Решение № 1623 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330114756 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. З. К. ЕГН ********** против „Макроадванс” АД ЕИК 201127485, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1001.42 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание – недействителен договор за паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** със заемна сума от 1500 лева, ГПР 49.65%, ГЛП 41%. Съобразно чл. 10, ал.1 от договора ищецът дължал неустойка - в размер на 10.35 лева плюс 0.230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който не е обезпечен, в случай, че не представи обезпечение – поръчител в тридневен срок от сключване на договора, отговарящ на изискванията на чл.

20, ал.3. По договора ищцата била заплатила сума в общ размер от 2501.42 лева. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК. Посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния такъв, тъй като в него неправилно не бил включен разхода за неустойка, доколкото същата представлявала сигурна печалба за кредитора.

На основание чл. 23 ЗПК при недействителност на договора ищцата дължала плащане единствено на главницата по кредита, поради което всичко, платено 1 над главницата подлежало на връщане.

Предвид изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Макроадванс“ АД, с който се признава исковата молба по основание, но се оспорва претендирания размер. Не се оспорва, че по договора над главницата е платена сума в размер на 1001.42 лева, но се твърди, че от тази сума ищцата била платила единствено сумата от 243 лева, поради което само тази сума подлежала на връщане. Останалата сума от 758.42 лева представлявала рефинсиране на задълженията по този договор във връзка с друг договор.

Иска се от съда да отхвърли иска за разликата над призната като дължима сума от 243 лева. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 1349 от 31.01.2026 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо, че между страните е сключен договор за заем за паричен заем № *** със заемна сума от 1500 лева, ГПР 49.65%, ГЛП 41%., че предвидената в договора неустойка не е включена в ГПР, че договора е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. По договора са извършени плащания в общ размер от 2501.42 лева. Горните обстоятелства се установяват и от приобщения по делото договор за потребителски кредит № *** /л.3-7/ и инкорпорирана в отговора на искова молба справка за извършени плащания /л.18-гръб/.

Спорен по делото е размерът на дължимата като платена без основание по недействителния договор за кредит сума. Няма спор между страните, както и е отделено като безспорно, че общо платената сума по договора е 2501.42 лева. От ответното дружество се твърди, че с част от платената над главницата сума, а именно сумата от 758.42 лева представлява рефинсиране на задълженията по процесния договор във връзка с друг договор и една сумата от 243 лева, подлежи на връщане. От ищеца се твърди, че цялата сума платена над главницата, тоест сумата от 1001.42 лева, подлежи на връщане.

Съдът намира възражението на ответното дружество, че на ищцата следва да й бъде възстановена единствено сумата от 243 лева, тъй като останалата част от задължението по процесния договор е погасена чрез рефинансиране, за неоснователно. Това е така, тъй като независимо, че сумата от 758.42 лева не е заплатена лично от ищцата, а това е станало посредством рефинансиране и превеждане на сумата, представляваща явно нов заем /или част от него/ поет от ищцата, за погасяване на процесния, то реално е извършено плащане и то от ищцата, макар и опосредено от дружеството ответник, тъй като сумата с която е погасено задължението от 758.42 лева по процесния договор за кредит, след като е предоставена в заем на ищцата, макар и по друг договор за кредит между страните, представлява постъпила в 2 нейния патримониум сума и с която тя е решила да погаси задълженията си по процесния договор. Ако се приемат съображенията на дружеството ищец би означавало да се приеме и че сумата от 758.42 лева не подлежи на връщане от ищцата по последващия сключен заемен договор между страните.

С оглед гореизложеното предявената искова претенция следва да се уважи в пълен размер. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 год.

По отношение на разноските:

Съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от дължимост на направените от ищцата разноски по делото, тъй като е дал повод за завеждане на иска. Признава се като дължима само една част от подлежащата на връщане сума и до настоящия момент не са представени доказателства, че дори и призната като недължимо платена сума е възстановена на ищцата.

Право на разноски има ищцата К.. Същата е освободена заплащането на такива.

Следва да бъде определено възнаграждение и за процесуално представителство от един адвокат на основание чл. 38 ЗАдв., като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. Р. Р.. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи съдът счита следното:

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да 3 приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе съображения и като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, че е проведено са едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства, както и като съобрази материалния интерес – 1001.42 лева, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Р. се дължи възнаграждение в размер от 150 евро или 180 евро с ДДС.

С Определение № 12898/08.10.2025 год. постановено по делото, съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Предвид това и с оглед изхода на делото, на осн. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 25.56 евро, представляваща държавна такса за образуване на настоящото исково производство.

На основание влезлия в сила Закон за въвеждане на еврото в Република България, присъдени в лева суми следва да бъдат превалутирани в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, да заплати на И. З. К. ЕГН ********** сума в размер на 512.02 евро, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание – недействителен Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, да заплати на адв. Р. Н.

Р. от АК П., с личен номер ***, с адрес ***, в качеството му на пълномощник на ищцата И. З. К. ЕГН **********, сума в размер на 180 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив, сума в размер от 25.56 евро , представляваща дължима държавна такса за образуване на настоящото исково производство Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5