Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 25.01.2019, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1485/2018
Вид
Решение № 55
Подписан
25.01.2019
В сила
02.06.2020
Състав
ВАЛЕНТИНА ЖЕКОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 55 гр.

Хасково, 25.01.2019 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Хасковският районен съд в публичното заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 1485 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Г.Д.И. и Х.Х.Н.,*** против Д.И.Д., О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д.,***.

В исковата молба ищците твърдят, че живеели на съпружески начала в едно домакинство от 1995г. Общото им жилище, за което не притежавали документ за собственост, се намирало на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в *************, заснета в КК на гр.Хасково с идентификатор ***, притежавана в съсобственост от ответниците. Тази съсобственост произтичала от следните обстоятелства: Сградата била построена през 1983г. върху имот, притежаван в съсобственост от родителите на ответниците Н.Д. и О.М. и от други лица, като била построена възоснова на Разрешение за строеж № 579/07.09.1983г., издадено на тяхно име. Поради обстоятелството, че правото на строеж на сградата било отстъпено по време на брака на двете сестри /Н.Д. и О.М./ и сградата била построена със семейни средства на двете и съпрузите им – Д.И.Д. и Ж. Д., след построяването на сградата собствеността върху нея била придобита при квоти:

½ ид.ч. в СИО за О.М. и Д.Д. и ½ ид.ч. за Н.Д. и Ж. Д.. Проектът на сградата предвиждал изграждане на две еднофамилни жилища мезонетен тип – едното разположено на първи жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж, а другото разположено на трети жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж.

Достъпът до вторите нива на жилищата следвало да бъде осъществяван от вътрешни стълбища, изградени в средата на сградата. Сградата имала и гаражен етаж, в който били проектирани два гаража и складово помещение към единия гараж, разположен в западната част на сградата. При строителството на сградата проектът не бил изцяло реализиран по отношение на предвижданите по проект две нива на самостоятелните обекти. Не било реализирано вътрешното стълбище, което по проект давало достъп до вторите нива на двата жилищни обекта на първи и трети жилищен етаж. По тази причина в сградата били обособени две самостоятелни жилища на първи и на трети жилищни етажи с площ от по 78 кв.м., на едно ниво, а вторият жилищен етаж останал изцяло незавършен. Посочва се още в исковата молба, че върху първия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, и върху единия гараж и складово помещение, намиращи се в западната част на сградата, владение установили съпрузите О. и Д. Д.. Те владели тези имоти от построяване на сградата до прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие с Решение № 99/06.02.2014г. по гр.д. № 1600/2013г. на Районен съд-Хасково. С решението било одобрено спразумение между двамата съпрузи, съгласно което ползването на втория жилищен етаж, т.е. второто ниво на обекта по проект, се предоставяло на Д.Д., а на първия жилищен етаж – на О.Д. /М./.

След развода Д.Д. живеел в складовото помещение и гаража, намиращи се на първия гаражен етаж от сградата. Върху третия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, и върху гаража, намиращ се в източната част на сградата, владение установили съпрузите Н. и Ж. Драганови, като след смъртта на последния, той бил наследен от съпругата си Н.Д. и от сина си Т.Д..

