Определение № 870 от 12.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Перник, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500657 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, представлявано от изп. директор Я.Я., чрез юрк. И. против определение № 2262/26.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 2300/2026г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е допълнил на основание чл.

248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК определение № 1942 от 08.06.2026 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на адв. А. З. Д., член на САК, сумата 120,00 евро /сто и двадесет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна защита в производството, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и е оставил без уважение искането на адв. А. З. Д. за допълване на определение № 1942 от 08.06.2026 г. по ч.гр.д. № 2300 по описа на съда за 2026 г. на Районен съд-Перник чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство за разликата над 120,00 евро с ДДС до пълния претендира размер 480 евро с ДДС. Жалбоподателят намира присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно, като излага подробни аргументи в тази посока.

Моли се обжалваното определение да бъде изменено, като размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален до минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 26 НЗПП.

Насрещната страна намира частната жалба за неоснователна, затова моли да бъде потвърдено определението на районния съд.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и 1 допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.дело № 2300/2026 г. на Пернишкия районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу М. В. П. за вземания, произтичащи от договор, сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД договор за потребителски кредит.

На 16.03.2026г. РС-Перник е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за суми, подробно описани в заповедта. В законоустановения едномесечен срок от длъжника по делото е депозирано възражения по чл. 414 от ГПК, в което е посочено следното „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Претендираното със Заповед за изпълнение № 2218 от 16.03.2026г. е въз основа на нищожен договор и не се дължи.“. Съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск за вземанията си, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. В едномесечни срок заявителят не е предявил иск, затова с определение от 08.06.2026г. съдът е обезсили заповедта за изпълнение и е прекратил производството.

В срока за обжалване на определението, е подадена молба по 248 ГПК от длъжника чрез процесуалния му представител – адв. Д., с която е отправено искане съдът да постанови допълване на Определение № 1942 от 08.06.2026 г., с искане заявителят да бъде осъден да заплати в полза на адв. А. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата претендирания в приложния по делото списък с разноски адвокатски хонорар (а именно 480 евро с ДДС).

Заявителят е подал становище, в което излага доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като прави искане за определянето му в размер на не повече от минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.26 от НЗПП, а именно 40.90 евро.

С обжалваното определение съдът е допълнил Определение № 1942 от 08.06.2026 г., като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на адв. А. З. Д., член на САК сумата 120,00 евро /сто и двадесет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна защита в производството.

Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивния му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда, поради което те не са неотносими 2 към преценката за правилността на акта по чл. 248 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове; броя и вида на релевираните материалноправни възражения); константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна и пр.

При извършване на преценката относно стойността на адвокатския труд по настоящото дело съдът взе предвид следните обстоятелства: вземанията по заявлението произтичат от договор за потребителски кредит; претендират се главница и лихва от един длъжник, като размерът на претендираните вземания е близо 1000 евро; в заповедното производство длъжникът се представлява от един адвокат, който в срок е подал възражение по чл. 414 ГПК със следното съдържание „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендираното със Заповед за изпълнение № 2218 от 16.03.2026г. е въз основа на нищожен договор и не се дължи.“. Следва да се подчертае, че пълномощникът на длъжника - адв. Д., е предприел всички допустими процесуални действия за защита на длъжника в рамките на заповедното производство, като е положил дължимата грижа за проучване на материалите по делото и подготовката за ефективна защита в един бъдещ исков процес. Поради изложеното съдът намира, че определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро е определено в обичайния и разумен размер за защита на интересите на длъжника в заповедното производство и не се отклонява съществено от мярката, наложена от пазара за дължимото адвокатско възнаграждение по този вид дела и при този обем от процесуални действия за защита, предприети от адвоката в хода на делото.

По горните съображения съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, респ. счита, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2262/26.06.2026г., постановено по ч.гр.д. № 2300/2026г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4