Решение № 67 от 17.09.2021, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 623/2021
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 17.09.2021
- В сила
- 17.11.2025
- Състав
- Иван Борисов Вътков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 ал. 3, 4 и 6 · Закон за защита на животните
- чл. 40 ал. 3, 4 и 6 · Закон за защита на животните
- чл. 40 ал. 3, 4 и 6 · Закон за защита на животните
- чл. 41 · Закон за защита на животните
- чл. 41 ал. 2 и 3 · Закон за защита на животните
- чл. 41 ал. 2 и 3 · Закон за защита на животните
- чл. 47 ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47 ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 49 · Закон за защита на животните
- чл. 50 · Закон за защита на животните
- чл. 59 ал. 3 т. 4 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. М., общ. М., обл. Враца , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20211450100623 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. ХР. П., ЕГН ********** от гр. М., против Община М., с която ищцата моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 1500 лв. представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинените болки и страдания и дискомфорта в крака от ухапването от бездомно куче до заздравяването на раната, както и причинени психически травми, изразяващи се в страх да излиза сама, нарушаване на съня, стрес и неприятни емоционални преживявания, които рефлектират върху начина на живот на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането - 13.05.21 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, оспорва иска изцяло и по основание и по размер. Твърди, че общината е изпълнила задълженията си по отношение безстопанствените кучета.
Предявения иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 84 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното на л. 4 от делото съдебномедицинско удостоверение за пред съд, издадено от д-р ...... се установява, че ищцата е получила прободна рана от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица – горна дясна част.
Видно от договор № 97.00-31/14.09.2020 г., сключен между ОП „Чистота“ гр. М. и третото за спора лице – д-р .........., в качеството му на Управител на ветеринарно-медицинско заведение, вписано по реда на чл. 30 ЗВМД, Община М. е възложила, а изпълнителя е приел да извършва срещу заплащане дейности, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета, съгласно Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община М., както и дейности, свързани с ветеринарно-медицинско обслужване на животни по програмата.
Договорът е сключен за срок от една година, считано от 14.09.2020 г.
В изпълнение на гореописания договор за изработка са съставени три броя протоколи за извършени предвидени в договора дейности по видове за периода от 25-27. 05.2021 г.
По делото е представена и приета Актуализирана Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета от 2019 г., в която е извършено описание на проблема с безстопанствените кучета, поставени са конкретни цели и задачи на програмата.
С договор № 97.00-12/19.04.2021 г. Община М. е възложила, а третото за спора лице "Ветеринарни практики ЗД" ООД гр. ............................ е приело да извършва срещу заплащане изпълнението на дейностите по Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община М., съгласно техническа спецификация на възложителя.
По делото е представена и Удостоверение за регистрация на животновъден обект за отглеждане на безстопанствени кучета, намиращ се в с. К., общ. М..
2
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищцата е получила рана от ухапване, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети (притискане, смазване и разкъсване на тъканите) и могат да бъдат получени по начин и време, посочени от ищцата, т.е. от ухапване на куче.
Оздравителният период е около 7-8 дни при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
По делото е разпитан свидетеля К. П. – съпруг на ищцата. Същият твърди, че всяка сутрин със жена си около 06.00 часа – 06.10 часа излизат от къщи и по ул. „Христо Ботев“ отиват на работа към центъра на града. На 13 май тази година съпругата му излязла за работа и по същото време друга жена от квартала всяка сутрин разхожда шест кучета, които тя води с повод и се грижи за тях. Постоянно около нея се движат и безстопанствени кучета, защото тя ги храни на улицата. Две от тези кучета са особено агресивни и едно от тях е нападнало съпругата му. Обадила му се по телефона че седи на пейка и не може да ходи. Посъветвал я да отиде до поликлиниката. Двете агресивни кучета са прибрани но по късно. След случая жена му е била изплашена и е излязла от къщи чак на осмия ден. Страхувала се да не се случи същото. Получила в следствие страх здравословни проблеми свързани с кръвно и диабет. Свидетеля знае и за други случаи на охапване от безстопанствени кучета той също бил нападнат от такова. След инцидента не е виждал безстопанствените кучета.
