Решение № 5600 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5600 гр. С., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110121519 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ от С. И. М. срещу „.. АД за заплащане на сумата от 6 399 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, поради настъпило на 12.04.2022 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 409 КЗ за сумата от 2288,50 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 28.05.2022 г. до 14.04.2025 г. – датата на предявяване на иска.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, на 12.04.2022 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП в гр. С., на кръстовището на бул. „С..“ и ул.

„..“. Сочи, че събитието, обстоятелствата и причините за него са изяснени в съставения от участниците в произшествието Двустранен констативен протокол. Поддържа, че на 14.04.2022 г. предявил доброволни претенции за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, по които получил отказ от застрахователя. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и твърди, че то е следствие от проявена груба небрежност от ищеца поради преминаване на червен светофар. Прави възражение за тотална щета и иска приспадане от дължимото обезщетение на стойността на запазените части и вторичните суровини. Възразява срещу материалната легитимация на ищеца да получи застрахователното обезщетение, тъй като съгласно чл. 384, ал. 2, т.

2 КЗ при настъпване на тотална щета обезщетението се изплаща на лизингодателя. Прави възражение по чл. 390, ал. 1 КЗ за непредоставяне на 1 удостоверение за дерегистрация на МПС. Излага доводи, че претенцията е завишена по размер и щетите не са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Навежда възражение за изтекла погасителна давност на вземането за главница и мораторна лихва.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, покрито по договора, както и вида и размера на претърпените вреди, намиращи се в причинна връзка със събитието.

В тежест на застрахователя е да докаже релевираните възражения за изключен риск, респ. обстоятелства, които изключват или ограничават отговорността му.

Обявено е за безспорно между страните на основание чл. 153 ГПК, а и от представената по делото застрахователна полица № ., приложения и анекс към нея се установява, че на 28.07.2017 г. между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за срок от 5 години, по силата на който процесният нов лек автомобил, е бил застрахован при ответното дружество. Като собственик на автомобила е посочен лизингодателят - „.“ ЕООД, а ищцата е вписана като ползвател и застраховащ, като същата е поела задължението за заплащане на застрахователната премия.

Застрахователният договор е сключен при покритие „Пълно каско“, обхващащо риска от увреждане на застрахованото МПС, вследствие на пътнотранспортно произшествие, при условията и ограниченията, предвидени в приложимите Общи условия, представени на л. 83 – 92 от делото. Не се спори, че към датата на настъпване на процесното събитие – 12.04.2022 г., застрахователното покритие е било в сила.

По делото е представено копие на свидетелство за регистрация - част I на лек автомобил „.“, с рег. № ., от което е видно, че към датата на първата му регистрация – 31.07.2017 г. негов собственик е „.“ ЕООД, а като ползвател е посочена ищцата С. И. М..

Между страните не е спорно, а и от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на посочената дата е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което процесният автомобил е претърпял увреждания.

Не се спори също, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя на 14.04.2022 г., когато е подала искане за завеждане на щета и изплащане на обезщетение от ищеца до ответника, по което е образувана претенция № . от 14.04.2022 г. и по която е извършен оглед на автомобила, изготвен е опис и оценка на щетите и е издадено възлагателно писмо от 15.04.2022 г. На 27.05.2022 г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение с твърдения, че декларираните повреди са в резултат на преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, което представлява 2 виновно поведение на лицето и като такова е изключено от застрахователното покритие, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 25 от ОУ.

Основните спорни по делото въпроси са относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и наличието на основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, включително поради твърдяна груба небрежност.

Преди обсъждането им обаче съдът следва да се произнесе по характера на настъпилите вреди – дали същите представляват тотална или частична щета, доколкото от този извод зависи приложението на чл. 384, ал. 2 КЗ и съответно основателността на възражението на ответника срещу активната материалноправна легитимация на ищцата.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира в тази му част като компетентно и обосновано, се установява, че констатираните увреждания по процесния автомобил се намират в причинноследствена връзка с настъпилото на 12.04.2022 г. пътнотранспортно произшествие. Този извод се подкрепя и от извършения от самия застраховател оглед и оценка на вредите.

Вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е изчислило, че стойността на ремонта на увредения автомобил възлиза на 10 375,97 лева, а действителната му стойност към датата на застрахователното събитие е определена на 12 335 лева, което принципно дава извод за наличието на тотална щета, тъй като разходите за възстановяване възлизат на приблизително 84 % от стойността на вещта. Съдът намира, че в случая този извод не следва да бъде възприеман, тъй като от останалите събрани доказателства се установява, че процесният автомобил е бил действително ремонтиран след настъпване на произшествието, като направените разходи за възстановяване възлизат на 6 399 лева, като не са налице доказателства в различна насока. Съдът намира, че при наличие на доказателства за реално извършен ремонт, то именно действително направените разходи отразяват размера на конкретно претърпените вреди, а не определената по експертен път хипотетична стойност на ремонта. Самият факт на реално извършения ремонт и възстановяване на автомобила изключва възможността да се приеме наличие на тотална щета, доколкото последната е налице при достигане или надвишаване на определен праг на разходите за ремонт спрямо действителната стойност на вещта, обуславящ икономическа нецелесъобразност на възстановяването. Съпоставени с определената от експертизата действителна стойност на автомобила от 12 335 лв., разходите за ремонта представляват приблизително 51 % от стойността на вещта, което не обосновава извод за икономическа нецелесъобразност на ремонта.

Допълнително следва да се отчете и обстоятелството, че застрахователят първоначално е извършил оглед на уврежданията и е издал възлагателно писмо за ремонт, с което следва да се приеме, че принципно е приел и че щетата подлежи на възстановяване, като последващият отказ за плащане е основан на различни съображения – изключен от общите условия застрахователен риск.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не е налице тотална 3 щета, а частично увреждане на застрахованото имущество. При този извод приложение намира разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, съгласно която при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя. Ето защо следва да се приеме, че ищцата се явява легитимирана да предяви процесния иск.

От събраните по делото доказателства – схемата към двустранния констативен протокол, свидетелските показания на другия участник в ПТП Б.

В., както и частично от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, включително направените от вещото лице допълнителни разяснения в съдебно заседание от 03.12.2025 г., се установява следният механизъм на ПТП – на 12.04.2022 г., около 14:28 часа, лек автомобил „.“ се е движел по ул. „..“ в направлението си направо през кръстовището (поток 1H от схемата на л. 119), а лек автомобил „..“ – по същата улица в насрещно направление (поток 4H), предприемайки маневра „завой наляво“ към бул.

„С..“, посока „..“, като е навлязъл в траекторията на движещия се направо автомобил и е реализирал удар в задната лява част на лек автомобил „.“.

Съдът счита, че от съществено значение за изясняване на механизма е локализацията на уврежданията – концентрирани в средата и в задната лява част на лек автомобил „.“ – задна лява врата, заден ляв панел, средна колона, предна врата, праг и прилежащи конструктивни елементи, при наличие на увреждания в предната част на лек автомобил „..“ – преден капак, фарове, лява броня, т.е. локализацията на уврежданията по автомобилите сочат към извода за удар, осъществен от лек автомобил „..“ в странично-задната зона на автомобила на ищцата, който към този момент вече е бил в напреднала фаза на преминаване през кръстовището.

От разясненията на вещото лице, направени в съдебно заседание, се изяснява по отношение на сигналите на сфетофарните уредби на кръстовището, че при зелен и жълт сигнал спрямо посоката на движение на лек автомобил „.“, съответно сигналът за другия лек автомобил „..“ е червен, като липсва едновременно разрешаващ сигнал за пресичащите се потоци.

При съпоставяне на тези данни с обективно установените увреждания по процесния автомобил съдът намира, че следва да се приеме, че произшествието е настъпило в преходна фаза на смяна на сигналите, при която лек автомобил „.“ е навлязъл в кръстовището и се е намирал в процес на изнасяне от него към момента на удара. В същия времеви интервал лек автомобил „..“, извършващ завой наляво, е предприел движение при смяна на сигналите, при което е навлязъл в кръстовището и е пресякъл траекторията на вече движещия се направо автомобил.

Така установеният механизъм изцяло кореспондира със схемата към двустранния протокол и свидетелските показания, като от показанията на свидетеля Б. В. се установява, че същият се е движел по ул. „..“ и при извършване на маневра „завой наляво“ е осъществил удар в автомобила на ищцата, възприемайки контакта в областта на шофьорската врата. Тези данни съответстват и на декларираните пред застрахователя обясненията на ищцата (л. 48), че е навлязла в кръстовището при жълт сигнал и е била в процес на 4 преминаването му към момента на удара.

Съдът намира, че следва да се приеме за неоснователно възражението на ответника за преминаване на забраняващ сигнал на светофарната уредба и наличие на груба небрежност. Доказването на това твърдение е в доказателствена тежест на ответника, като в случая липсват събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват такива факти. В изпълнение на чл. 50а ЗДвП водачът е длъжен да се съобрази с останалите участници в движението, включително с вече навлезлите в кръстовището, поради което въз основа на доказателствата по делото може да се изведе, че поведението на другия водач, извършващ завой наляво, се явява пряката и непосредствена причина за настъпване на произшествието.

Неоснователно се явява и възражението за намаляване на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и за ограничаването им при настъпване на застрахователно събитие, като ответникът се позовава и на чл. 18 от Общите условия, съгласно който застрахованият следва да полага грижата на добрия стопанин и да предприема мерки за предотвратяване на увреждането, като и тази договорна разпоредба следва да се тълкува в съответствие с посочената законова уредба. В конкретния случай не се установява осъществено поведение на ищцата, което да е в противоречие със задълженията й и което да е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или с увеличаване на вредите.