Собствениците на сградата не били извършвали делба на обособените в нея самостоятелни обекти, независимо от установеното самостоятелно владение върху част от тях, поради което понастоящем притежавали идеални части от тази собственост при квоти: ¼ ид.ч. за ответника Д.Д., ¼ ид.ч. за ответницата О.М., ¾ ид.ч. за ответницата Н.Д. и ¼ ид.ч. за ответника Т.Д.. Твърди се също, че през 2006г. в КК на гр.Хасково бил заснет Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 671 кв.м., ведно с две построени в него сгради на калкан – процесната сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Сграда с идентификатор *** била със застроена площ 70 кв.м., с брой етажи: 4, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна. От извършена справка към 04.06.2018г. в АГКК се установявало, че в сграда с идентификатор *** били заснети следните самостоятелни обекти: - СОС *** с площ 78.40 кв.м., с предназначение: Жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ 19 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; - СОС *** с площ 40.78 кв.м., с предназначение: Жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ 38 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата; - СОС *** с площ 23 кв.м., на едно ниво, с предназначение: Гараж в сграда; - СОС ***, с площ 36 кв.м., на едно ниво, с предназначение: Гараж в сграда; Извършеното заснемане в КК на гр.Хасково на самостоятелните обекти с идентификатор № *** и *** отговаряло на одобрения проект на сградата, но не отговаряло на фактически обособените в сградата самостоятелни обекти на собственост, възникнали при построяването на сградата, както и на впоследствие обособените обекти. Твърди се още в исковата молба, че вторият жилищен етаж останал в незавършен вид до 2005г., когато ищците Г.Д. – дъщеря на Д.И.Д. от предишен брак, и партньорът й Х.Н., били допуснати от съсобствениците на сградата да живеят на втория етаж от сградата и за целта да извършат в него преустройство за обособяването на самостоятелно жилище в западната част на етажа. По проект западната част на етажа попадала във второто ниво на СОС *** с площ 40 кв.м. През 2005г. ищците извършили преустройството и обособили самостоятелно жилище с площ около 40 кв.м. и за достъп до него отворили самостоятелен вход от общото стълбище на сградата. Изградили допълнително и санитарен възел и извършили всички необходими довършителни работи в тази част от етажа. Със съгласието на съпрузите Н. и Ж. Драганови отделили с врата останалата част от втория жилищен етаж с площ 40 кв.м., която по проект попадала във второто ниво на СОС *** и останала незасегната от извършеното преустройство. Считано от 2005г. ищците установили самостоятелно владение върху обособеното жилище в западната част на втория етаж, което не било смущавано или оспорвано от останалите собственици на сградата и продължавало непрекъснато и досега. Тъй като владението им продължило повече от 10 години, довело до придобиване от тях при равни квоти на правото на собственост върху обособеното жилище в западната част на втория етаж, представляващо самостоятелен обект в сграда, на основание давностно владение в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, фактическият състав на която бил осъществен през 2015г. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че на основание давностно владение ищците са собственици при равни квоти на жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с площ 47.28 кв.м. /след направено уточнение/, с предназначение: Жилище, апартамент, намиращ се на втори етаж на сграда с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, с адрес – *************, който самостоятелен обект в сграда е обособен във второто ниво на заснетия в КК на гр.Хасково СОС *** с площ 40.78 кв.м., с предназначение:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2. Претендират разноски.

Ответниците

О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д. оспорват иска, като изразяват становище, че същият е недопустим. Алтернативно изразяват становище за неговата неоснователност. Също претендират разноски.

Ответникът Д.И.Д. не оспорва иска и с изрично депозирано по делото писмено становище признава всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото доказателства е, че ищците живеят на съпружески начала, като това им съжителство датира от 1995 година. По несъмнен начин се установи още, че ищцата Г.Д.И. е дъщеря на ответника Д.И.Д., който от своя страна е бивш съпруг на ответницата О.Д.М..

Ищцата Г.Д.И. е дете на ответника Д.И.Д. от предишен негов брак. От друга страна ответниците О.Д.М. /Д. преди прекратяването на брака й с ответника Д.Д./ и ответницата Н.Д.Д. са сестри, а ответникът Т.Ж.Д. е син на ответницата Н.Д.Д. и наследник на починалия Ж. Д.. По безспорен начин се установи също, че всички страни по делото живеят в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Хасково, ул.”Михаил Герджиков” № 1. Самата сграда представлява такава на три жилищни етажа и гаражен етаж. Не се спори между страните, че ответницата О.Д.М. живее и ползва първия жилищен етаж от построяването на сградата, първоначално със съпруга си Д.Д., а след развода - самостоятелно. Ответниците Н.Д.Д. и ответникът Т. Ж. Д. ползват и владеят третия жилищен етаж - също от построяването на сградата, а ответникът Д.И.Д. след развода с ответницата О.Д.М.

