Решение № 431 от 09.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С обжалваното решение № 3013/20.05.2024 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-13 състав по гр.д. № 20221100110956 е уважени предявен предявен от М. В. В. иск като „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ІЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настиполо при ПТП на 15.06.2022 г. сумата 70 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 27.09.2022 г. до окончателното й изплащане и са разпределени сторените в производството разноски. Отхвърлен е искът за разликата до пълния предявен размер от 300000 лв.

Решението е обжалвано от М. В. В., , представляван от адв. В. В. О., в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 120000 лв. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е обсъдил всички претърпени травматични увреждания – контузия на главата, разкъсно-контузна рана в областта на главата, остър кравоизлив под твърдата 1 мозъчна обвивка, контузия на гърдите, контузия на лявата поясно-кръстна област, контузия на лявата раменна става, контузия и охлузвания в областта на левия лакът, масивни кръвонасядания на лявата мишница и лявата предмишница и постравматична епилепсия. Смята за доказана връзката между травмата в главата и получен епилептичен гърч на 19.08.2023 г.

Позовава се и на социално-икономическото развитие в страната, отразено в лимитите на застрахователни обезщетения, които също не било отчетено.

Позовава се и на присъдено в този размер обезщетение за ексцес от проявила се посттравматична епилепсия през 2011 г. при значително по-нисък размер на минималната работна заплата. Иска се решението да бъде отменено и да бъде присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв. Претендират се направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение с оглед предоставена на ищеца безплатна правна помощ.

В отговор по жалбата ответникът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, представляван от адв. Д. Х., оспорва жалбата с довод, че размерът на обезщетението е съобразен с доказания с експертизата възстановителен период като смята за недоказана връзката между пътнотранспортното произшествие и последвалия епилептичен припадък. Застъпва теза, че последващите твърдяни „припадъци“ не са установени с медицински документи, а почиват на анамнестични данни.

По реда на 248 ГПК с определение № 17017 от 25.10.2024 г. първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното решение в частта на присъдените разноски на ответника по иска с аргумент, че определеното е по предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Срещу този акт е постъпила частна жалба от М. В. В.. Наведен е довод, че определеното възнаграждение за ответника по иска не съответства на фактическата и правната сложност на делото като смята и че с оглед решението по дело С438/22 г. на СЕС съдът не е обвързан от установените минимални размери.

Иска присъденото възнаграждение да бъде намалено до 8050 лв.

В отговор чрез процесуалния си представител ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва частната жалба с аргумент, че при предявени прекомерни претенции страната следва да понесе последиците, част от което е 2 и отговорността за разноски. Оспорва приложимостта на решение по дело С438/22 г. на СЕС, а евентуално твърди процесуалният представител на ответника да е свършил повече работа от процесуалния представител на ищеца.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на М. В. пледира за уважаване на жалбата, позовавайки се на неоценено увреждане, довело до посттравматична епилепсия, нуждаеща се от периодично наблюдение и ежемесечно медикаментозно лечение за предотвратяване на пристъп с възможен и фатален изход.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. Е., оспорва въззивната жалба. Наведен е довод да не е доказан произходът на епилепсията предвид предхождащи го мозъчно-съдови инциденти – два инсулта, които смята да са обусловили отключване на послеващите епилептични пристъпи.

Отрича приложимостта на инфлационните процеси при определяне размера на обезщетението с довод, че се разширяват критериите по чл. 52 ЗЗД.

Оспорва и предложения критерий за съизмеряване на обезщетението с размера на възнаграждения предвид обезщетителния характер на деликтната отговорност. Претендира разноски във въззивното произвоство като представя списък.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на пътнотранспортното произшествие, причинно-следствената му връзка с получените увреждания в това число и черепно-мозъчна травма при 3 въззивника. Ето защо, а и предвид събраните доказателства настоящият състав приема за доказано, че в резултат на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. след удар от трамвайна мотриса, застрахована при ответника по риска „Гражданска отговорност“ въз основа на полица № BG/23/12200048128, въззивникът М. В. е претърпял контузия на главата – разкъсно-контузна рана в лява теменна област и остър пеленовиден субдурален хематом (кръвоизлив) върху лявата голямомозъчна хемисфера; контузия на гърдите; контузия на лявата поясно-кръстна област; контузия на лявата ръка - раменна става, контузия и охлузвания в областта на левия лакът, масивни кръвонасядания на лявата мишница и предмишница. Спорът по фактите е ограничен до обема на причинените вреди и в частност причинно-следствената връзка между ПТП и безспорни между страните последващи епилептични пристъпи.

