Определение № 1305 от 02.06.2021, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

2021 година, гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ-ти състав , в публично заседание на 25.05.2021 г., като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров адм.д. №

405

/ 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „П. “ ООД, против решение № 6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП- Варна, с което е потвърдено постановление с изход.№ С20003-022-0089027/8.12.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.

Жалбата съдържа доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като не било възможно финансовият орган да налага запор върху вземане на жалбоподателя по което длъжник е дирекция „ОДОП“-Варна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ил. З. , включително с искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът-директорът на ТД на НАП- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Ив. Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предметът на жалбата е определен съобразно заявеното от „П. “ ООД с уточнителната му молба с. д. 5845/19.04.2021 г., подадена въз основа на постановеното от съда разпореждане № 3858/24.03.2021 год. Съдът приема горепосоченият предмет на делото, тъй като първоначално подадена от „П. “ ООД жалба срещу отказ на директора на ТД на НАП- Варна по писмо с изход.№ 46149-4/11.12.2020 г., съдържа доводи за незаконосъобразност на запора наложен с постановление № С20003-022-0089027/8.12.2020 г., законосъобразността на който е предмет на произнасяне именно с решение № 6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

При така определеният предмет на жалбата, с която е сезиран АС- Варна , съдът приема ,че същата е подадена при спазване на 7-дневният срок по чл.197, ал.2 от ДОПК , тъй като от страна на ответника не са представени доказателства установяващи, че решение № 6/18.01.2021 г. е връчено на жалбоподателя „П. “ ООД – с разпореждане № 5582/28.04.2021 г., с което делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание са дадени на ответника указания да представи такива доказателства, като с подадената от юрисконсулт Г. молба с. д. 7153/14.05.2021 г. е представена единствено справка за изпратена препоръчана пратка чрез пощенския оператор „М ВМ Експрес“, но без данни за връчването й на „П. “ ООД.

Независимо от гореизложеното, съдът като изслуша доводите на страните в проведеното на 25.05.2021 г. публично съдебно заседание и като съобрази събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима, предвид следните съображения :

Оспореното постановление за налагане на обезпечителни мерки от 8.12.2020 г. е издадено по изпълнително дело № **********/2006 г., по което е присъединено за събиране публично държавно вземане, срещу „П. “ ООД в размер на 82015,06 лв. с изпълнително основание влязъл в сила Ревизионен акт /РА/ № *********/19.02.2013 год. За обезпечаване на това публично държавно вземане е наложен с постановлението от

8.12.2020 г. запор върху частното вземане на „П. “ ООД , срещу Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП по изпълнителен лист № 53/29.01.2016 г. , издаден въз основа на влязло в сила решение на АС- Варна по адм. дело № 14852/2014 г., с което в полза на жалбоподателя са присъдени разноски, както следва : 50 лв. държавна такса, 550 лв. депозити за вещи лица, 38310 лв. адвокатско възнаграждение на първа инстанция и 2 273,34 лв. разноски за касационната инстанция по адм. дело № 14852 от 2014 г. на Първо отделение на ВАС.

Към преписката е приложена молба вх.№ Ю-167 от 13.10.2020 г. /л.8/ , подадена от „Д.

“ ЕООД до финансовия орган на дирекция „ОДОП“-Варна

, с която е отправено искане сумата по изпълн. лист № 53/29.01.2016 г. да бъде приведена по банковата сметка на молителя , тъй като с договор от 16.05.2016 г. вземането по същият изпълн. лист е прехвърлено от „П. “ ООД на „Д. “ ЕООД. Към молбата е приложено уведомление за цесия с дата 6.07.2016 г. , подписано от управителя на „П. “ ООД и адресирано до Дирекция „ОДОП“-Варна. От страна на „Д. “ ЕООД е подадена до директора на ТД на НАП-Варна молба вх.№ 46149-2/4.12.2020 г. /л.2 от преписката/, с която във връзка с първата подадена молба е представена съдебна практика по приложението на чл.99 от ЗЗД и е отправено искане молителят да бъде уведомен за становището на адресата на молбата му. В отговор е издадено и подписано от директора на ТД на НАП-Варна писмо изход. № 46149-4/11.12.2020 г. , с което е изразено становище ,че съгласно чл.190 от ДОПК е забранена цесията на вземания на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК , каквито са и частноправните вземания за съдебни разноски, удовлетворяването на които може да бъде извършено чрез прихващане с публичното държавно вземане по РА, като се игнорира извършената цесия в полза на „ Д. “ ЕООД.

Процесното постановление № С20003-022-0089027/8.12.2020 г. е издадено преди отговора на директора на ТД на НАП-Варна по писмо изход. № 46149-4/11.12.2020 г., което е връчено на „П. “ ООД на 20.01.2021 г. /л.4 от делото/. Жалбата на „П. “ ООД срещу постановлението от 8.12.2020 г. е подадена до директора на НАП и е приета в ТД на НАП-Варна с вх.№ 774/8.01.2021 год. По повод на жалбата е изготвено становище от главния публичен изпълнител Н.М./л.34 от делото/ за нейната неоснователност с аргумента , че разпоредбата на чл.190 от ДОПК забранявала цесията на вземанията на задължените лица по чл.128, ал.1 от ДОПК, каквито всъщност били и запорираните вземания на „П. “ ООД за присъдените му съдебни разноски. Постановеното от директора на ТД на НАП-Варна решение № 6/18.01.2021 г. и подадената до съда жалба на „П. “ ООД, не коментират въпроса за правното действие на извършената в полза на „ Д. “ ЕООД цесия.

