Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 13.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 238/2026
Вид
Решение № 144
Подписан
13.07.2026
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докл***ното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500238 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. А. Ч. против Решение № 44/ 04.02.20226 г. по гр. д. № 1 84/ 2025 г. на ОС – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените против С. Ф. М. искове общо за сумата от 30 088 лв.

/15 383. 75 €/, представляваща парично обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 500 лв. /766. 94 €/, дадени от ищеца на ответника по гр. д. № 2720/ 2019 г. на ОС - Пловдив за налагане на възбрана върху недвижим имот, който вече не е бил притежание на ответника по делото, сумата от 13 588 лв. /6 947, 44 €/, с която е пропуснато да се увеличи иска по гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС - Пловдив, и сумата 15 000 лв. /7 669. 45 €/, представляваща лихви, за които няма заявена претенция по гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС – Пловдив.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат подробни доводи за основателност на предявените искове. Жалбоподателят иска за се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове.

1

Въззиваемият С. Ф. М. оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди обжалваното решение.

Третото лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 184/ 2025 г. на ОС – Стара Загора е образувано по искова молба на В. А. Ч., с която е предявил против С. Ф. М. три самостоятелни искови претенции общо за сумата от 30 088 лв. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на *** е бил пълномощник на ищеца по две граждански дела - първоначално по гр. д. № 2720/ 2019 г. и впоследствие по гр. д. № 274/2020г. и двете по описа на ОС Пловдив. По първото дело по искане на ответника му бил заплатил сумата 1500 лв. като ***ско възнаграждение за налагането на възбрана върху недвижим имот, който, обаче, се оказал, че не е собственост на ответницата по това дело М.Ч.. Твърди се, че при добре свършена работа във връзка с възложените му правомощия ***ът би могъл предварително да проучи и да установи, че този имот чрез сключен брачен договор от 2018 г. е бил възложен на съпруга на ответница, като по този начин ищецът бил ощетен с изплатеното възнаграждение от 1 500 лв.

По второто гражданско дело ищецът В. Ч. бил предявил иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, като цената на иска била посочена по съвет на *** С. М. в размер на 27 390 лв., който го уверил, че след като по делото бъде приета експертиза за оценка на подобренията, ще бъде поискано увеличение на иска. Въпреки установената от експертизата увеличена стойност на имота в размер на 40 978 лв. ответникът С. М. като пълномощник на ищеца не поискал увеличение на иска, като му обяснил, че пропускът се дължи на това, че в заседание се явил негов стажант. Тъй като съдът уважил иска, ищецът счита, че в резултат на недобре свършената от ответника работа по договора за правна защита е 2 понесъл имуществена вреда в размер на сумата 13 588 лв., представляваща разликата между уважения размер и на иска и сумата, която съдът би му присъдил, ако е било предприето посоченото процесуално действие.

Наред с това по второто дело *** С. М. пропуснал да заяви претенция за лихви върху главницата от 40 978 лв., с което ощетил ищеца със сумата 15 000 лв., представляваща законна лихва за периода от 05.02.2020г. до датата на предявяване на настоящата искова молба.

Въз основа на изложените фактически твърдения ищецът е предявил три отделни претенции: за сумата от 1500 лв., представляваща изплатеното ***ско възнаграждение за налагане на възбрана по гр. д. № 2720/ 2019 г. на ОС – Пловдив върху имот, който не е бил притежание на ответника по делото; за сумата от 13 588 лв., представляващи вреди от пропуснато увеличение на иска по гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС – Пловдив и за сумата от 15 000 лв. – вреди в размер на законната лихва, за която няма заявена претенция по гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС – Пловдив.

От фактическа страна не е спорно, че ищецът В. А. Ч. е ангажирал ответника С. Ф. М. в качеството му на *** да го представлява по гр. д. № 2720/ 2019 г. на ОС – Пловдив по иск срещу М.Ч. за сумата от 34 900 €, а впоследствие и по гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС – Пловдив по иск по чл. 59 ЗЗД срещу М.Ч. и Д.Ч. за сумата от 27 390 лв., за всяко от което са сключили договор за правна защита и съдействие – по първия от тях от 19.11.2019 г. ищецът е заплатил изцяло уговореното ***ско възнаграждение в размер на 2 577. 75 лв., а по втория сумата от 1 360 лв.

От материалите по делото се установява, че по ч. гр. д. № 2655/ 2019 г.

ОС – Пловдив е допуснал обезпечение на бъдещ иск на В. А. Ч. против М.Ч. за сумата от 34 900 € чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор № ****, за който не е спорно, че към този момент не е бил нейна собственост.

По гр. д. № 274/ 2020 г. на ОС – Пловдив ищецът В. А. Ч. е предявил иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 27 390 лв., представляваща стойността на извършените в имот № **** подобрения. По делото първоначално е приета съдебно – техническа експертиза, според която стойността на СМР към годината на извършването им е в размер на 27 390. 65 лв., а впоследствие по искане на ищеца и тройна съдебно – техническа експертиза, която е оценила 3 увеличената стойност на имота на 40 978 лв. В съдебното заседание на 14.04.2022 г., на която е приета експертизата, ищецът е бил представляван от *** С.П., преупълномощена от *** С. М., на което не е поискала увеличение на иска. С постановеното по делото решение предявеният иск е уважен изцяло.

