Решение № 1596 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100102299 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на К. И. С. срещу Прокуратурата на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно напрежение, тревожност, страх, срам, потиснатост и тревоги, свързани с бъдещето му от незаконно обвинение в престъпления по чл. 234в, ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на доход за заемане на длъжността „прокурор в СпП с ранг „прокурор в АП“ в сравнение с доходите като прокурор в СРП, които доходи включват възнаграждения и допълнителни материални стимули, ведно със законните лихви от 14.04.2020 г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. С. твърди, че на 10.03.2017 г. по описа на СГП, СЗ „Антикорупция“ били обединени материалите по две прокурорски преписки и на 29.09.2017 г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 234в, ал. 1 от НК и чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Определена била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

На 21.03.2018 г. в СГС бил внесен обвинителен акт. По образуваното НОХД № 1477/2018 г. състав на СГС постановил оправдателна присъда на 07.03.2019 г. В частта, в която подсъдимият бил оправдан за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК СГП подала протест. С решение от 06.11.2019 г. по ВНОХД № 622/2019 г. САС потвърдил присъдата.

1

Прокуратурата протестирала и решението на САС, но с окончателно решение № 16/14.04.2020 г. състав на ВКС потвърдил акта на въззивния съд.

В периода от 29.09.2017 г. до 14.04.2020 г., вследствие повдигнатото обвинение, С. претърпял силни болки, страдания, стрес, нервно напрежение, срам и тревоги, свързани със собственото му бъдеще и с това на семейството му. Преживеният стрес повлиял негативно емоционалното и здравословното състояние на ищеца, неговото самочувствие и нормалното му общуване с близки, колеги и приятели.

Преди образуване на наказателно производство срещу С., той винаги бил с високи атестационни оценки, а от 15.02.2017 г. го повишили в ранг „прокурор в АП“.

Ищецът преживял тежко мисълта, че може да бъде осъден на лишаване от свобода от пет години. Уронен бил престижът му в професионалните среди.

Допълнително, повдигнатото обвинение попречило на С. да са развие професионално, като бъде повишен на длъжност „прокурор“ в Специализирана прокуратура. На заседание на ВСС от 07.09.2017 г. К. С. бил повишен в прокурор в СпП. Повдигнатото обвинение възпрепятствало възможността С. да заеме длъжността, в която бил повишен, както и да получи по-високо по размер трудово възнаграждение; да получи допълнителни материални стимули и възнаграждения. С. бил отстранен от длъжност с протокол на Прокурорската колегия (ПК) на ВСС от 04.10.2017 г. именно поради образуваното срещу него ДП № 160/2017 г. по описа на СО на СГП.

С незаконните си действия ПРБ поставила С. и семейството му във финансови затруднения, свързани с невъзможност да поемат заплащане на месечни вноски за кредити.

За времето от 04.10.2017 г. до датата на акта за встъпване в длъжност в СРП – 18.05.2020 г. С. се оказал и лишен от трудов и професионален стаж.

Ищецът търпял вреди и от дадената гласност на случая, чрез множество статии и публикации, разпространили воденото срещу него наказателно производство.

Заявява, че има право да получи обезщетение за понесените имуществени и неимуществени вреди, отговорност за които носела ПРБ.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове.

Счита, че не следва да носи отговорност за публикациите в пресата и съответно за накърняване на доброто име на ищеца в обществото.

Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди оспорва като прекомерно и несъобразено с икономическия стандарт в страната.

Оспорва и легитимацията си да отговаря за имуществените вреди, тъй като актът за отстраняването от длъжност бил издаден от друг правен субект.

Сумите за допълнително материално стимулиране и други премии не 2 представлявали бъдещо сигурно обогатяване на ищеца, а заплащането им било обусловено от преценката на административния ръководител и при наличие на определени предпоставки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.03.2017 г. в СЗ „Антикорупция“ при СГП е било образувано ДП № 160/2017 г. по описа на СО при СГП за извършено от магистрат при СРП престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разследването са били събрани и доказателства за извършени престъпления по чл. 234в, ал. 1 и по чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С доклад по чл. 203, ал. 4 от НПК от 22.12.2017 г. материалите относно престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК са отделени. По другите две престъпления – по чл. 234в, ал. 1 от НК и чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следователят по ДП № 160/2017 г. е приел, че са налице данни за извършени от К. С. престъпления.

С постановление от 02.10.2017 г. К. И. С. е бил привлечен като обвиняем за извършено в периода 14.10.2015 г. – 31.12.2015 г. в гр. София, кв.

**** партерно помещение престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК и за продължавано престъпление по чл. 155, ал. 1, пр. 2 от НК през лятото на 2016 г. С постановлението му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, потвърдена с определение № 4521 от 16.10.2017 г. по НЧД № 4852/2017 г. по описа на СГС, НО, 5 състав.

