Решение № 17595 от 01.10.2025, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 41838/2024
Вид: Решение № 17595
Подписан: 01.10.2025
Състав: БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17595 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110141838 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 229162/12.07.2024г. на СРС, подадена от „***********“ ЕАД срещу А. С. А., подадена във връзка със Заповед № 37531/16.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 67109/2023г. на СРС.

Ищецът "***********" ЕАД чрез адв. Г. З. – АК-София, е предявил срещу А. С. А. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че А. С. А. дължи на „***********“ ЕАД, както следва:

1. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************:

19,80 лева – главница за абонаментни и еднократни такси за периода 04.10.2021г.-19.11.2021г.;

55,79 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора;

2. Във връзка

+**************: с

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер

26,02 лева – главница за абонаментни и еднократни такси за периода 04.10.2021г.-19.11.2021г.;

49,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора;

3. Във връзка с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************:

63,76 лева – главница за абонаментни и еднократни такси за периода 04.10.2021г.-19.11.2021г.;

83,31 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора;

4. Законната лихва върху вземанията за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (06.12.2023г.) до окончателното им изплащане.

Основателността на претенцията си ищецът обосновава с обстоятелството, че между страните били сключени описаните договори, прекратени по вина на потребителя, като 1 процесните вземания останали неплатени. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. С. А. чрез назначения ú особен представител адв. М.Д. – АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 144602/24.04.2025г. на СРС, с който оспорва исковете като предявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не е представил към исковата молба доказателствата, въз основа на които обосновава претенциите си. Същите били неясно заявени, нямало направени разграничения, като били кумулирани претенции по няколко договора. Претендираните неустойки били прекомерни, уговорени и начислени в противоречие с добрите нрави като се кумулирали неустойки за един и същи период на неизпълнение. Оспорва се услугите по договорите да са реално предоставени. Не бил спазен редът за прекратяване на договорите. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от назначената ú за особен представител адв.

Д.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответницата в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж, както и наличието на уговорена действителна клауза за неустойка и реализиране на обстоятелствата, които обуславят дължимостта ú. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В исковото производство ищецът, въпреки дадените му указания, не е представил доказателства за сключените между страните договори. Такива са налице по заповедното производство – Договор за мобилни услуги за мобилен номер +************* от 04.10.2021г. за абонаментен план „Тотал+“. На 04.10.2021г. е подписано Приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и абонаментен план „Интернет+“, както и Приложение към договор за мобилни услуги към предпочетен номер +*************. На същата дата е подадено и заявление за активиране на услуга „онлайн защита в мобилната мрежа“ за три броя мобилни номера. Представени са издадени от ищеца фактури с данни за потреблението.

Ответницата изрично е оспорила да са ú предоставени сочените от ищеца услуги. Тъй като, освен издадените фактури и справките към тях, които, като частни документи, при това без да е доказано да са приети от ответницата-потребителка, не могат да послужат като доказателство за факти в полза на издалото ги лице, ищецът не е ангажирал доказателства да са предоставени реално сочените от него телекомуникационни услуги и устройство, то съответните начислени абонаментни такси и такси за ползвани услуги не са дължими и исковете за тях следва да се отхвърлят /арг. р.83/19.04.2007г.-в.гр.д.99/2007г.-АпС-Велико Търново/. Тъй като ищецът не е доказал предоставянето на услугите, т.е. своята изправност, то на ответника-потребител не могат да бъдат начислявани суми за неустойки за прекратяване на договора по негова вина поради неплащане, съответно съразмерната част от направената отстъпка от цената на устройство. Изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза не променя тези изводи. То установява действията на ищцовата страна по осчетоводяване на сочените за налични задължения на А. и евентуално получените плащания по тях, но не и факта на реалното предоставяне на услугите, за които са сключени договорите.

Само това е достатъчно за отхвърляне на предявените искове, като останалите доводи на страните не променят този извод и е безпредметно да бъдат обсъждани.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само ответницата. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

Ответницата не е доказала сторени разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, поради което такива не ú се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, срещу А. С. А. , ЕГН **********, от град София, искове с правно основание чл.

124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че А. С. А. дължи на „***********“ ЕАД, както следва: