Решение № 174 от 09.07.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Плевен , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия Ат. Кунчева при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно гражданско дело № 20214400500352 по описа за 2021 година

Въззивно гражданско производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Кмета на Община - Плевен – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№1372/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от V-ти гр.с-в съдебно Решение №260250/26.03.2021г.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли исковата претенция на ищеца. Направено е искане за прилагане на нови писмени доказателства. Твърди се, че решението противоречи на материалния закон, необосновано е и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Излагат се следните оплаквания и съображения: Ищците, претендиращи да бъде отречено правото на общината върху процесния имот, не разполагат с документ, който да ги легитимира като собственици; Ищците не доказват твърденията си, че имотът е бил включен в активите на бившето ИП“***“, а след преобразуването в „***“-ЕАД, но обратно в представените писма изрично е заявено, че имотът не е актуван като държавен.; Няма съставен предходен акт за държавна собственост, от който да се установи дали процесният апартамент е предоставен за стопанисване и управление на въпросното предприятие. АЧОС 1 е съставен по сигнал на Областен управител-Плевен и съгласно чл.5,ал.3 от ЗОС няма правопораждащо действие, но легитимира общината като собственик до доказване на нечии чужди права. Констатациите в акта не са оборени чрез надлежно доказани права на друго лице. След обжалваното решение се е указало, че процесният апартамент не е нито държавна, нито общинска собственост и с това се дава възможност три физически лица да придобият изцяло безвъзмездно един жилищен имот със сериозна пазарна цена, строен с държавни бюджетни средства. Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, не е указал на ответника, че следва да представи доказателства, че имотът е изграден при условията на чл.117 от ЗТСУ(отм), поради което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Препис от въззивната жалба е изпратен на ответниците по същата, чрез техните процесуални представители.В указания срок е постъпил писмен отговор, подаден В. Й. Н., Й.В. М. и К. В. Н. – всички с постоянни адрес в гр.К. , Област-В., чрез процесуалните представители адв. Б.Д. и адв. Т.Г. от АК-Плевен. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение. Възразяват относно приемане на нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, настоящият ІV-ти граждански въззивен състав, като провери обжалваното решение с оглед заявените оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба на Кмета на Община - Плевен – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№1372/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от V-ти гр.с-в съдебно Решение №260250/26.03.2021г, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№1372/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание отрицателен установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от ищците ( понастоящем ответници по въззивната жалба) В. Й. Н., ЕГН-*** с адрес в гр.К., Област-В., ж.к. ***, вх.“А“,ет.2,ап.4, Й.В. М., ЕГН-*** с адрес в гр.С., ж.к.“***“ ,бл.346,ет.1,ап.1 и К. В. Н., ЕГН*** с адрес в гр.К., ж.к.***, вх.“А“,ет.2,ап.4, чрез процесуалните представители адв. Б.Д. и адв. Т.Г., със съдебен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№8, вх.“А“, против ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) – ОБЩИНА-Плевен, пл.“***“№2.

В исковата молба се твърди следното: Тримата ищци са наследници по закон на В.И. Н., починал на 03.05.2019г. наследодателят е работил като Началник смяна при Стопанско обединение „***“-К.. Със Заповед №Н-120/23.09.1991г. е настанен във ведомствено жилище, находящо се в жилищен блок „***“ - Плевен, вх.“А“, ет.1,ап.2, 2 състоящо се от хол, спалня, кухня, сервизни помещения е маза. С писмо изх. № АВ2519/14.10.1991г., адресирано до Общински народен съвет-Плевен,“Държавни имоти“ ***-Б., Инвестиционно предприятие „***“ е уведомил ОбНС, че стопанският съвет при ИМ“***“-Б., с решение, взето на 30.09.1991г., Протокол№13, е дал съгласието си и предлага апартамент №2,ет.1,бл.“***“, вх.“А“, гр.Плевен, да бъде закупен при условията на НДИ от В.И. Н..

Процедурата по закупуване на жилището не е завършена, тъй като с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетика се преобразували в Еднолично акционерно дружество „Национална електрическа компания“-ЕАД(***) със седалище в гр.С.. Съгласно. Приложение № 1 в списъка към Разпореждане №46/07.11.1991г, е включено и предприятието- работодател на наследодателя - СО ”***”.

Приблизително 29 години - от месец септември 1991г. и до настоящия момент първата ищца и общият наследодател са упражнявали фактическата власт върху описаното по-горе жилище, а след неговата смърт през 2019г. продължават да владеят имота. След смъртта на наследодателя, ищците предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост и поискали от Областен управител-Плевен, удостоверение, че недвижимия имот не е държавна собственост.Получили удостоверение №АУ-21293/26.08.2019г., в което се сочело, че за апартамента няма съставен акт за държавна собственост. В удостоверението е цитирана заповед № Н- 120/23.09.1991г. на Генералния директор на Инвестиционно предприятие „***“-Б., съгласно която в жилището е настанен В.И. Н..посочено е и Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС, както и,че съгласно писмо от „***“-ЕАД, получено по електронната поща на 23.08.2019г., гореописаният имот не се води в активите на дружеството. Посочено е също така, че самостоятелният обект в сграда с *** по кадастралната карта на гр.Плевен, е общинска собственост по силата на §7,ал.1,т.5 от ПЗР на ЗМСМА.

