Определение № 398 от 22.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Варна, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100502520 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. от гр. Варна срещу Решение № 3015/08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу „Вип Билд“ ЕООД, с ЕИК 148146329 със седалище гр. Варна обективно съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот – реална част с площ от 419 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***.299 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1251 кв. м. по КК, която реална част е защрихована с червени линии на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, заключена между точките А, Б, С и Д на цитираната скица, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***.1953; ***.1614; ***.2772 и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***.299 по КККР, при твърдения за придобиване на собствеността върху горната реална част - договор за покупко-продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год., том V, рег. № 9513, дело № 758/2005 год. по описа на нотариус № 332, акт № 172, том LXXXIX, дело № 21185/2005 год. по описа на СлВп-Варна, и договор за доброволна делба от 30.05.2006 год., акт № 149, том V, рег. № 4461/31.05.2006 год. по описа на СлВп-Варна, прогласен за нищожен с влязло в сила на 03.10.2016 год.

Решение № 2421/20.06.2016 год. по гр. дело № 2195/2015 год. по описа на РСВарна, а в условията на евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023 год. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението върху горната реална част, както и за осъждането на ответното дружество да премахне незаконно изградената ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки, 1 заграждаща процесната реална част от имот с идентификатор ***.299 по КККР на гр. Варна, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота.

В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – делото е разгледано и решено в нарушение на нормата на чл. 36 от ГПК, с което е било накърнено правото на защита на въззивника – ищец по предявените искове. Предвид накърненото му право на защита въззивникът не е успял да присъства в съдебното заседание при изслушването на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебнотехнически експертизи и да задава въпроси към експертите, не е успял да води и допуснатите му свидетели с оглед установяване на наведените от него твърдения, а също и да задава въпроси към допуснатия до разпит по искане на ответника свидетел.

Наведени са и оплаквания за нарушение на материалния закон, като е оспорен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 19 от ЗУТ и неправилно е прието, че договорът за доброволна делба от 06.04.2006 год., сключен между праводателите на ответното дружество, бил валиден.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени.

С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата кой е владял процесната реална част от 2009 год. до месец май 2023 год., смущавано ли е владението и по какъв начин е манифестирано, както и за повторно изслушване на вещите лица.

Исканията се обосновават с нарушения на разпоредбата на чл. 36 ГПК и невъзможността на въззивника – ищец своевременно да организира защитата си.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство, като излага, че не са налице предвидените в ГПК основания за допускането и събирането им.

Съдът, като се запозна с делото, намира, че направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивното производство са неоснователни, като съображенията за това са следните:

С определението си по чл. 140 ГПК от 20.10.2023 год. първоинстанционният съд, с оглед наведените от страните твърдения – от ищеца в исковата му молба и от ответника в подадения писмен отговор – е допуснал съдебно-техническа експертиза, като е определил депозит от 600 2 лева, вносими от страните в едноседмичен срок от връчване на отпределението, съответно: 400 лева от ищеца и 200 лева от ответника.

Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 10.01.2024 год. Определението е връчено на ищеца чрез процесуалния му представител адв. Б. Дякова на дата 30.10.2023 год.

В първото открито съдебно заседание, проведено на дата 10.01.2024 год. ищецът е изменил основанието на исковете си за собственост относно процесната реална част, прибавяйки ново, в условията на евентуалност спрямо към първоначално заявеното, придобивно основание, а именно – придобивна давност с начало на владението от 2009 год. до 23.05.2023 год. – датата на която, според твърденията на ищеца, ответникът е завладял процесната реална част и я е оградил. С оглед предприетото от ищеца и допуснато от първоинстанционния съд изменение на петиторните искове и дадените му в тази насока указания, съдът е допуснал до разпит и поисканите от ищеца двама свидетели за установяване на фактите относно нововъведения в процеса придобивен способ. В заседанието от 10.01.2024 год. експертиза не е била изготвяна, тъй като едва на 04.01.2024 год. ищецът е представил пред съда доказателства за внесен депозит. Делото е отложено за събиране на допуснатите доказателства за 20.03.2024 год. С определение в закрито заседание от 31.01.2024 год., първоинстанционният съд е допуснал до разпит и двама свидетели на ответника, с оглед изразената от него позиция по повод допуснатото изменение на исковете за собственост на ищеца чрез прибавянето на ново ппридобивно основание към първоначално заявеното.

В съдебното заседание на 20.03.2024 год. ход на делото не е даден поради заболяване на процесуалния представител на ищеца. Делото е отложено за дата 29.05.2024 год.

С молба от 27.05.2024 год. процесуалният представител на ищеца е посочил, че не е в състояние да осигури присъствието на единия от двамата допуснати му свидетели поради отсъствие на свидетеля от града, поискал е едновременен разпит на допуснатите на страните свидетели. По повод на тази молба, с молба от 28.05.2024 год. процесуалният представител на ответното дружество също е поискал допуснатите на страните свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно заседание. В проведеното на дата 29.05.2024 год. открито съдебно заседание страните, каткто и процесуалните им представител, не са се явили; съдът е постановил едновременен разпит на допуснатите свидетели за следващото съдебно заседание, което е насрочил за 10.07.2024 год.

Заключението на допуснатата СТЕ е депозирано в съда на 02.07.2024 год., а допълнителното заключение относно стойността на разходите за премахването на оградата – на дата 24.06.2024 год.

С молба от 10.07.2024 год. адв. Б. Дякова е заявила отказ от пълномощията, предоставени й от ищеца по делото. Като основание за отказа е посочила различие и невъзможност за постигане на съгласие с ищеца относно начина на водене на делото и линията на защита. С молба, депозирана в РС-Варна на същата дата – 10.07.2024 год. ищецът е заявил оттегляне на 3 пълномощията, предоставени на адв. Б. Дякова; в молбата си ищецът е посочил още, че желае отлагане на делото, за да може да замени пълномощника си; поискал е следващото заседание да бъде насрочено за по – далечна дата (очевидно след съдебната ваканция).

В проведеното на 10.07.2024 год открито съдебно заседание ищецът не се е явил, съдът е счел молбата на ищеца за неоснователна, дал е ход на делото, изслушал е заключенията на двамата експерти, разпитал е допуснатия до разпит свидетел на ответника, отменил е определението си, с което е допуснал до разпит двама свидетели на ищеца при условията на довеждане, обявил е делото за решаване и е постановил решение.

При тези данни настоящият състав намира, че в случая не са допуснати твърдяните от въззивника процесуални нарушения, обуславящи събиране на поисканите с въззивната му жалба доказателства във възвивното производство. При отказ от пълномощия по реда чл. 36 от ГПК съдът не е длъжен да отлага разглеждането на делото. Отлагането на делото е възможност и то при определени, посочени в цитираната норма, условия, които в настоящия случай не са налице. От установеното по–горе се налага извода за съгласувани действия между ищеца и процесуалния му представител, целящи шиканиране на процеса – налице е хипотезата на чл. 3 от ГПК – недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца и процесуалния му представител. Поради това и настоящият състав счита, че липсва основание за събиране във въззивното производство на поисканите с въззивната жалба доказателства.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от В. С. В. от гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение № 3015/08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на РС-Варна;

ОТХВЪРЛЯ, направените с въззивната жалба, искания за събиране на доказателства във въззивното производство, а именно: за допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на обстоятелствата кой е владял процесната реална част от 2009 год. до май 2023 год., смущавано ли е владението и по какъв начин е манифестирано, както и за повторно изслушване на вещите лица;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.02.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение; ищецът – на посочения във въззивната му жалба адрес, а ответното дружество – чрез процесуалния му представител адв. П. С. от АК-София.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5