Решение № 104 от 22.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330202468 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-001025/18.10.2023 г. на Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Пловдив, с което на Й. С. Г. с ЕГН ********** от с. Цалапица обл.

Пловдив ул. „Хаджи Димитър“ № 4 е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Із– 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят Й. С. Г. се явява в съдебно заседание, не се явява упълномощеният му процесуален представител адв. А.. Чрез жалбата се иска 1 от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се извършването на процесното административно нарушение, като се твърди, че нито при срещата с полицейския автомобил в кръстовището, нито след това е ползвал/говорил по мобилен телефон. Заявяват се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – непълно описание на обстоятелствата на нарушението, на доказателствата, които го подкрепят, и на нарушените законови разпоредби както в АУАН, така и в НП. В съдебно заседание се отправя молба от съда да отмени наложената глоба, като отново се отрича жалбоподателят да е говорил по телефона.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Чрез молба-становище се иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди наказателното постановление.

Никоя от страните не претендира разноски по делото.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Й. С. Г. от с. Цалапица обл. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории А, В, С, DE, М, D, ТКТ, АМ, ВЕ и СЕ. До м. септември 2023 г. спрямо него били издадени десет наказателни постановления и шест фиша за нарушения на правилата за движение по пътищата.

Вечерта на 14.09.2023 г. жалбоподателят Й. С. Г. управлявал в с.

Цалапица собствения си лек автомобил „Рено Еспас“ с рег. № ..... В 21.47 ч. при преминаване през кръстовището на ул. „Никола Д. П.“ с ул. „Антим І“ – от север към изток, Г. се разминал с управлявания си автомобил с полицейски автомобил на ОД на МВР Пловдив, в който се намирали свидетелката А. Х. К.

– старши полицай в Сектор „Специализирани полицейски сили“, и колегата й Пламен Начев Налчаджийски. При разминаването св. К. възприела визуално водачът Г. да говори по мобилен телефон. Виждането на ползването на 2 мобилен телефон от шофьора на автомобила „Рено“ по време на движение без устройство, позволяващо ползването на телефона без ръце, послужило като основание на полицейските служители след като се разминали с автомобила на жалбоподателя, който направил завой наляво на кръстовището, да обърнат и да го последват. Жалбоподателят Г. бил спрян за полицейска проверка, като други нарушения на правилата за движение при проверката, освен ползването на мобилния телефон преди това при преминаването през кръстовището, не били установени. За възприетото ползване на мобилния телефон при управление на лек автомобил при преминаване през кръстовището на ул.

„Никола Д. П.“ с ул. „Антим І“ в с. Цалапица св. А. К. съставила на жалбоподателя Й. Г. акт за установяване на административно нарушение – АУАН с бл. № 434922/14.09.2023 г., в който приетото за осъществено нарушение било подведено като такова по см. на чл.104а от ЗДВП. При предявяване на АУАН на нарушителя Г. последният заявил, че не е съгласен с констатираното нарушение.

Възражения против АУАН с бл. № 434922/14.09.2023 г. били подадени от лицето нарушител /рег. с вх. № 103000-19906/19.09.2023 г./, чрез които се изразявало несъгласие с констатираното по акта нарушение и с твърдение, че жалбоподателят само държал телефона в ръката си, но не бил боравил с него.

По постъпилото възражение била изготвена докладна записка от актосъставителя К. до Началник Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Пловдив /с рег. № 2372р-23604/25.10.2023 г./, в която били възпроизведени обстоятелствата по констатирането на административното нарушение по ЗДВП от страна на Й. Г. и съставянето на АУАН.

Въз основа на АУАН, останалите материали по административната преписка, вкл. и събраните такива по подадено възражение от лицето нарушител, било издадено спрямо Й. С. Г. атакуваното наказателно постановление № 23-5697-001025/18.10.2023 г. на Началник Група при Сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Пловдив, с което било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДВП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К., АУАН, възражение, докладна записка, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач.

