Решение № 142 от 21.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от П. Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604687 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 24.10.2022 г., постановена по НОХД 9333/2020 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 131-ви състав, е признал подс. Б. М. Г. за виновен в това, че на 10.04.2017 г., в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. „********“ № 4Б – офис на „Кю 1 Импорт“ ЕООД, противозаконно присвоил, като отказал да върне в уговорения 15-дневен срок, считано от 25.03.2017 г. – краен срок за заплащане на дължимата вноска, чужда движима вещ – мотокар марка „TAILIFT”, модел „FD35“, с ДК № ********, на стойност 16 300 (шестнадесет хиляди и триста) лева, собственост на „Кю 1 Импорт“ ЕООД, която владеел по силата на предварителен договор за покупко–продажба на движима вещ при условията на финансово обвързан лизинг от 17.02.2017 г. – престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е определил на подс. Б. М. Г. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година и 3 (три) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим.

Със същата присъда подс. Б. М. Г. е осъден да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на гражданския ищец „Кю 1 Импорт“ ЕООД, сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното плащане на дължимата сума.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. М. Г. е осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сума в размер 84,00 лева – 1 представляваща сторените в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на СРС – сума в размер на 294 лева – представляваща направените в хода на съдебното производство разноски, а така също и сума в размер на 640 лева – представляваща държавна такса за уважения граждански иск.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. И. С. – от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на подс. Б. М. Г..

В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Сочи се, че подс. Г. не е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като по делото не се установява да е действал с пряк умисъл. В подкрепа на тезата си защитата развива доводи, че за да е налице „обсебване“, деецът трябва да е променил отношението си към вещта, в насока да е престанал да я счита за чужда и да е започнал да я държи като своя, без да има правно основание за това, което в конкретния случай означава, че деецът е следвало да знае, че договорът за лизинг, въз основа на който му е предадено владението върху лизинговата вещ, е прекратен и да отказва да върне вещта без да има право на това. Счита, че у подсъдимия Г. не е била формирана представа за възникнало задължение да върне лизинговата вещ, поради което не може да се приеме, че е започнал да я свои като своя.

Защитникът излага съображения, че нарушаването на клаузите на предварителния договор на 10.04.2017 г., чрез незаплащане в срок на дължимата вноска за вещта, представлява основание за разваляне на договора, а не действия на фактическо разпореждане с превозното средство, още повече с присвоително намерение. Развива доводи, че задължение за лизингополучателя за връщане на лизинговата вещ възниква едва след надлежно разваляне на договора за лизинг, като поддържа, че в случая това не се е случило. Изтъква, че договорът за лизинг е бил сключен в писмена форма и за неговото прекратяване е било необходимо писмено едностранно изявление от правоимащата страна, което следва да бъде получено от насрещната страна, за да породи правно действие. Акцентира, че до лизингополучателя не са били изпращани писмени известия или нотариална покана за прекратяване на процесния договор, поради което не може да се приеме, че насрещната страна е била надлежно уведомена за това.

Обосновава извод, че договорът за лизинг не е бил валидно прекратен към инкриминираната дата, поради което действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани като престъпни. Излага, че евентуално проведени телефонни разговори между представители на лизингодателя и лизингополучателя, не представляват надлежно уведомяване за прекратяване на договора и съответно не могат да обосноват субективната страна на престъплението по чл. 206 от НК, доколкото липсата на представа за връчено уведомление за прекратяване на договора, изключва умисъла за обсебване.

В жалбата се излагат съображения, че страна по договора за лизинг, като лизингополучател, е юридическото лице „Инес – 2010“ ЕООД, а не конкретно физическо лице. С оглед на това се твърди, че са налице гражданско-правни отношения, свързани с договорна отговорност на търговско дружество, като предвидения ред за защита на тези 2 права, е този по ГПК.

Отправя се искане атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. Б. М. Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, служебно назначеният защитник на подс. Б. М. Г. – адв. И. С. – от САК, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея. Навежда доводи, че Районният съд е оставил без внимание обстоятелството, че лизингополучател по договорът за лизинг е юридическото лице „Инес – 2010“ ЕООД, а не конкретно физическо лице, поради което отговорност по лизинговия договор носи именно дружеството и тази отговорност следва да се реализира по гражданско-правен ред.