От направената устна справка в отдел „Общинска собственост“ при Община-Плевен, след издаване на Удостоверението №АУ-21-293/26.08.2019г. на Областен управител, установили, че Общината е съставила Акт за частна общинска собственост.Пред вид на това за ищците се поражда правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, по който съдът да постанови решение, с което за приеме за установено, че Община-Плевен, не е собственик на описания недвижим имот. Съгласно чл.5,ал.3 от ЗОбС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. , постановено по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице и в хипотеза, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно правно основание при отричане на правата на ответника върху него.Именно такъв е случай, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения в ЗИД на ЗС мораториум върху 3 придобивната давност за държавни и общински имоти.До отричане със силата на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, което обуславя правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата ли общината, като единствен път за защита.

Процесното жилище първо е било ведомствено жилище на предприятието-работодател на наследодателя на ищците, като след образуването на „***“ЕАД, активите и пасивите на тези стопански организации са поети от „***“-ЕАД. Със Заповед №ДВ-1/24.04.2000г. на Председателя на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, се образува „***“-ЕАД, чрез отделяне на ново ЕАД с фирма „АЕЦ-К.“ЕАД, правоприемник на съответната част от активите и пасивите на „***“-ЕАД и Група за управление на обекти „Атоменерго инвест- К.“, ДМА по баланс към 31.12.1999г. През 2008г. съгласно удостоверение за актуално състояние по §4,ал.2 от ЗТР, „АЕЦ-К.“-ЕАД с ЕИК- *** е пререгистрирано в ТР. Така, няма как жилището за е общинска собственост по силата на закона съгласно §7,ал.1,т.5 от ПЗР на ЗМСМА.

Съгласно чл.2,ал.2 от ЗОбС, не са общинска собственост имотите и вещите на търговски дружества, на ЮЛ с нестопанска цел, дори и ако Общината е била единствен собственик на прехвърленото с тях имущество.

Съгласно т.2Г от ТР№4/2014г. от 14.03.2016г. не е необходимо предоставеният за стопанисване и/или управление имот, да е заприходен нито по баланса на държавното предприятие към момента на преобразуванто, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Затова, посоченото в Удостоверепние №АУ-21293/26.08.2019г. на Областен управител –Плевен писмо от „***“-ЕАД, че имотът не се води в активите на дружеството, не означава, че същият не е преминал в патримониума му. Или, както е посочено в мотивите на това тълкувателно решение, фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППСОбП(отм) за прехвърляне на вещни права върху имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия включва:държавата като собственик на конкретно имущество, това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, това имущество да не е изрично изключено от имуществото, с което се включва в капитала на търговското дружество.

Петитумът на исковата молба е съдът да постанови съдебно решение, с което на основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК да признае за установено, че Община-Плевен не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№41,вх.“А“,ет.1,ап.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Плевен със законните от това последици и да се присъдят разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 4 молба, подаден от ответника – Кмет на Община-Плевен, чрез пълномощник – началника на отдел“Правно и нормативно обслужване“, В.Н..В отговора се посочва следното:

Искът е процесуално допустим, но неоснователен.

Процесният имот е изграден по реда на чл.117 от ЗТСУ(отм) и след изграждането е станал част от единната и неделима до 1991г. държавна собственост, независимо, че не е съставен Акт за държавна собственост.

До началото на 90-те години, имотът е управляван от държавно предприятие ИП „***“-гр.Б.. Със заповед №Н-120/23.09.1991г. по реда на чл.3 от ЗНО в него е настанен наследодателят на ищците В.И. Н.. От Писмо, изходящо от държавното предприятие от 14.10.1991г. се установява, че е взето решение на ръководните органи на държавното предприятие, имотът да бъде продаден на наемателя при условията и по реда на НДИ(отм).

Откритата процедура по прехвърляне на собствеността не е завършена и договор за продажба не е сключен.

Последвало е преобразуване на ИП“***“-гр.Б., което е включено в „***“-ЕАД с държавно имущество. По никакъв начин обаче не може да се установи, че въпросният апартамент е актив на ИП“***“-Б. и на новообразуваното търговско дружество с държавно имущество. Няма данни имотът да е предоставен за оперативно управление на работодателя на наследодателя, тъй като не е изпълнена процедурата по чл.94 и чл.97 от НДИ(отм). Няма данни имотът да е включен в баланса на търговското дружество и,че въобще е включен в капитала на някое от търговските дружества-правоприемник.