От правна страна:
Пасивната легитимация на Община М. произтича от разпоредбите на чл. 40 ал. 3, 4 и 6, чл. 47 ал. 3 вр. чл. 49 , чл. 50 и чл. 59 ал. 3 т. 4 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), във вр. с чл. 49 от ЗЗД , както и от твърденията в исковата молба, че причинилото неимуществените вреди куче е безстопанствено.
От разпоредбите на чл. 40 ал. 3, 4 и 6 и чл. 41 от ЗЗЖ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г., действащи към момента на увреждането, се налага извод, че органите на съответната община са задължени да полагат 3 грижи за безстопанствените кучета на своя територия и доколкото тези органи не действат самостоятелно, а като част от съответната община, то задължението е в тежест именно на общината, на чиято територия се намират безстопанствените кучета. Съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 3, във вр. с ал.
2 от ЗЗЖ кучетата, за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Съгласно чл.
40 ал. 3 от ЗЗЖ кметът на общината има задължение да организира изпълнението на програмите за овладяване популацията на безстопанствените кучета, които се приемат от общинските съвети и ежегодно до 1 март внася отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Законовото изискване е тези безстопанствени животни да се настаняват временно в приюти на общините и кметствата, като кметовете отговарят за дейността на приютите – чл. 41 ал. 2 и 3 от ЗЗЖ. Цитираните разпоредби обосновават категоричният извод, че кметът на Община М. е имал законово задължение да осигури настаняването в приюти на безстопанствените кучета на територията на същата община.
Съгласно чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, като последните са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, включително и в конкретния случай, така че свободното живеене на кучетата в градски условия да не води до причиняването на вреди на гражданите, т. е. когато едно куче е безстопанствено, задължението за осъществяване на надзора и грижите за него е на съответната община, като това задължение съществува не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и когато след предприемане на действията по чл. 47 ал. 1 от ЗЗЖ тези кучета са върнати на местата, от които са взети.
От депозираните по делото свидетелски показания се установява безспорно, че ищцата е била ухапана безпричинно от безстопанствено куче.
Кучето е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това място, в дома на своя стопанин или под надзора на стопанина си. В случая по 4 делото се установи, че ищцата е била нападната на обществено място, на улицата, както и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето.
Съдът в тази насока цени показанията на разпитания свидетел, независимо от близката роднинска връзка с ищцата, както и че не бил пряк очевидец на инцидента, като житейски логични, непротиворечиви, еднопосочни, и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. Същият е съпруг на ищцата, и има най-непосредствени впечатления от последиците от инцидента.
Проявеното бездействие от страна на Община М., изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това, е противоправно бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като виновното поведение на длъжностните лица на Община М. се изразява в това, че не са взели мерки за обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с оглед предотвратяване на нападение над хора. Поради бездействието на длъжностните лица от Община М., на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства вследствие на ухапване от безстопанствено куче. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община М., тъй като същата е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители и в случаите, когато не е установено от кои конкретни нейни служители са причинени вредите. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за неоснователно твърдяното от ответника съпричиняване от страна на ищцата, тъй като по делото не се установи конкретно поведение на ищцата, с което обективно да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начина на причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия случай от съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства се установява, 5 че ищцата е претърпяла травма, която е овладяна и зараснала в рамките на около 7-8 дни. В момента на увреждането, а и след това ищцата е изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените на ищцата телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в ухапване от животно, изживява негативни емоции, включително и твърдените и доказани от ищцата болки и страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се формира като обективна последица от причинената телесна повреда, поради което уврежданията и трудностите, които е имала ищцата, са дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищцата, обема и интензитета на търпените от нея болки и страдания, общата продължителност на възстановителния процес от около седмица, битовите неудобства, които е търпяла ищцата за същия срок, липсата на остатъчни последици от получените увреди, съдът намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 1200.00 лв. То ще компенсира изцяло действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва като последица от процесния инцидент, като искът се явява неоснователен и недоказан за разликата до пълния претендиран размер от 1500.00 лв.
Основателна е претенцията на ищцата по чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниц ата от 1200.00 лв., считано от датата на увреждането – 13.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД Община М. с ЕИК 000193371 с адрес гр. М., ул. „Христо Ботев“ № 27 да заплати на Ж. ХР. П., ЕГН **********, сумата от 1200.00 лева, представляващата 6 обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на ухапване от бездомно куче на ул.