Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2947 от 09.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2325/2022
Вид
Решение № 2947
Подписан
09.08.2022
В сила
27.09.2022
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. Пловдив, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330102325 по описа за 2022 година

Предмет на делото са искове по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и и чл. 10а, и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Ищец П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю. заявяват, че техния наследовател М.Е.Ю. бил страна по договор за потребителски кредит SO № ***** сключен с Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД.

Наследодателят трябвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 700.00 лв., включена в размера на всяка една погасителна вноска.

Наследодателят получил кредит 1400 лева, при лихва в размер на 39,60 лв., при ГПР 47,08% и годишен лихвен процент - 115,50%, при срок на кредита от един месец, в резултат на което общото задължение било в размер на 2 215,50 лв.

На **** наследодателят М.Е.Ю. починал и оставил тримата наследници, а именно ищците по делото.

Иска да се признае за установено, че такса за експресно разглеждане по чл. 1 от договора за потребителски кредит, сключен с ответника е нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Ответникът оспорва предявения иск.

Възразява искането за клаузата за такса за експресно разглеждане да се 1 обяви за нищожна.

Прави възражение за недопустимост на производството, тъй като всички суми по проценния договор са изплатени.

Установява се по делото, че е бил сключен индивидуален договор за потребителски кредит SO № ****** между М.Е. Ю. / починал на *** и заместен по право от наследниците – ищците по делото/ и ответника Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД като съгласно чл.1, ал.1 от договора кредитополучателя – потребител бил избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искането за потребителски кредит, а съгласно чл. 1, ал.2 таксата за експресното разглеждане на документите за отпускането на кредит била в размер на 700 лева.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент.

Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като М.Ю. е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 1, ал. 3 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е извършено тъй като таксата експресно разглеждане се явява 50 % от главницата, с което ГПР би нарастнал поне до 97,08%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава многократно. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че 2 за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Предвид на горното освен, че клаузата на чл.1, ал.1 и ал. 2 от процесния договор е нищожна, нищожен се явява и целия договор за кредит, но до колкото няма искане за прогласяването му за такъв съдът не се произнася по този въпрос.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените разноски – 50 лева за държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.3 предл. 2 ЗА в полза на адв. М.В. М. ще следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.1, ал.1 и ал.2 от индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***** сключен между М.Е.Ю. починал на **** и заместен по право от наследниците си – ищците по делото П. Я.Ю., ЕГН: **********, И. М. Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН:

**********, всички от град П., ул. „****“ № ** и ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с у. Д.Д. поради противоречието й с чл. 10а, ал.2 ЗПК;

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с у. Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. Я. Ю., ЕГН: **********, И. М.

Ю., ЕГН: ********** и Я. М. Ю., ЕГН: **********, всички от град П., ул.

„*****“ № ** сумата от 50 лева разноски за държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 9, бл. 963, ет.1, офис 11 с у. Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. М.В. М. с адрес: гр. П., бул.****№ **, ет.**, ап.** сумата от 300 лева на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.3 предл. 2 ЗА

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3