При така установените факти, съдът намира, че въпросът за цесията е пряко свързан с наличието на правен интерес за „П. “ ООД от съдебното оспорване на решение №6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

Вярно е , че вземането на „П. “ ООД по изпълн. лист с изход. № 53/29.01.2016 г. е частноправно такова, както и че вземането срещу същото дружество по РА № *********/ 19.02.2013 г. представлява публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно чл.269, ал.1 от АПК, изпълнението на публичното вземане е по реда на ДОПК, а съгласно чл.269, ал.2 вр. с чл.268, т.2 от АПК изпълнението на частното парично вземане за разноски е по реда на ГПК. Във връзка с последното, за удовлетворяването на претенцията на „П. “ ООД за присъдените разноски по изпълн. лист изход. № 53/29.01.2016 г. е приложим реда по чл.519 от ГПК. В резултат на извършената на 16.05.2016 г. цесия, като взискател за вземането по същият изпълн. лист се конституира „Д. “ ЕООД – именно това дружество , а не „П. “ ООД, предявява изпълн. лист по реда на чл.519 от ГПК с подадената от него молба с вх. №

Ю-167/13.10.2020 г. , прилагайки към нея уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената в негова полза цесия. Вземането за присъдените съдебни разноски, за които е издаден цитираният изпълн. лист, обективно не притежава характера на вземане от надвнесено публично задължение по смисъла на чл.190, ал.2 от ДОПК . Същевременно, то не представлява по смисъла на същата разпоредба и вземане на задължено лице по чл.128, ал.1 от ДОПК , тъй като що се касае до сумите признати за получаване с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е процесният случай , то приложима е разпоредбата на чл.129, ал.5 от ДОПК. С оглед последното, в конкретния случай, вземания на задължено лице по чл.128, ал.1 от ДОПК могат да представляват единствено сумите изрично посочени в т.1 и т.2 от чл.129, ал.5 от ДОПК, каквито не са сумите по присъдените съдебни разноски, за които е издаден изпълн. лист изход.№ 53/29.01.2016 год. По причина на последното, за това частно вземане не е приложима забраната за цесия по чл.190, ал.2 от ДОПК, а след като това е така, то цесията от 16.05.2016 г. е породила своето правно действие , което в случая е потвърдено от управителя на „П.

“ ООД с подаденото от него до дирекция „ОДОП“- Варна уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с дата 6.07.2016 год. В този смисъл и обратно на изразените от директора на ТД на НАП-Варна и публичния изпълнител становища, правилно с молба № Ю-167/13.10.2020 г. изпълн. лист изход. № 53/29.01.2016 г. е предявен пред финансовия орган на длъжника именно от „Д. “ ЕООД , тъй като по силата на цесията това дружество се явява приобретател на вземането по същият изпълн. лист.

При тези обстоятелства, наложеният с постановлението от 8.12.2020 г. запор върху същото вземане, обективно засяга правата на действителният към този момент титуляр на вземането, т.е. правата на „Д. “ ЕООД. Принадлежността на тези права в полза на „Д. “ ЕООД никога не е била предмет на спор от страна на „П. “ ООД, който се явява длъжник по изпълн. дело по което е издадено постановлението от 8.12.2020 г., при което насочването на изпълнението върху вземане което не му принадлежи няма как да засяга неговият правен интерес – напротив, евентуалното изпълнение върху чуждото вземане би обогатило „П. “ ООД , тъй като било довело да намаляване размера на дължимото от него публично задължение /това по цитираният РА/ без това да има за резултат намаляване на имуществото му.

В този смисъл и тъй като цесията е породила своето правно действие преди 8.12.2020 г. , то правния интерес от оспорване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, респективно за обжалване на решение № 6/18.01.2021 г. , принадлежи на „Д.

“ ЕООД.

По тези съображения, макар и подадена в срок, но при отсъствието на правен интерес , жалбата на „П. “ ООД се явява процесуално недопустима, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство, т.е. не следва да бъдат разглеждани по същество както повдигнатите с жалбата възражения за незаконосъобразност на запора, поради налагането му от орган представляващ длъжника по частното вземане за съдебни разноски, така и релевираните от жалбоподателя в съдебно заседание възражения за погасяване по давност на публичното му задължение по РА.

При този изход от делото, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а предявената на основание пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.143, ал.3 от АПК претенция на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира за неоснователна, тъй като макар и обжалваното решение да не съдържа становище относно правното действие на цесията, то неправилно изразеното такова от директора на ТД на НАП-Варна в негово писмо изход. № 46149-4/11.12.2020 г. е дало повод за завеждане на делото, при което е приложимо регламентираното в същата норма изключение.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението си от 25.05.2021 г. за даване на ход по същество и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „П. “ ООД, срещу решение № 6/18.01.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна, като прекратява образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :