Протокол № 12630 от 23.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12630 гр. София, 18.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110108654 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ И. П. П. – редовно призован, явява се лично, както и с адв.

М., с днес представено пълномощно за преупълномощаване от адв. П., последната с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ [фирма] – редовно призован, представлява се от адв.

М., с пълномощно по делото.

Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като счете, че не са налице процесуални пречки ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА делото съобразно проекто-доклад,

Определение № 14363/20.04.2023 година. обективиран в

ДОКЛАДВА молба-уточнение от ответника от 11.05.2023 г., в която прави уточнение относно индивидуализацията на представените с отговора документи; сочи, че документът, описан като приложение № 4 в отговора, е извлечение от публично достъпно електронно досие в Регистър Булстат, поради което моли да се приеме, че се касае за общоизвестни факти; представя писмени доказателства.

ВРЪЧВА на ищеца препис от молбата-уточнение.

1

Адв. М. – Имам възражения по доклада относно разпределението на доказателствената тежест. Считам, че отговорността на юридическите лица е безвиновна и се основава на чл. 49 ЗЗД. Касае се за отговорност за чуждо поведение и съответно за настъпилите вреди от извършването на тази работа.

Съгласно ППВС № 7/1959 г. юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод възложената им работа. Поради това възразявам срещу разпределената ни тежест да докажем кое лице точно е извършило работата. В случай че съдът прецени, моля да задължи ответната страна да представи доказателства кой е авторът на статията, защото ние, при положение че в самата статия никъде не пише автор, няма как да знаем кой я е изготвил и в какви отношения е с издателя, публикувал материала. Считам, че се носи отговорност дори да не е установена връзката. Нямам други възражения срещу доклада.

Адв. М. – Запознат съм с доклада и нямам възражения. Съгласен съм, че става въпрос за безвиновна отговорност, но не виждам проблем, свързан с разпределената доказателствена тежест. Възразявам срещу искането на ищеца. Публикувана е статията в сайта и според нас този факт е важен, като не оспорваме това обстоятелство.

СЪДЪТ намира, че възражението на ищеца срещу разпределената в проекто-доклада доказателствена тежест е неоснователна, доколкото с него не е указано на ищеца, че следва да установи кое лице конкретно е автор на процесното деяние. Що се отнася до искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи доказателства относно автора на статията, съдът счита, че това искане не съответства на разпределената с проекто-доклада доказателствена тежест, поради което липсва основание за задължаване на ответника да представи такива доказателства, а същият разполага единствено с възможност да представя такива, в случай че желае да проведе насрещно доказване. Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца.

ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклада за окончателен.

2

Адв. М. – Не възразявам срещу искането на ответника информацията в Регистър Булстат по отношение на Политическа партия [партия] да бъде приета за общоизвестен факт.

СЪДЪТ с оглед искането на ответника и становището на ищеца ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА изготвения доклад, като СЪОБЩАВА на страните, че информацията, съдържаща се в електронното досие в Регистър Булстат на Политическа партия [партия] [партия], е общоизвестен факт.

Адв. М. – Оспорвам представените с молбата-уточнение документи.

Считам, че същите са неотносими към спора.

СЪДЪТ намира, че представените от ответника документи с днес докладваната молба-уточнение следва да бъдат приети като писмени доказателства, доколкото се сочи, че касаят правно релевантни факти, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства документите, представени към молбата-уточнение на ответника от 11.05.2023 г.

Страните /поотделно/ - Водим допуснатите ни свидетели.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатите на страните свидетели, които се въведоха в съдебната зала.

СНЕМА самоличност на свидетелите по представени лични карти:

Н.Ж.П., 33 г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото.

Д.Б.М., 42 г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото.

СЪДЪТ върна на свидетелите личните карти.

СЪДЪТ разясни на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290, 3 ал. 1 НК.

Свидетелите /поотделно/

Обещаваме да кажем истината.

– Разбираме наказателната отговорност.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свид. П., като преди това изведе свид. М. от съдебната зала.

На въпроси на адв. М. свид. П. отговори: Познавам И. П.. Познаваме се от около 15 години.

На въпроси на съда свид. П. отговори: Познавам го, защото преди да стана свещеник бях иподякон и сме отслужвали заедно служби.

На въпроси на адв. М. свид. П. отговори: Виждаме се, чуваме се и си говорим за духовни неща. Той като по-стар духовник ми дава съвети в различни ситуации. Може да се каже, че имаме близко приятелство. На 14 януари тази година излезе статия, в която описваха негови действия.

На въпроси на съда свид. П. отговори: Тази статия излезе във „Ф.“. В нея се описваше, че на времето е извършвал подривна дейност.

На въпроси на адв. М. свид. П. отговори: Аз я видях тази статия. След това той също ми каза, а и други хора ми я пратиха. Аз го попитах: „Отец И.е, какви са тия работи, които пишат за тебе?“, защото няма вид на човек, който би извършвал подобни действия.

На въпроси на съда свид. П. отговори: Той сподели, че е разстроен, защото за един духовник да излезе такава статия не е много добре.

На въпроси на адв. М. свид. П. отговори: Аз се познавам със семейството му. Жена му беше доста разстроена, че за мъжа й излиза такава статия. Хората ни разпознават в града, защото ние служим едни и същи духовници на съборните служби. Някои хора се отдръпнаха от него, други му казваха: „Отец И.е, какво става с тебе?“. Църковната общност в България е малка и ние се познаваме. Всеки път, когато излезе за някой от нас нещо, независимо дали е добро или лошо, то представлява интерес за другите хора.

Ние винаги след служба си говорим с хората, всеки ни поздравява. След излизането на статията той имаше доста притеснен вид. Хората след служба го разпитваха. Духовниците също го разпитваха чисто служебно. По време на служба той стана малко разсеян. Беше подтиснат, притеснен. Това е, което 4 забелязах като външна проява и като разлика в поведението му след статията.

Това негово състояние продължава почти до ден днешен. Когато посрещахме мощите на Св. Георги, той все още беше в това състояние, което описах. В България всички духовници са уважавани. Той е протодякон на подчинение на Софийска митрополия. Той е първият дякон на Патриарха в качеството му на митрополит на София. От дяконите той е пръв.

Адв. М. – Нямам повече въпроси.

Адв. М. – Кога прочетохте статията във „Ф.“?

Адв. М. – Възразявам. Свидетелят вече отговори на този въпрос.

СЪДЪТ, като съобрази, че свидетелят не отговори с точност относно датата, когато е прочел статията, а само посочи датата на нейното излизане, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА въпроса на адв. М..

Разпечатката съдържа 60 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4a42774d-7597-441d-8d8c-8a8b9d866434