** г. на РС – Варна, било сключено споразумение между прокуратурата и защитника на подсъдимия Б., с което извършителят бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК – причинена средна телесна повреда по непредпазливост на Д.Т.Д., за което при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, му било наложено наказание.

За автомобила, управляван от Д. Е. Б. е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответната страна /полица №*** със срок на валидност от 21.09.2021 г. до 29.09.2022 г. След произшествието било подадено заявление до ответника за вредите, претърпяни от детето Т. Т. и била образувана ликвидационна преписка по щета №***, като застрахователят определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лв., с които ищцовата страна изразила несъгласие и въпросната сума не била изплатена за детето.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от събраните доказателства – писмени доказателства; гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. Е. Б.; от заключенията по назначените по делото съдебномедицинска експертиза, съдебно-психологична експертиза и автотехническа експертиза; както и от материалите по приложеното НОХД №*** г. на РС – Варна. На база на така установените факти, се налагат следните изводи: Основателността на претенцията на ищеца предполага доказване на настъпило произшествие, вследствие което са настъпили щети за детето Т. В.

Т.; причинна връзка между поведението на водача на автомобила „Пежо 307“ с рег. №***, и настъпилите щети; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответната страна и виновния водач за автомобила му; доказани обстоятелства, въз основа на които да се определи справедлив размер на щетите.

В настоящия случай е безспорен фактът на настъпилото произшествие и че то е следствие нарушение от страна на водача на автомобил „Пежо 307 Д. Е. Б., който е допуснал нарушение на правилата за движение. В случая той не е пропуснал преминаващите на пешеходната пътека пешеходци, единият от които детето Т., а и се е движил със скорост, над установената за населено място. Съдът приема, че по делото се доказва с категоричност, че свидетелят е ударил с автомобила детето, тъй като причинените травматични увреждания на Т. Т. са съответстващи по вида си и мястото, на което са нанесени на механизма на произшествието, до който извод се стига от съвкупната преценка на доказателствата по делото. Предвид това причинените на детето щети са пряк резултат от Д.ието на водача.

Няма доказателства по делото, че Д.Т.Д. е държал за ръка детето и го е повлякъл след себе си. Сред материалите по досъдебното производство са налице данни, че детето е вървяло след вуйчо си и след като автомобилът е ударил Д., е продължил движението си и е ударил и детето. Това е споделило и самото дете при изготвянето на съдебно-психологичната експертиза. От ответната страна е направено възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Т. Т.. Това възражение съдът приема за неоснователно, тъй като не се установява по делото при инцидента детето да е проявило поведение /някакво действие или 4 бездействие/, което да допринесе за вредоносния резултат. Данните сочат, че пръв по пешеходната пътека е тръгнал вуйчото на детето, а след него самото дете. В случая детето е било водено от по-възрастния човек. Предвид това не може да се приеме, че детето е имало съпричиняващо вредите поведение.