По ДП № 160/2017 г. се намира част от кадровото досие на К. С., от което е видно, че в периода от 16.11.2009 г. до 16.01.2014 г. е заемал длъжността „прокурор в РП – Гоце Делчев“, като от 21.12.2012 г. е командирован в СРП. С решение по т. 2.27 от протокол № 49 от заседание на ВСС от 11.12.20213 г. К. И. С. е преместен на длъжност „прокурор“ в СРП и на 16.01.2014 г. е встъпил в тази длъжност.

С решение по т. 7 от протокол № 7 от 15.02.2017 г. на ПК на ВСС С. е повишен в ранг „прокурор в АП“, а с решение по т. 8.1 от протокол № 28 от 07.09.2017 г. – в длъжност „прокурор“ в Специализирана прокуратура, с ранг „прокурор в АП“, считано от датата на встъпване в длъжност.

На 03.10.2017 г. от СГП, СЗ „Антикорупция“ е направено предложение 3 до главния прокурор за изготвяне и внасяне в ПК на ВСС на искане за временно отстраняване на К. И. С. от длъжността „прокурор“ при СРП, тъй като повдигнатите с постановление от 02.10.2017 г. обвинение са за престъпления от общ характер и са налице предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ.

С решение по т. 24 от протокол № 31 от 04.10.2017 г. на ПК на ВСС К.

И. С. е отстранен временно от длъжността „прокурор“ в СРП до приключване на воденото срещу него ДП № 160/2017 г. по описа на СО в СГП.

На 21.03.2018 г. в СГС е внесен обвинителен акт и за 11.04.2018 г. по НОХД № 1477/2018 г. е насрочено разпоредително заседание. Това заседание е отложено за 11.05.2018 г. Съставът на СГС не е намерил основание да уважи искането на подсъдимия и на неговия защитник за прекратяване на съдебното производство и за връщането му на фазата на досъдебното производство.

Потвърдена е била и взетата по отношение на С. мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.

В частта, в която съдът е отказал прекратяване на съдебното производство определението е обжалвано от подсъдимия, но с определение от 28.05.2018 г. САС е оставил жалбата без уважение.

В проведените на 19.06.2018 г., 11.07.2018 г., 11.10.2018 г. 05.11.2018 г., 07.12.2018 г., 15.01.2019 г. и на 07.03.2019 г. открити съдебни заседания подсъдимият К. С. се е явявал лично, като не е ставал причина за отлагането им.

На 07.03.2019 г. е постановена оправдателна присъда. В частта, в която С. е признат за невиновен в повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК ПРБ е подала протест, а в останалата част присъдата е влязла в сила.

По образуваното ВНОХД № 622/2019 г. по описа на САС са проведени две съдебни заседания и на 06.11.2019 г. е постановено решение, с което оправдателната присъда е потвърдена.

По КНОХД № 1149/2019 г. е проведено открито съдебно заседание на 28.01.2020 г. и с окончателно решение от 14.04.2020 г. С. е окончателно оправдан.

По делото са събрани гласни доказателства за търпените от ищеца 4 неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза за имуществените вреди, търпени от С., причинени от отстраняването му от длъжност и изразяващи се в нереализирано възнаграждение за длъжността „прокурор“ в СпП, която би заемал, ако не беше отстранен от длъжност и за неполучени допълнителни материални стимули и суми за облекло.

По делото са приети договор за ипотечен кредит и погасителен план, според който месечната вноска е на стойност 1 248.53лева. По договор за потребителски кредит дължимата месечна погасителна вноска е 242.84 лева.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Тя има обективен характер, възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на прокуратурата – обвинение в извършване на престъпления, за които К. С. е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда.

Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.

Не се спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:

На 02.10.2017 г. С. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 234в, ал. 1 и чл. 155, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 21.03.2018 г. в СГС внесен обвинителен акт срещу К. С., а на 14.04.2020 г. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна 5 присъда. Първото от престъпленията е останало недоказано, а второто – изначално несъставомерно.

В настоящото производство се доказа осъществяване на деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди и поради това съдът приема за основателна претенцията за обезщетение – обвинение в извършване на престъпления, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Ищецът дължи да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира, и приложената спрямо него наказателна репресия.

Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава на доказаните в производството обстоятелства, попадащи в съдържанието на твърдените неблагоприятни последици от воденото наказателно производство – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, личността на увредения, данните за здравословното и психическо му състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в обществото (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС и определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).

Установява се, че от 16.11.2009 г. К. С. е заемал длъжността „прокурор“ в РП – Гоце Делчев, от 16.01.2014 г. – прокурор в СРП, а от 26.09.2017 г. е имал едномесечен срок за встъпване в длъжността „прокурор“ в СпП, след влизане в сила на решение по т. 8.1 от протокол № 28 от 07.09.2017 г.