Решение № 41 от 23.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от С. Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500926 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от С. В. Г. с ЕГН: **********, от гр. П., ул. “Ш.“, бл. 1А, вх А ет. 1, ап. 2 срещу решение № 154/30.07.2024г. по гр.д. № 20244140100190 по описа за 2024 година на Павликенския районен съд, в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че С. В. Г. с ЕГН:

**********, от гр. П. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет .2, офис 4 сума в размер на 1 030,17лв. по договор за заем №9032-00101132/17.05.2022г, сключен между „Микро Кредит“ АД и длъжника, цедиран с договор за цесия от 30.03.2023г. и Приложение 1 от 21.04.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1035/2023г. по описа на РС П..

1

С. В. Г. счита решението в обжалваната част за неправилно. Иска отмяна на решението в тази част и отхвърлянето на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна във вид на писмена молба, която иска потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението в обжалваните части за правилно по същество.

2

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по 124, ал.1 от ГПК.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между „Микро Кредит“ АД и длъжника е сключен договор за заем от 17.05.2023г. Сключен е и договор за допълнителни услуги за сумата от в размер на 2 827.80лв., платими на 18 равни месечни вноски от по 157.10лв. с първа погасителна вноска на 02.07.2022г., с обявени от заповедния съд нищожни и неправноправни клаузи. По делото пред ПвРС е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че на 17.05.2022г. заемната сума от 2 500лв. е предадена на ответника чрез системата на „Изипей“ АД с паричен превод от

Микрокредит

АД към

Easy

Pay с разписка

№2000000303173053/17.05.2022г. Остатъкът от задължението на ответника по договорите е 1 775.58лв. главница, договорна лихва от 363.10лв. като лихвата за забава е 154.09лв. за периода 02.01.2023г01.03.2024г. ПвРС е установил, че ответникът е заплатил по двата договора както следва: за 724.42лв главницата на договора за заем, 512.98лв. за договорната лихва и сумата от 942.60лв. е отнесена към договора за допълнителни услуги.

Ищецът е доказал при пълно и главно доказване

3 дължимостта от ответника на сумите.

Съдебно-икономическа експертиза не е допусната във въззивната инстанция и така не се променят направените изводи.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен. Установени са всички необходими предпоставки за уважаване на исковите претенции. Предвид направените изводи за основателност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски в част от претендирания размер.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/30.07.2024г. постановено по гр.д. № 20244140100190 по описа за 2024 година на Павликенския районен съд в обжалваните части.

ОСЪЖДА С. В. Г. с ЕГН: **********, от гр. П., ул. “Ш.“, бл. 1А, вх А ет.

1, ап. 2 да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет .2, офис 4 съдебно - деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 250,00 лева - разходи за ЮКвъзнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4