Решение № 76 от 17.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Русе, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20244520201451 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Л. М. Г., срещу Наказателно постановление № 24-3393000287/16.04.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Л. М. Г. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са били отнети 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление никога не е било връчвано на Л. М. Г.. Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал посоченото в наказателното постановление административно нарушение и се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв. В. В. от АК-Русе, който пледира наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от гл. юрисконсулт Т. Й., която счита жалбата за недопустима, като просрочена, евентуално оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е 1 ангажирана административнонаказателна отговорност.

За да счете същата за допустима, настоящият състав съобрази, че в административнонаказателното производство не е спазена разпоредбата чл. 180, ал. 7, във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, по следните съображения: В разписката за получаване на процесното наказателно постановление е изпълнен подпис и дата на получаване – 14.06.2024 г. Преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН започва да тече от датата на връчване на издаденото наказателно постановление. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че НП е връчено по надлежния ред на нарушителя.

Предвид наведените твърдения, че жалбоподателят не е получавал наказателното постановление, в производството е допусната, назначена и приета графологична експертиза, от която се установява, че положеният в графа „Подпис“ на получаване на разписката на процесното наказателно постановление не е изпълнен от Л. М. Г., а от П. Д.а Л.ова. Съгласно свидетелските показания на разпитания по делото св. В. К. К. той е връчил наказателното постановление на П. Л.ова. В разписката на процесното наказателно постановление обаче фигурира единствено подпис – без да са посочени, трите имена на лицето, неговият адрес и отношението му с жалбоподателя- така, както изисква разпоредбата на чл. 180, ал. 7, вр. ал.

2 от НПК, приложима във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът намира, че е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила, касаещи връчването на процесното НП. В този смисъл, съдът намира, че извършеното по посочения начин призоваване на Л. Г. не отговаря на законовите изисквания за редовност, поради което не може да приеме, че на същия е било връчено наказателното постановление.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е процесуално допустима поради невръчване по надлежния ред на атакуваното наказателно постановление и срокът за обжалване на същото не е пропуснат. Същата касае подлежащо на обжалване наказателно постановление и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 22.03.2024 г., в гр. Русе, по ул. „Потсдам“ Л. М. Г. управлявал лек автомобил„Опел Тигра” с рег. № Р4370ВМ. Свидетелите А. А. Л. и Ц. Б. Т. - служители при ОДМВР, 02 РУ Русе, изпълнявали служебните си задължения като около 17.20 ч. спрели за проверка, управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Вследствие на същата се констатирало, че последният не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът бил окомплектован.

Съобразявайки гореизложеното св. Л. приел, че с поведението си жалб. Г. е осъществил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на същата дата- 22.03.2024 г. на Г. е бил съставен АУАН Серия GA №1283701, който бил подписан от последния без възражения. Въз основа на съставения АУАН на 16.04.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-3393-000287/16.04.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Л. М. Г. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на същия са били отнети 10 контролни точки.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на АУАН № 1283701, копие на Наказателно постановление № 24-3393000287/16.04.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, копие на удостоверение № 28502/08.10.2024 г., копие на заповед № 1632/02.12.2021 г., докладна записка, съдебна графологична експертиза, удостоверение, жалба, пълномощно, както и гласни доказателства, 2 приобщени чрез разпит на свидетелите В. К. К., А. А. Л., Ц. Б. Т..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К., Л. и Т.. Същите излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Свидетелите Л. и Т. са очевидци на процесното деяние. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят Л. точно и ясно описва момента на възприемане на нарушението, момента на подаване на сигнал на водача за спиране, възприетото от водача поведение, начина на констатиране на нарушението му, както и липсата на възражения на водача. Св. Л. прецизно отразява и констатациите си, респ. установените фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в настоящото производство като ги възпроизвежда пред съда убедително. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Показанията на св. Т., макар и ограничени по съдържание, следва да се вземат предвид при изграждане на доказателствени изводи, доколкото същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти и е очевидец на процесното деяние. Всички доказателства по делото кореспондират помежду си и се допълват взаимно.

Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Действително ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. (В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V отделение на ВАС). В подкрепа на така възприетото от съдът становище може да се достигне и при последователно историческо тълкуване на нормата на чл. 189 от ЗДвП и разпоредбата на т. 7 от ППВС №10/1973 г. Презумптивната доказателствена сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона т.е. след задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т. 7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство от неговото учредяване до приключването му (със стабилизиране на съответното наказателно постановление). Най-общо с приемането на текста на чл.189 от ЗДвП законодателят е създал един по-благоприятен режим за доказване, при констатирани нарушения по ЗДвП, като е разместил доказателствената тежест в производството по атакуване на наказателните постановления. Така следва да се приеме, че при констатираната колизия между разпоредбата на ЗДвП и тази на т. 7 от ППВС № 10/1973 г. приоритетно следва да се прилага законовия текст, като по отношение на нарушенията по ЗДвП следва да се счита, че 3 разпоредбата на ППВС мълчаливо е изгубила сила.

Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство - Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.