Защитникът изтъква, че по делото липсват доказателства подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. В тази насока излага, че след сключване на договора за лизинг и подписване на приемо – предавателния протокол в гр. Самоков, представителите на лизингодателя не са предали фактически процесния мотокар на подсъдимия, а са го закарали за поставяне на GPS – устройство и след това са го закарали в базата на лизингополучателя. Сочи, че първата вноска по лизинговия договор е била заплатена и след това плащанията по договора са били спрени. Изтъква, че на лизингополучателя не са изпращани каквито и да е писмени уведомления или покани, за да се приеме, че е бил надлежно уведомен за разваляне на договора. Акцентира, че към 10.04.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за заплащане на лизинговата вноска за вещта, но договорът за лизинг все още не е бил прекратен, поради което действията на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани като „обсебване“, тъй като задължение за връщане не мотокара би възникнало едва след надлежното прекратяване на договора. Излага съображения, че проведените телефонни разговори, ако се приеме, че е имало такива, не представляват надлежно уведомяване за прекратяване на писмения договор и не могат да обосноват субективната съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК.

Отправя искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, оправдателна такава, а алтернативно – за отмяна на присъдата на първия Съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Съда, поради липса на мотиви към съдебния акт и на отговор на направените възражения от защитата.

Подсъдимият Б. М. Г., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на своя защитник. В последната си дума сочи, че не е обсебил машината и изразява съжаление, че не я е зачислил на конкретен негов служител, който да отговаря за нея и когото да държи отговорен къде е машината. Сочи, че поради тежкото си заболяване продължителен период от време е бил в болница, пътувал е и в чужбина и едва след като започнали проблемите му с Полицията е разбрал, че машината я няма. Излага, че не е запознат с GPS – системите. Изтъква, че е дал 2 000 лева за машината, а я е ползвал само около месец.

Представителят на СГП пледира жалбата на защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а присъдата на първия Съд да бъде потвърдена, като 3 правилна и законосъобразна.

Намира, че правилно Районният съд е приел, че на инкриминираните дата и място подсъдимият противозаконно е присвоил предоставената в полза на представляваното от него юридическо лице чужда движима вещ, като е отказал да я върне; не е съобщил къде е; демонтирал е GPS – устройството за проследяване и не е платил уговорените лизингови вноски. Аргументира, че без значение за отговорността му се явява обстоятелството, че страна по предварителния договор се явява юридическо лице, тъй като то действа чрез своите представители и органи, какъвто се явява подсъдимият. Сочи, че без правно значение се явява и липсата на изпратени нотариални покани от ощетеното юридическо лице, тъй като, от една страна, задължение за изпращане на такива не е предвидено, а от друга – касае се за сключен предварителен договор, който е създал основание за предаване на вещта.

Намира, че определеното от първия Съд наказание, се явява съобразено с обремененото съдебно минало на подсъдимия и отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Гражданският ищец „Кю 1 Импорт“ ЕООД, представлявано от управителя му В.Д.А., редовно призовано, не се представлява и не ангажира съображения по основателността на депозираната въззивна жалба и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Упълномощеният процесуален представител на гражданския ищец „Кю 1 Импорт“ ЕООД – адв. А. А. – от САК, редовно призован, не се явява. В депозирана писмена молба отправя искане Съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, включително и по отношение на предявения граждански иск.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Д.А. и Ж.Б.Б., снети в о.с.з. на 16.03.2021 г. (л. 42 – л. 43 от съдебното производство); заверен препис от предварителен договор за покупко – продажба на движима вещ (мотокар) от 17.02.2017 г., сключен между В.Д.А., в качеството му на управител и представляващ „Кю 1 Импорт“ ЕООД – продавач, и Б. М. Г., в качеството му на управител и представляващ „Инес 2010“ ЕООД – купувач, и приемо – предавателен протокол към договора (л. 12 – л. 17 и л. 33 – л. 37 от досъдебното производство); свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № 201731469 по отношение на мотокар марка „TAILIFT”, модел „FD35“, с ДК № ******** (л. 75 от досъдебното производство); писмо от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ – София град, изх. № РД-1201-13337-1/21.10.2019 г., ведно с приложения (л. 107 – л. 114 от досъдебното производство); писмо от „Адванст Джи Пи Ес Технолоджи“ ООД – от 04.06.2021 г. (л. 67 от съдебното 4 производство); писмо от ЗД „Евроинс“ АД, изх. № 8772/1/11.11.2021 г. (л. 86 от съдебното производство); справка от СРС, изх. № 90556/05.11.2021 г. (л. 88 от съдебното производство); справка от Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ – София град, изх. № ПД-01-15559-1/16.11.2021 г., ведно с приложения (л. 89 – л. 97 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 20 – л. 23, л. 48 – л. 51, л. 105 – л. 110 и л. 132 – л. 134 от съдебното производство); експертно Решение № 0288 по Протокол № 012 от 22.01.2020 г. по отношение на същия (л.