Решение № 260276 от 07.04.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………… гр.Плевен,07.04.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА при секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 6248 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от О.Д.Ф. с ЕГН ********** от ***против С.Д.П. ***. Ищцата твърди, че живее в село ***и притежава две кучета – порода „пекинез“ и „джак ръсел“. В близост до жилището и живее ответника, който осъществява търговска дейност и в двора си отглежда две големи и породисти кучета. На 15.10.2020г. рано сутринта извела двете си кучета – порода „джак ръсел“ и „пекинез“ на разходка, когато от двора на ответника внезапно излезли и я нападнали неговите две кучета.

Едното от тях я захапало за ръката, при което тя изпитала силна болка и започнала да крещи. Тогава двете големи кучета на ответника нападнали едното от нейните кучета и се опитали да го разкъсат. От района на жп гарата се притекъл на помощ човек и прибрал нейното куче порода „джак ръсел“ в помещението на гарата. Ищцата с трудност извадила от захапката на едното от големите кучета своето куче „пекинез“ и се затичала да се скрие в помещението на гарата. В този момент, след нея тичали двете кучета на ответника, а служителят от гарата се опитвал да ги изгони. Тъй като ръката и кървяла, ищцата тръгнала към двора на ответника, където видяла широко отворена порта. Попитала съпругата и дъщерята на ответника защо портата им е отворена, а кучетата отвързани. Ищцата твърди, че съпругата на ответника заявила, че ще платят разноските по лечението на пострадалото куче.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди за лечение на пострадалото куче в размер на 660 лева, обезщетение за неимуществени вреди представляващи претърпени болки и страдания, ужас, стрес и безпокойство от нараняване на кучето и, както и 1000 лева неимуществени вреди представляващи болки и страдания, в резултат на ухапване на ръката, стрес, ужас и уплаха и 5000 лева неимуществени вреди изразяващи се в стрес, ужас и безпокойство поради нараняване на кученцето.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор в който ответникът оспорва претенциите. Оспорва предявените искове и по размер.

В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си представители. Поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :

Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Съгласно практиката на ВКС (Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.), „по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл.50 ЗЗД.“

В случая безспорно се установи, че ответникът притежава две кучета порода боксер, което се установява от представените по делото два броя „Паспорт на домашен любимец“. Женският боксер е описан в паспорта като бял с черни знаци, а мъжкият като тигров. Независимо, че в паспортната част не е посочен ответника като собственик, съдът приема, че е налице втората хипотеза и ответникът е лицето, под чиито надзор се намират Безспорно по делото е, че на 15.10.2020г., около 5

– 6 ч. сутринта ищцата е разхождала двете си кучета – породи „джак ръсел“ и „пекинез“ на улицата. Безспорно е, че в района на ж.п.гарата ищцата и кучетата и са нападнати от две кучета, едра порода, едното от които разкъсало пекинеза на ищцата и захапало ищцата за дясната ръка. Не се спори, че ищцата закарала пострадалия „пекинез“ във ветеринарна лечебница в гр.Плевен, където кучето било прието в много тежко състояние, в състояние на шок. По кучето са установени множество ухапни рани в областта на корема, гръден кош и сложно счупване на долната челюст. Установява се, че състоянието е наложило оперативно лечение, при което било установено разкъсване на тънко черво. Раните са обработени и зашити, фрактурата на челюстта е обработена с телен серклаж, като с оглед травмите и хирургическите интервенции, кучето е оставено на стационарно наблюдение, постепенно е захранено, което е наложило да остане в лечебницата четири дни. Установява се от заключението, че състоянието на кучето е наложило освен оперативно лечение и медикаментозно такова с антибиотици, обезболяващи, противовъзпалителни, витамини, антихистамини и общоукрепващи препарати. Също от заключението се установява, че възстановяването на меките тъкани в резултат на ухапванията е за период от около 14 дни, а челюстта е възстановена в рамките на около месец и половина. В заключението се сочи, че травмите по кучето на ищцата са предизвикани от куче с голяма захапка, каквото може да бъде „боксер“.

По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза относно причинените травми на ищцата в резултат от захапване от куче. В заключението е отразено, че при извършен на 19.10.2020г, на ищцата е установен оток на дясната ръка в областта на дланта и белези от ухапване, в следствие на което е отразена диагноза „Ухапване или удар от куче“ и са назначени превръзки с йодасепт. В заключението е отразено, че при инцидента на

15.10.2020г. в резултат на захапване от куче ищцата е получила оток и охлузвания на дясната длан. Преминаването на отока е за около една – две седмици при нормално протичане на оздравителния процес.

При така изложените писмени доказателства се установи безспорно, че на 15.10.2020г. едно от кучетата на ищцата пекинез е пострадало от захапване от по-голямо куче, което наложило оперативно лечение във ветеринарна лечебница. Безспорно е, че по същото време ищцата е получила травма на дясната длан – оток и охлузване, също причинено от захапване и удар от куче. Безспорно е също, че ответникът е стопанин и под негов надзор са две кучета – мъжко и женско – порода „боксер“, които гледа в двора си в с.Ясен.

Спорно по делото е дали двете кучета, чиито стопанин е ответника са причинил травмите на ищцата и нейното куче, причинени ли са имуществени и неимуществени вреди на ищцата и в какъв размер.

За изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване свидетелите П.М., С.И., И.И., ***.

В показанията си всички свидетели, включително и страните, твърдят, че ответникът е стопанин на две кучета, порода боксер и съдът приема това обстоятелство като безспорно. Безспорно се установи също, че двете кучета живеят постоянно в имота на ответника и неговото семейство и съдът приема, че са под негов надзор.

В показанията си свидетелят М. заяви, че е свидетел и е видял две кучета порода „боксер“ да нападат ищцата и нейните кучета. Разказа, че единият „боксер“ е нападнал едно от двете кучета на ищцата и го е разкъсало, а той взел другото куче и тръгнал към помещенията на гарата, за да го затвори там. След него тръгнал белия „боксер“ и скочил към него. Свидетелят бил повален от боксера и паднал на земята. След това същият бял боксер нападнал и едно бездомно куче, което живеело в района на гарата. Впоследствие ищцата влязла в помещението на гарата заедно с пострадалото куче, което било цялото в кръв от разкъсванията. Свидетелят заяви, че видял как ищцата е бръкнала в устата на боксера, за да спаси кучето си. Като свидетели по делото са изслушани И.И. и С.И., дъщери на ищцата. И.И. твърди, че е видяла майка си и двете малки кучета след инцидента, като едното от тях – „пекинез“ е бил с множество разкъсни рани.

Свидетелката заяви, че на следващия ден съпругата на ответника е заявила, че ще заплати лечението на пострадалото куче пекинез. В този смисъл са и показанията на свидетелката И.И., която също заяви, че видяла майка си веднага след инцидента да носи двете кученца, едното от които е било силно пострадало. И тримата свидетели заявиха, че ищцата също е пострадала и е била нахапана по ръката.

В показанията си свидетелката ***, дъщеря на ответника заяви, че в двора си имат два боксера – мъжки с тигрова шарка и женски в бял цвят. Свидетелката заяви, че в процесния ден, около 5,30 сутринта ищцата почукала на входната им врата и казала, че кучетата им са я нападнали. В показанията си твърди, че в същия ден, портата им била отворена поради техническа повреда и ищцата е могла да влезе в двора и да стигне до входната врата, но обичайно портата е затворена. В показанията си твърди, че двата боксера в двора им се провокират и дразнят, когато ищцата преминава по тротоара с нейните кучета. В този смисъл са и показанията на свидетелката ***, която заяви, че на въпросния ден портата им била отворена и ищцата почукала на прозореца, за да и каже, че кучетата им са я нападнали.

С оглед на така събраните свидетелски показания, съдът приема за безспорно установено, че двете кучета на ответника са нападнали ищцата, която е разхождала своите две кучета – пекинез и джак ръсел. Мъжкият боксер с тигрова шарка е причинил на пекинеза на ищцата разкъсно - контузни рани, които са подробно описани в съдебно-ветеринарната експертиза и които са наложили описаното в нея лечение - оперативно и амбулаторно. Белият женски боксер подгонил свидетеля М. и го съборил на земята.

В практиката на ВКС (Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.) се приема, че отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е обективна – каквато и грижа да е положил собственикът или лицето под чиито надзор се намират, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.

Независимо от обстоятелството, че в случая отговорността е безвиновна, следва да се отбележи, че ответникът е имал задължение, което не е изпълнил. Ответникът не е изпълнил задължението си съгласно чл.7 от Наредба № 6 за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община Плевен Приета с Решение № 1075/ 30.09.2010г. на Общински съвет – Плевен, изм. Решение № 1153 / 21.12.2010г., а именно да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. С допускането на отворена порта поради техническа неизправност, ответникът не е изпълнил задължението си за осъществяване на непосредствен контрол над двете кучета.

С оглед на така обсъденото, съдът приема, че предявената искова молба е доказана по основание.

По отношение на размера на претенциите, съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е изцяло доказан по размер с оглед представения касов бон от 16.10.2020г. и ответникът следвда да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетението за причинени имуществени вреди в размер на 660 лева.

По отношение на претенцията за причинени от ответника претърпени от ищцата неимуществени вреди, съдът приема,че искът е основателен до сумата от 3500 лева. Установи се, че ищцата е страдала за кучето си, което е било с множество наранявания в резултат от ухапването. В показанията си свидетелят М. заяви, че когато е виждал по- късно ищцата, от паника и страх тя не извежда кучето си в този район. Заяви : „Тя беше тогава доста уплашена и плачеше. И на следващия ден когато говорихме след случая имаше паника и страх при нея. Определено страдаше, когато говореше с мен. Личеше си в самия изказ. Доста дни я виждах, че тя страда. На всички срещи, всеки път тя ми е говорила, че страда.

Споделяше, че е изплашена много.“

В показанията си свидетелката И.И. заяви, че две седмици след случая, майка не е спяла и мислила само за кучето дали ще оживее.

Заяви също, че и до момента изпитва страх. Заяви, че ръката и била много подута и страда от диабет, заради което е ходила на лекар. Твърди, че след инцидента ищцата е била в шок. Свидетелката твърди, че и до момента ищцата изпитва страх.