3

Съдът ползва показанията на св. К. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото. Не се констатираха съществени разминавания между показанията на св. К. с вписаното в описателната част на съставения от нея АУАН и в съдържанието на докладната записка, изготвена по повод подадено срещу акта писмено възражение, относно основните обстоятелства, касаещи съставомерността на деянието като административно нарушение по см. на чл.104а от ЗДВП. За това и се кредитират изцяло показанията на тази свидетелка като се отчита изключителната им обстоятелственост /макар и след предявяване в съдебно заседание в присъствието на жалбоподателя на приложения към материалите по делото АУАН на свидетелката/ за всички възпроизведени факти и обстоятелства, които са от значение с оглед на обследваното административно нарушение, както и липсата на каквито и да било други доказателства по делото, вкл. и ангажирани от страна на жалбоподателя, които не само да ги опровергават, но дори и да ги поставят под съмнение относно достоверността и истинността им. Не се установява и съмнение и несигурност у разпитаната свидетелка, напротив – заявява се категоричност, относно визуалното възприятие на държан с ръка от водача Г. мобилен телефон при управление на автомобила от последния – „Абсолютно ясно се виждаше…“. В показанията на св. К. не се откриват и каквито и да било словни изрази, които да сочат пристрастност или заинтересованост от изхода на производството, които да насочват съда към извод за недобросъвестност от страна на разпитания свидетел при излагане на неговите възприятия по случая.

Като годно писмено доказателство се ползва от съда и съставения АУАН с бл. № 434922/14.09.2023 г. – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без ангажиране на доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в самия акт.

Изразеното в акта и в писменото възражение срещу него несъгласие с констатираното нарушение не налага извод за недостоверност на вписаните в АУАН като годно писмено доказателство факти и обстоятелства от обективната действителност, при положение, че отразеното в АУАН се подкрепя и от показанията на разпитания при условията на непосредственост свидетел К., и от приложена по делото докладна записка, а и самият 4 жалбоподател Г. във възражението си сочи и съставомерно за нарушението по чл.104а от ЗДВП според съда ползване на мобилен телефон с ръце – „… а само го държах в ръка.“.

С оглед на така приетата за установена и изложена фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Й.

С. Г. е налице осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по см. на чл.104а от ЗДВП, тъй като на 14.09.2023 г. в 21.47 ч. в с. Цалапица обл. Пловдив като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Рено Еспас“ с рег. № ...., при управлението на същото моторно превозно средство на кръстовището на ул.

„Никола Д. П.“ с ул. „Антим І“, е ползвал с ръце мобилен телефон, като така е нарушил забраната за използване на мобилен телефон и то без да използва устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете му.

Следва отново да се посочи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха никакви доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на показанията на разпитания свидетел К., или пък такива, които да сочат различни от описаните в АУАН и в НП обстоятелства на нарушението, които евентуално да водят до друг правен извод относно съставомерността на стореното като състав на административно нарушение по чл.104а от ЗДВП. Всяко боравене с ръце с мобилен телефон, а не само и единствено ограничаване във времето на провеждане на разговор, в процес на управление на пътно превозно средство и без използване на устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете му, се приема от настоящия съдебен състав за съставомерно използване по см. на чл.104а от ЗДВП.

Според решаващия производството съдебен състав правилно и актосъставител в АУАН, и административно – наказващ орган в НП са приложили съответната на нарушението правна норма, уреждаща състава му, изложени са в АУАН и в НП всички обстоятелства, позволяващи правилна преценка за съставомерността на нарушението и то по начин неограничаващ лицето нарушител да е наясно за какво е предприета реализацията на административната отговорност спрямо него – в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като доводът в жалбата за обратното не се прие за основателен.

5

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДВП /според нормата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДВП предвиденото административно наказание за този водач, който използва мобилен телефон по време на управление на пътно превозно средство без устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете му, е глоба в размер на 50 лв./ за нарушението по чл.104а от ЗДВП, а колкото до размерът му – 50 лв., то той не би могъл да бъде променен от съда – евентуално в насока на намаляването му, тъй като е такъв, какъвто е конкретно предвиден от законодателя в приложената санкционна разпоредба.

В хода на административното производство както при съставянето на АУАН, така и при издаването на наказателното постановление, настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, и които да опорочават наказателното постановление по начин налагащ отмяната му като незаконосъобразно.

Спазени са сроковете на чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 8 контролни точки.