Определение № 2673 от 03.05.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2673 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20222120106896 по описа за 2022 година

Постъпила е молба процесуалния представител на ответниците С. П. С. и П. С.

С. за допълване на постановеното по делото определение за прекратяване на производството. Посочено е, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците се дължат разноски, тъй като производството е прекратено поради оттегляне на иска, а те са организирали своята защита. Приложени са договори за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, платено изцяло в брой. В представените списъци по чл. 80 ГПК е посочено, че се претендира само сумата от по 1000 лева за всеки ответник с оглед оттеглянето на иска.

В дадения на насрещната страна срок за отговор ищцата чрез процесуален представител се е възползвала от правото си на становище. Посочила е, че молбата е неоснователна, тъй като към отговорите на исковата молба не са приложени договори, от които да е видно какви разноски за адвокат са направили ответниците, а приложените с молбите по чл. 248 ГПК такива са антидатирани. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като до прекратяване на делото процесуалният представител е депозирал единствено отговор на исковата молба и следва да се присъди възнаграждение само за това му действие в размер на 750 лева.

Настоящият съдебен състав намира молбата, депозирана на основание чл. 248 ГПК, за допустима – подадена от легитимирани лица в законоустановения срок.

По основателността на молбата съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. Р. срещу С. П. С. и П. С. С.. Съдът е постановил изпращане на същата за отговор на ответниците. Такива са постъпили по делото на 13.02.2023 г. и 27.02.2023 г. от адв. Х. М., като към отговорите не са приложени пълномощни или договори за правна защита и съдействие. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с определение 1 от 08.03.2023 г. и е прекратено на основание чл. 232 ГПК с определение от 29.03.2023 г. поради постъпила от ищцата молба, с която е оттеглила исковата си молба.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е уредено право на разноски за ответника в производството при прекратяване на делото. Основанието за прекратяването му и етапът от производството, в който делото се прекратява, са без значение, за да възникне правото на ответника на разноски. От значение за присъждане за разноските е производството да е прекратено и да са налице доказателства за извършени от ответника разноски. В случая ищцата е направила оттегляне на иска, след като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а ответниците са депозирали отговори на исковата молба. С молбите си по чл. 248 ГПК са представили и доказателства, че такива са реално сторени и са в размер на по 1600 лева за адвокатско възнаграждение, която сума е заплатена на адвоката на ответника изцяло, видно от отбелязването върху договорите, като се претендира сума в размер на по 1000 лева. Неоснователни са изтъкнатите от ищцата възражения за недължимост на разноските. Както бе отбелязано, правото на разноски законът свързва единствено с прекратяването на съществуващо дело и с наличието на доказателства такива да са сторени. Колко и какви процесуални действия са извършени от ответната страна до прекратяването му е без значение. Разноските в производството са сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат присъдени. Според т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция”. В настоящия случай съдебно заседание въобще не е проведено, поради което съдът намира, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника е своевременно направено. Съгласно практиката на ВКС (напр. определение № 66 от 07.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о.) отговорността на ищеца за направени от ответника разноски е допустимо да се установи, ако плащането е извършено до постановяване на определението за прекратяване.

Тълкуването на чл. 81 ГПК налага извода, че съдът уважава молбата по чл. 248 ГПК, ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството. В случая определението за прекратяване е постановено на 29.03.2023 г., а договорите за правна защита и съдействие с отбелязване на заплатено възнаграждение са от 27.02.2023 г. и 28.02.2023 г., т.е. разноските са направени, преди производството по делото да е било прекратено.

Неоснователно се явява възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Договореното между ответниците и процесуалния им представител възнаграждение е в размер на по 1200 лева, като се претендира само сума в размер на по 1000 лева, която съответства на предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения такъв, поради което е не налице основание за намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 3 от Наредбата, „когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със 2 спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“. Ответниците реално са извършили разноски за адвокат в търсения размер и такива им се дължат предвид етапа, на който се намира производството.

Поради това и на основание чл. 248 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 1945/29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 6896/2022 г. на БРС в следния смисъл:

ОСЪЖДА Т. Д. Р., ЕГН **********, адрес: ......................... да заплати на С. П.

С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН **********, двамата с адрес: .......................... сума в размер на по 1000 лева (хиляда лева) на всеки от тях за сторените съдебно-деловодни разноски.

Настоящото определение е неразделна част от определение № 1945/29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 6896/2022 г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3