/през 2014г./ ползва и живее в складово помещение и гараж, находящи се в първия гаражен етаж. Безспорно е още, че от построяването на жилищната сграда и до момента между страните не е извършвана съдебна или доброволна делба. Установи се също, че ищците ползват част от втория етаж на същата жилищна сграда, който етаж по проект е бил предвиден за мезонетен етаж към първия и третия етаж на сградата.

За правилното изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено и като неоспорено от страните. Допусна събирането и на гласни доказателства.

От разпита на свид.М.Х. - сестра на ответника Д.Д., е видно, че ищците Г. и Х. живеят в процесната къща на втория етаж. Твърди, че е посещавала имота и знае, че частта, която обитават ищците, е приспособена като жилище от част от втория етаж, който е бил предвиден като мезонет за другите два етажа - първия и третия. Приспособяването на тази част за свое жилище ищците направили със съгласието на ответниците О. и Д. и всъщност се устроили в тяхната част, а не в тази на Н. и съпруга й. Това довършване и преустройване станало през 2005 година. Твърди, че тъй като този етаж /вторият/ бил недовършен към този момент, се наложило Г. и Х. да го измажат, да сложат дограма и да преградят частта на леля им Н., за да се изолира тази част. Направили санитарен възел и кухненски бокс. В това жилище се влизало от стълбището, което е общо за цялата сграда. Твърди, че преди 2005 година, т.е. преди да обособят жилището за себе си, ищците живеели на етажа при О. и Д.. Категорична е, че всички тези преустройства, както и самото заживяване от страна на ищците, е станало със знанието и съгласието на първите двама ответници – Д. и О.. Известно й е също, че влаганите средства в това преустройване са били на Г., която имала паричен влог. За самата жилищна сграда свид. Х. твърди, че е строена в периода от 1983 до 1986 година, като основно брат й Д. е организирал цялото строителство. Не отрича, че в строителството е участвал и съпругът на Н. /Ж./, както и че мястото, върху което е построена жилищната сграда, е било собственост на родителите на двете сестри - О. и Н., т.е. тяхно по силата на наследяването.

Самият строеж на къщата е станал по време, когато и двете са били в брак.

Основното твърдение на тази свиделката е, че не е имало период, през който Г. и Х. да са напускали къщата от 2005 година насам. Спомня си, че преди това за кратко са живели на квартира на друг адрес, но това било по-скоро докато извършат подобренията в етажа, за да заживеят самостоятелно.

Разпитан бе и свид. Е.К., без родство със страните. От показанията на този свидетел съдът установи, че познава добре семейството на ищците - Г. и Х.. Познава къщата, цитира и адреса, на който същата се намира в града. Знае, че къщата е на три жилищни етажа, като ищците живеят и ползват част от втория етаж. Участвал е в самото довършване на частта, в която живеят ищците и знае, че преди това тя е представлявала един цял етаж, от който те преградили за себе си. Започнали с изграждането на стена, която да отдели частта, която била предназначена за О. и Д., от тази за Н. и семейството й. Свидетелят твърди още, че преди да започнат тези строителни дейности ответницата Н. била дала съгласието си това да стане, а именно Г. и Х. да обособят жилищна площ за себе си от частта на родителите на Г.. Самото обособено жилище представлявало една голяма стая като хол, която преградили с мебели, така че да се получат две стаи. Изградили баня, тоалетна и кухненски бокс. Свидетелят К. е категоричен, че това преустройство е започнало около 2005 година и свързва момента с рождения ден на детето им. Преди това Г. и Х. живеели на първия етаж при О. и Д., които по това време не били разведени. Те именно, и най-вече О. дала съгласието си за процесното обособяване на самостоятелно жилище за ищците. Такова съгласие била дала и лелята Н.. Твърди също, че всички средства, които се влагали в преустройството на жилището, били на ищците. Не му известно оттогава /2005г./ досега някой да е оспорвал правото на ищците да живеят и ползват тази част, която те считали за свой дом. В него живеели постоянно и отглеждали детето си.