По отношение на твърдения от ищеца факт за заплащане на сумата от 1 500 лв. по делото са събрани гласни доказателства. Св. Д.Д. заявява, че ищецът е изтеглил пред него в гр. Пловдив общо около 1500 лв. в купюри от по 50 лв. и ги е занесъл на *** през м. ноември 2019 г. Сочи, че е останал на скамейка на улицата пред ***ската кантора и не е присъствал лично на предаването на парите от ищеца.

Св. К.Л. твърди, че е присъствал лично няколко пъти на предаване на пари от ищеца в кантората на *** С. М., което е ставало през м. октомври 2021 г.

Св. К.К. работи като *** и е ползвала една и съща кантора с *** С. М. от 2015 г. до 2023 г. Твърди, че ищецът се свързал с нея във връзка съществуващите спорни отношения с доведената му дъщеря М.Ч., а тя от своя страна го насочила към ответника. Ищецът бил запознат със съдържанието и на двете искови молби преди да бъдат подадени в съда. Заявява, че ищецът бил запознат със сключения между М. и Ч. и съпругът й брачен договор, по силата на който имотът преминал в собственост на съпруга й, но въпреки това настоял да се наложи възбрана върху него. По отношение на иска за подобренията ищецът изрично заявил, че желае да искът да се предяви за по – малката сума от определената от вещото лице по частната експертиза стойност на подобренията, тъй като е бил наясно, че трудно може да събере присъдените му вземания, тъй като доведената му дъщеря нямала нищо на нейно име. По отношение на предявения иск за подобренията ищецът сам се отказал да претендира законна лихва, тъй като това щяло да го обремени допълнително с такси и разноски по делото и не искал да получи нищо повече от това, което е платил. В един момент ищецът поискал *** С. М. да му преведе получените по изпълнителното дело срещу М.Ч. средства в размер на 15 000 лв., каквито обаче не са събирани по делото и не са постъпвали по сметката на *** М., тъй като дъщеря му нямала никакво имущество, а освен това имала огромни задължения към държавата. След това сам поискал да 4 бъдат отменени наложените по изпълнителното производство обезпечителни мерки, тъй като не искал допълнително да се конфронтира със съпругата и дъщеря си. Сочи, че въпреки съветите на ответника ищецът не е искал от него да увеличи исковата си претенция, нито да претендира законни лихви върху предявените и присъдени главници.

При тези данни по делото намира следното от правна страна:

По предявения иск за сумата от 1 500 лв.:

Предявеният иск е за връщане на платено ***ско възнаграждение за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху имот на ответника, който не е бил негово притежание. Окръжният съд е разгледал същия по същество, без да посочи правната квалификация на същия, като основният мотив да го отхвърли е липсата на доказано плащане. Основателността на един иск може да бъде преценена само при определяне на точната правна квалификация на иска и подвеждане на установените факти по делото под приложимата правна норма.

Предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 51 ЗА, според който за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на ***а и наредбите на Висшия ***ски съвет, ***ът или ***ът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди.

Основателността на иска е предпоставена от следните предпоставки: за ищеца да са настъпили вреди вследствие на пропуск на ***а да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие.

При преценка отговорността на ***а за вреди следва да се държи сметка за характера на възникналото между страните правоотношение и обема на дължимата от ***а грижа за изпълнение на възложената му работа.

Договорът за правна защита и съдействие е подвид на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който ***ът се задължава срещу възнаграждение да извърши възложените му правни действия. ***ът е професионалист, спрямо когото законодателят е предвидил по – високи изисквания за дължимата грижа и съответно по – голяма отговорност в сравнение с довереника по ЗЗД. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗА ***ът следва да се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Основното задължение на ***а по договора за правна защита и съдействие е да извърши възложените му правни 5 действия. Това е резултатът, който следва да осигури, за да се освободи от поетото задължение. Той няма задължение да гарантира определен положителен резултат от възложените му действия. По принцип ***ът не може да бъде държан отговорен, ако извършените действия не са постигнали желания ефект да защитят правата на доверителя му, но само при условие, че е направил всичко необходимо, за да защити интересите на клиента си. Тогава, обаче, когато не е положил необходимата грижа за точно изпълнение на възложената работа, той следва да отговаря за причинените на доверителя му вреди. Проявление на това разбиране е разпоредбата на чл. 35, ал. 4 ЗА, според която, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.

В конкретния случай съобразно постигнатата уговорка ответникът С. М. като пълномощник на ищеца В. Ч. е подал молба за обезпечение на бъдещия иск срещу М.Ч. за сумата от 34 900 € чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, без обаче, да провери дали същият е нейно притежание.

Правните последици на възбраната могат да възникнат само при положение, че имотът е собственост на длъжника, каквато проверка ответникът Ст. М. лесно е можел да направи при физическа справка в Службата по вписванията при РС – Пловдив или по електронен път на страницата на Агенцията по вписванията. След като в изпълнение на възложената му поръчка е поискал налагане на възбрана върху имот на длъжницата М.Ч., без да се увери, че е нейна собственост, ответникът е увредил интересите на ищеца, чиято вреда в случая измерява с платеното ***ско възнаграждение. Показанията на св. К.К., че ищецът е бил наясно, че имотът не е бил собственост на М.Ч., но въпреки това е поискал налагане на възбрана, не следва да се кредитират като нелогични и заинтересовани.