От показанията на свид. Л. В. – съпруга на въззивника, след произшествието въззивникът нямал спомен за случилото се. След изписване от болницата трябвало да лежи, за да може да се ранзене хематомът и лежал повече от месец. Седем месеца пил лекарство против епилепсия, защото лекарите се страхували да не получи епилепсия. Преди катастрофата ползвал очила само за четене, но след това не виждал надалече, което наложило да ходят на лекар. Пострадалият губи равновесие и когато се качва или слиза по стълби започнал да се държи за перилата. През 2021 г. имало съмнение за инсулт, но не се лекувал, понеже лекарите не били сигурни. Споделя, че след 50-100 метра спирал да почине, защото левият му крак се схваща. Не установили счупване на ръката, но се оплаквал от силни болки, особено когато времето се променя. До преди ПТП чувал с лявото си ухо, но след удара почти не чува.

Вещото лице Х. определя 2-3 седмичен период като достатъчен за оздравителния процес при мекотъканните увреждания и около 1 месец за отзвучаване на черепно-мозъчната травма. Сочи да са установени перивентрикуларна и субкортикална съдова левкоенцефалопатия с мултиинфарктна енцефалопатия и начална за възрастта паренхимна атрофия, обясними с възрастови и съдови изменения. Данни за това развитие се извеждат от компютърната томография, направена по преме на престоя на въззивника във ВМА по повод на процесното увреждане. Вещото лице сочи невъзможност да бъде определена тяхната давност, но ги определя като неминуемо настъпващи с възрастта, а и обясними предвид съдречно-съдов 4 инцидент – исхемичен мозъчен инсулт през 2021 г.

Вещото лице М. при личен преглед констатира отчетливо намален слух и нестабилност в позата на Ромберг, нестабилна, атактична походка.

Констатира и установени през месец ноември 2022 г. данни за полиинфарктна енцефалопатия (множество микроинсулти), начална паренхимна (корова) атрофия. Вещото лице определя постравматичната епилепсия като често усложение след средно тежка черепно-мозъчна травма, за каквато определя и процесната. Същевременно сочи, че данните по делото не позволява извод за наличие на голям епилептичен пристъп през месец август 2023 г., а сочат на състояние на колапс или синкоп, каквато диагноза е поставена и при последвалия невролгичен преглед. Вещото лице определя последвалите неколкотратни епилептични признаци – абсанси (pri mal), извлечени от споделеното от съпругата на въззивника в рамките на личния му преглед и установената патологична находна при ЕЕГ изследването за разкриващи епилептична симптоматика, която приема за провокирана от получената една година по-рано черепно-мозъчна травма. При обсъждане на заключението в съдебно заседание вещото лице конкретизира, че епилептичната симптоматика може да бъде свързана с претърпяната травма без да се изключва и вероятността да се дължи на съпътстващите заболявания.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обвързва застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът на застрахователно покритие е нормативно утвърден като обхваща гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1 КЗ).

Първоинстанционното решение не е обжалвано в уважителната част, 5 което утвърждава основанието на предявения иск – налице е виновно причинена вреда от водач, чиято гражданска отговорност е осигурена от ответника. Размерът на обезщетението се влияе от естеството и обема на негативните преживявания, изводими от конкретното увреждане. Подобно на първоинстанционното производство и предметът на въззивното се определя от очертания спор с въззивната жалба и отговора по нея. Нормата на чл. 200 ал. 3 изр. второ ГПК определя срок за оспорване на възприетия от вещото лице механизъм за изследване на въпрос, изискващ специални знания. От протокола от съдебно заседание на 08.02.2024 г. не се установява повдигнат спор досежно използвания от вещото лице източник на информация при обосноваване на експертно мнение, поради което настоящият състав приема за надлежно установена връзката между процесното ПТП и епилептичната симптоматика..

Както е изяснено и в задължителната съдебна практика неимущественият характер на вредата, изразяваща се в негативно преживяване, предполага оценка, почиваща на предписания от закона принцип на справедливостта (чл. 52 ЗЗД). Казуалната практика на Върховния касационен съд е утвърдила критерии, обезпечаващи в максимална степен обективност при остойностяване на справедливото обезщетение (така например решение № 435 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 4549/2022 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Характерно за този принцип е и предвидимостта, която предполага при съпоставими случаи да се подхожда по аналогичен начин.

Предвидимостта в размера на обезщетението осигурява и възможност за застрахователя да предвиди нужния му ресурс за посрещане на поеманите рискове. В този смисъл и очакваната адекватна обезвреда налага индивидуален подход към всеки случай като на обезщетяване подлежат конкретно претърпените вреди като отклоняващите се от обичайните следва да бъдат доказани от претендиращия обезщетение..